Разпореждане № 112906 от 18.09.2026, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 112906 гр. С., 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20261110123609 по описа за 2026 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. П. Ч., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. С., ж. к. „******** 1“, бл. 72, вх. Г, ет. 8, ап.

92, чрез адв. М. М., със съдебен адрес гр. П., ул. „***********“ № 3Б, ет. 3, ап. 11 против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. „*********“ № 7, бул. „**********“ № 28, ет. 2, представлявано от Г.Т.Т. и А.В.М. и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление в гр. С., ж. к. „********* 7“, бул. „**********“ № 28, ет. 2, представлявано от П.Д..

В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4626092 от 27.10.2022 г., съгласно който на ищцата е отпуснат заем в размер на 3 000 лв., която М. Ч. се е задължила да върне на 18 вноски. На основание чл. 4 от договора за паричен заем, между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4626092 от 27.10.2022 г., по който М. Ч. се е задължила да заплати възнаграждение в размер на 1 992,24 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен заем – по 110,68 лв. на всяка вноска. По договора за паричен заем ищцата е платила сумата от 100 €, а по договора за предоставяне на гаранция – 400 €.

Твърди се в исковата молба, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че договорът за кредит е недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани условията за прилагане на възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва.

Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва за просрочени задължения. Твърди, че посочването на ГПР, неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Твърди, че 1 клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит била нищожна поради накърняване на добрите нрави и като заобикаляща закона. Сключването на договора за предоставяне на гаранция е условие за отпускане на кредита. Посочва се също, че процесната от договора била неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.

Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона и нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите, както и защото води до неравновесие в правата на страните по него.

Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на М. Ч. обосновава правния интерес от предявяването на искове за прогласяване на нищожността на договора за заем и договора за поръчителство и осъдителни искове против ответника „Изи Асет мениджмънт“ АД за връщане на сумата от 100 € и против „Файненшъл България“ ЕООД за връщане на сумата от 400 €, като платени на нищожно основание.

С исковата молба ищцата моли да бъде освободен от задължението за заплащане на държавни такси и разноски.

С оглед преценката дали да бъде уважено искането на ищцата по чл. 83 ал. 2 от ГПК, съдът счита, че следва служебно да бъдат изискани справки от Агенция по вписванията, от СДВР, сектор „Пътна полиция“, от Столична община и от НАП, от които да се установи имотното състояние на ищцата.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УКАЗВА да се изиска справка от Агенция по вписванията, Имотен регистър относно всички вписвания, заличавания и отбелязвания по личната партида на М. П. Ч., ЕГН **********.

УКАЗВА да се изиска справка от СДВР, сектор „Пътна полиция“ справка за регистрирани моторни превозни средства на името на М. П. Ч., ЕГН **********, както и наложени ли са запори върху притежаваните от същото лице моторни превозни средства.

УКАЗВА да се изиска справка от ТД на НАП – С. за осигурителния доход на М. П. Ч., ЕГН ********** за период от една година преди датата на издаване на справката.

УКАЗВА да се изиска справка от Столична община за декларирана от М. П. Ч., ЕГН ********** собственост върху недвижими имоти и/или моторни превозни средства.

УКАЗВА да се изиска удостоверение за семейно положение на М. П. Ч., ЕГН ********** от Столична община.

Разпореждането не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2