Решение № 3138 от 22.05.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3138 гр. София, 22.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емилия Александрова

Членове:

Катя Хасъмска

Таня Кандилова като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20251100504470 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 – 438 от Гражданския процесуален кодекс.

Производството по делото е образувано по жалба от длъжника М. Г. Т., срещу Постановление от 18.03.2025 г. на ЧСИ С.П., вписан под рег. № 921 и с район на действие СГС, с което отказва да прекрати изпълнително дело № 20179210403704.

Жалбоподателят навежда доводи, че съдебният изпълнител неправилно е отказал да прекрати изпълнителното производство, тъй като е била налице хипотезата по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. С жалбите са направени искания за отмяна на обжалваното постановление за отказ и за прекратяване на изпълнителното дело.

Жалбата е изпратена до взискателите „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД и ТД НАП София-град, като същите не са депозирали писмени възражения в законоустановения срок.

Частен съдебен изпълнител С.П. е изложил мотиви по обжалваните действия, в които твърди, че жалбата е допустима, но неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Приложено е копие на изпълнителното дело.

1

Софийски градски съд, като разгледа жалбата и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Изпълнителното производство е образувано на 05.12.2017 г. при ЧСИ С.П. по молба на взискателя „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД, срещу длъжника М. Г. Т., въз основа на изпълнителен лист, издаден на 30.05.2017 г. по ч. гр. д. № 32310 по описа на СРС 2017 г., 156 състав, приложен по делото. В молбата си взискателят е възложил на съдебния изпълнител всички правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ, включително и определянето на начина на изпълнение.

На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 07.02.2018 г.

На 24.01.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД, „Уникредит Булбанк“ АД, както и върху вземания от „Транскарт Файненшъл Сървисис“ ЕАД и „Изипей“ АД.

С молба от 01.02.2018 г. взискателят е поискал на основание чл. 431 от ГПК извършване на справка в регистрите на НОИ и налагането на запор върху трудовото възнаграждение или пенсията на длъжника.

На 10.05.2018 г. взискателят, с молба, иска насрочване на опис на движими вещи, намиращи се по постоянния адрес и в дома на длъжника по изпълнителното дело.

С последваща молба от 11.10.2018 г. „Агенция за контрол на просрочени вземания“ ЕАД е поискал налагането на запор върху откритите банкови сметки на длъжника, както и върху притежаваните от него МПС.

На 19.10.2018 г. е наложен запор върху банковите сметки на длъжника в „Райфайзенбанк България“ ЕАД и „Централна кооперативна банка“ АД.

На 16.09.2019 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на вземания „ ЕАД с искане за конституиране на дружеството като взискател на мястото на предишния, поради прехвърляне на вземането, както и молба за извършване на опис на движими вещи, справка за банкови сметки и налагане на запор, както и справка за трудови договори и налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 07.12.2020 г. взискателят е поискал извършването на справки за телефонни номера на длъжника, справки от НОИ и за банкови сметки, като 2 на 02.06.2021 г. е наложен запор на банковите сметки на длъжника в „Първа инвестиционна банка“ АД.

На 04.01.2022 г. взискателят е поискал налагането на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, връчено на работодателя му на 17.01.2022 г.

С молба от 25.05.2022 г. е поискано налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, с молба от 21.03.2024 г. – запор върху трудовото възнаграждение/пенсия, а на 15.11.2024 г. взискателят е подал молба с искане за налагане на запор върху банковите сметки, трудовите възнаграждения и пенсия.

При тази фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, срещу подлежащо на съдебен контрол изпълнително действие по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК. Настоящият състав приема, че същата е подадена при спазване на законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 от ГПК, доколкото същата е подадена преди изтичането на двуседмичния срок от постановяване на акта на съдебния изпълнител.

Същата е неоснователна, поради следното:

Съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.

„перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Доколкото по делото се твърди, че последното изпълнително действие е поискано на 08.07.2022 г. и извършено на 11.07.2022 г. с налагане на запор на банковите сметки на длъжника в „Уникредит Булбанк“ АД, то следва да се посочи, че по делото се установи, че след посоченото изпълнително действие взискателят е поискал налагането на запори с молби от 25.05.2022 г., 21.03.2024 г. и 15.11.2024 г. В този смисъл не е налице основание за прекратяване на изпълнителното дело съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като от последното искане за предприемане на изпълнителни действия не са изминали 3 две години.

Въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже, а е длъжен да изпълни искания нов способ. Единствената правна последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува новото искане в ново, отделно изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по право. Необразуването на ново изпълнително дело с нищо не вреди на кредитора, нито ползва или вреди на длъжника. То може да бъде квалифицирано като дисциплинарно нарушение на съдебния изпълнител, само доколкото не е събрана дължимата авансова такса за образуване на отделното дело и с това са нарушени канцеларските правила по воденото на изпълнителните дела (така Решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС).

С оглед на горното, настоящият съдебен състав приема, че действията на ЧСИ С.П. по постановения отказ от прекратяване на изпълнителното дело, са законосъобразни. В този смисъл въззивният съд счита, че следва да остави жалбата без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ по жалба н а длъжника М. Г. Т., срещу Постановление от 18.03.2025 г. на ЧСИ С.П., вписан под рег. № 921 и с район на действие СГС, отказа да прекрати изпълнително дело № 20179210403704.

Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ С.П. и страните за сведение и изпълнение.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4