Решение № 628 от 24.11.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. Б., 23.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Гюлфие Яхова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Гюлфие Яхова Въззивно гражданско дело № 20231200500940 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по въззивна жалба, подадена от „Н. П.“ ЕООД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. “Ц.Ш.“ № 115Н, чрез адв. Б. Ю., против Решение № 557/10.08.2023г., постановено по гр.д. № 217/2022г. по описа на Районен съд - Б., в частите с които предявеният иск е уважен, ответното дружество е осъдено да заплати разноски в полза на ищеца и суми за държавна такса и възнаграждения за вещи лица в полза на съда.

В жалбата се сочи, че решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като съдът се е произнесъл извън предмета на спора. Ищецът твърдял, че в резултат на инцидента е получил спондололистезис лумбалис, което заболяване не е установено. Сочи се, че от доказателствата се установява, че ищецът качвайки се в микробуса е политнал и паднал, но това не е било поради разлятото гориво. Твърди се, че нараняванията на ищеца не са от процесното падане. Не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД, както и ищецът не е посочил кои нормативни изисквания от страна на служителите не са изпълнени. Сочи се също така, че жалбоподателят не стопаН.ва ответната бензиностанция и не е възложил работа на работещите там. Възложителят на работата е друго юридическо лице, а жалбоподателят е единствено собственик на обекта. Не се установявало дали ищецът е разлял горивото и дали се е подхлъзнал на него.

При присъждане на обезщетението е нарушен принципът за справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД.

1

Прави се искане за отмяна на обжалвания акт и отхвърляне на предявения иск. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор от страна на въззиваемия. Сочи се, че е ирелевантно дали ищецът следва да посочи в исковата си молба точният термин на получената травма. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е солидарна и ищецът избира срещу кого да насочи претенцията си – в случая е избрал срещу собственика на бензиностанцията. Сочи се, че в хода на делото се установяват всички предпоставки на чл. 49 ЗЗД, както и при постановяване на решението не е нарушен чл. 52 ЗЗД.

Прави се искане за потвърждаване на решението в обжалваната му част.

Претендират се разноски.

Районен съд - Б. е сезиран с иск по чл. 49 ЗЗД. В исковата си молба ищецът К. Й. С. сочи, че ответникът притежава бензиностанция Газпром, разположена на главен път Е 79. Ищецът заредил гориво и след като платил, връщайки се към управляваното от него МПС се подхлъзнал от разлято гориво и паднал на земята. Изпитал силна болка в кръста и седалището.

Впоследствие му е поставена диагноза спондилолистезис лумбалис – разместени прешлени в основата на гръбначния стълб. След инцидента изпитвал много силни болки в гърба и краката, освен физически болки имал и психически неудобства. Сочи, че отговорен за инцидента е собственикът на бензиностанцията, тъй като негови служители не са извършили действия по почистване и обезопасяване. С оглед на това е направено искане за присъждане на обезщетение за причинените болки и страдания в размер на 15 000 лв.

Съдът е уважил частично иска, като е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 7000 лв., ведно със законната лихва, като за разликата над посочената сума предявеният иск е отхвърлен.

Решението на първата инстанция се обжалва в частта, с която предявеният иск е уважен, както и в частта за заплащане на разноски, държавна такса и възнаграждение за вещото лице от страна на ответника.

Пред първата инстанция са ангажирани писмени и гласни доказателства, назначени са една единична и една тройна съдебно – медицински експертизи. Въз основа на същите въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

По делото не е спорно, че собственик на бензиностанцията, на която е станал процесният инцидент, е ответното дружество „Н. П.“ ЕООД. Не е спорно и това, че на посочените в исковата молба дата и място – на 28.10.2021г. на територията на Бензиностанция Газпром, намираща се на Главен път Е 79 посока от гр. Б. - гр. С., ищецът е претърпял инцидент падане. Спорно е дали това е станало чрез подхлъзване в резултат на разлято гориво или пострадалият сам e паднал, залитайки при качване в превозното средство.

Относно механизма на причиняване на процесния инцидент са ангажирани гласни доказателства. В качеството на свидетел е разпитан И.С., който е пътувал заедно с пострадалия. Свидетелят сочи, че на процесната дата 2 тръгнали за гр. Д.. Ищецът управлявал микробуса, а свидетелят се возил до него. Отбили до бензиностанцията, К. сам заредил гориво. При качване в превозното средство стъпил на степенката на микробуса, подхлъзнал се и паднал по гръб. Под него имало разлято гориво, което било налично още при идването им. След инцидента заедно със съпругата на ищеца се върнали до бензиностанцията и установили, че е опесъчено.

Районният съд е извършил оглед на представения по делото видеозапис /вж. протокол на лист 158 от делото/. Посочил е, че се вижда как ищецът, връщайки се към микробуса, отключва вратата, като при качването с двата крака от степенката в микробуса, залита и пада. Констатира, че пред автомобила има петно от гориво.

Въз основа на сочените доказателства настоящата съдебна инстанция прави извод, че ищецът се е подхлъзнал от разлятото гориво. Това, че е имало разлято гориво около превозното средство и до колонката се установява както от показанията на св. С., който сочи, че такова е имало още при идването им, така и при огледа на видеозаписа. Действително се установи, че ищецът сам е заредил, но няма данни именно той да е разлял горивото /то е било налично при идването на процесното МПС/, поради което и възражението на ответника за съпричиняване е неоснователно.

Това, че ищецът е паднал поради подхлъзване се установява от показанията на св. С., който сочи, че ищецът се е подхлъзнал, качвайки се на степенката на микробуса. Дали подхлъзването е станало на земята или при качване на МПС е без значение, след като по безспорен начин се установява разлято гориво и подхлъзването на пострадалото лице. Последното се установява по косвен начин и от обстоятелството, че след инцидента служители на ответната бензиностанция са предприели действия по опесъчаване, за което сочат свидетелите С. и С.а.

Служителите, работещи на бензиностанцията, не са изпълнили задълженията си да обезопасят обекта.

С Решение № 438/12.11.2012 г. на Общински съвет - Б. е приета НАРЕДБА ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА ПОЖАРНАТА БЕЗОПАСНОСТ НА

ТЕРИТОРИЯТА НА ОБЩИНА Б.. В чл. 22 е посочено, че свободната дворна площ на обектите се поддържа чиста от горими отпадъци, суха растителност и други растителни отпадъци. Не е спорно, че разлятото горивото е горим отпадък и площта около бензиностанцията е следвало да се поддържа чиста, тъй като възниква както опасност от пожар, така и от друг вид инциденти, какъвто е именно процесният случай. Освен това всеки собственик на търговски обект е длъжен да предприема действия по почистване и обезопасяване на обектите, за да се предотвратяват инциденти както с клиенти, така и с работещи на обекта лица. В този смисъл е и Наредба № 7/23.09.1999г. за минималните изисквания на здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работно оборудване – чл. 28, чл. 69 и чл. 71.

Несъстоятелно е оплакването във въззивната жалба за това, че след като ищецът не е посочил кои нормативни изисквания не са изпълнени, то е 3 недоказана исковата претенция. Достатъчно е твърдяното в исковата молба, а именно че служители на ответното дружество не са изпълнили задълженията си по почистване и обезопасяване на територията на бензиностанцията.

Ищецът не е бил длъжен да знае и да сочи точно кои нормативни изисквания не са изпълнени, а е достатъчно соченото бездействие.

Неоснователно е възражението за това, че дейността на служителите по почистване и обезопасяване на бензиностанцията не е била възложена от ответника. По делото не е спорно, че собственик на бензиностанция е именно той. При зареждане с гориво на касовия бон също е посочен Н. П. ЕООД. В писмения отговор и във въззивата жалба ответникът сочи, че макар и да е собственик на бензиностанцията същата не е стопаН.вана от него. Не сочи обаче кое е лицето, стопаН.ващо обекта и въз основа на какъв акт, за да може да се установи дали бездействието е на служители на дружеството собственик или на друго юридическо лице. Доколкото това възражение е сторено от ответника същият е следвало да ангажира доказателства в тази насока. Ищецът не би могъл да разполага с информация какви са договорните правоотношения на собственика на бензиностанцията с трети лица. Но дори и да се приеме, че трето лице е стопаН.вало обекта отговорността на собственика, която е обективна и безвиновна, не би могла да бъде изключена.

В този смисъл е Определение № 521/03.06.2020г., постановено по гр. дело № 1800/2018г. III Г.О на ВКС.

Относно причинените неимуществени вреди:

По делото се установява, че след падането екип на ЦСМП е закарал пострадалия до лечебно заведение, направен му е преглед и е издаден лист за преглед на пациент в СПО. Насочен е за консултация с ортопед и е посочено, че не се налага оставане в болнично заведение. Поставена е диагноза повърхностна травма на корем, долната част на гърба и таза с неуточнена локация.

На 25.10.2021г. е издаден амбулаторен лист от д- р С. /ортопед/, в който е посочена основна диагноза – спондилолистезис /увреждане на междупрешеленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб/. Посочено е, че заболяването е констатирано чрез рентгенография.

В исковата молба ищецът сочи, че в резултат на падането си е диагностициаран със заболяване – спондилолистезис лумбалис /разместени прелени в областта на гръбначния стълб/. Ответникът оспорва соченото обстоятелство, като твърди, че поставената диагноза от ортопеда не е вярна.

За установяване на точното травматично увреждане по делото са назначени една основа и една тройна СМЕ. Вещото лице по единичната експертиза /С./ и двете вещи лица от тройната експертиза /П. и Й./ сочат категорично, че в случая не се касае до диагноза спондилолистезис лумбалис, а е причинена единствено контузия на ломбалната област. Тези си заключения дават на база на това, че са направени скенери, вкл. с 3 D реконструкция, които са изследвания с висока диагностична точност, за разлика от рентгеновата снимка, направено от д-р С.. Направените скенери не сочат наличие на заболяване спондилолистезис. Сочат, че този вид заболяване е необратимо, не 4 може да настъпи пълно възстановяване, може единствено да се извърши стабилизация по оперативен път. Освен това, ако е диагностицирано такова заболяване е следвало да се провежда лечение, а такова не е провеждано.

Заключават, че пълно възстановяване при ищеца е настъпило за около два месеца.

Съдът кредитира изводите на вещите лица С., П. и Й., за това, че причинената травма е контузия на ломбалната област, доколкото същите са пълни, ясни, обосновани и не възникват съмнения в правилността им. Вещите лица правят своите заключения въз основа на направените няколко скенера, от които не се констатира наличие на соченото от ищеца увреждане на гръбначните прешлени.

На противоположното мнение е единствено вещото лице С., който сочи, че е налице леко степенна спондилолистезис. Съдът не кредитира извода на вещото лице, доколкото същият е в противоречие с останалите изводи на трите вещи лица, които дават заключенията си както на база наличната медицинска документация, така и на лични прегледи и изследвания на пострадалото лице.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба за това, че съдът се е произнесъл извън предмета на делото, доколкото в исковата молба се твърдяло, че в резултат на падане ищецът е получил спондилолистезис лумбалис, а в действителното се установило, че е причинена само контузия.