Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 12.03.2014, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
13294/2013
Подписан
12.03.2014
В сила
02.08.2014

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

Номер 1055/ 12.03.2014 Година Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски Районен съд

I брачен състав

На дванадесети март две хиляди и четиринадесета Година

В публично заседание на шести март две хиляди и четиринадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОФАНА СПАСОВА

Секретар: Свобода

Александрова като разгледа докладваното от съдията дело номер 13294 по описа за 2013 година

Производството е образувано по искове с правна квалификация чл.127 ал.2 и чл.143 вр. чл.149 от СК, предявени Г.К.Г. ЕГН ********** против П.М.К. ЕГН **********.

Ищецът твърди, че с ответника живели на съпружески начала и от съжителството им се родило детето Л. Г. Г. ЕГН **********. През месец *** ***г. ответницата заявила, че отива *** *** в гр. П. и от тогава не се завърнала в съвместно обитаваното жилище, нито потърсила детето. Твърди се, че още докато страните живеели заедно, грижи за детето им полагала бабата по бащина линия, а ответницата винаги му се карала, крещяла, излизала въпреки плача на детето. Предвид изложеното, ищецът моли съдът да постановите решение, с което на него да се предостави упражняването на родителските права по отношение на детето, като съдът определи издръжка за детето в размер от 120лв. считано от 01.06.2013г., както и конкретно изложен режим на лични отношения между майката и детето.

Предявените искове са с правна квалификация чл. 127 ал. 2 и чл. 143 и чл.149 от СК.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и насрещна искова молба от ответника по делото П.М.К. ЕГН **********, в които се изразява становище за неоснователност на предявените искове, оспорват се изцяло изложените обстоятелства.- Твърди се, че всъщност майката е била подлагана на тормоз от роднините по бащина линия и ищецът не я защитавал, а заставал на тяхна страна и поради това тя била принудена да го напусне. Заявява, че въпреки опитите й да осъществи контакт с детето, такъв й бил отказван. Поради това се прави искане на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права, като бащата бъде осъден да й заплаща месечна издръжка в размер на 100лв. и му се определи режим налични отношения с детето, съгласно практиката на съда.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, Съдът намира за установено следното:

От представеното и прието като доказателство по делото

Удостоверение за раждане се установява, че Г.К.Г. ЕГН ********** и П.М.К. ЕГН ********** са родители на детето Л. Г. Г. ЕГН **********.

От показанията на разпитания по делото свидетел Л. К. Г.- *** на ищеца става ясно, че страните живеели на съпружески начала, а в последствие се разделили, тъй като един ден П. казала, че отива *** *** в П., но не се върнала, а в последствие и не била търсила детето. Твърди, че още докато страните живеели заедно, майката не се грижела за детето, излизала без него, блъскала го и се заключвала в стаята си.

Заявява още, че след като напуснала семейството, майката била в неизвестност две седмици, което наложило обявяването й за издирване от родителите й, които в последствие я открили при друг мъж в гр. П.

Според показанията на разпитания по делото свидетел Н. А.К. – майка на ответницата, последната било в лоши отношения с майката на ищеца и често имала скандали с нея, тъй като тя настоявала да започне работа, а ответницата искала да остане да гледа детето.

Твърди, че при тези конфликти ищецът не вземал страната на жена си, а защитавал майка си. Това довело до нееднократно връщане на ответницата при родителите й, но същите я карали да се връща заедно с детето при мъжа се. През месец *** ***г. свидетелката действително обявила дъщеря си за издирване, тъй като последната не посмяла да се върне при тях, за да не я накарат да се върне при ищеца, и в последствия я намерили при приятели. От тогава ответницата живеела в дома на свидетелката и правела няколко опита да се види с детето, но това й било отказано от свид. Г., която казала, че не трябва да търсят повече детето, тъй като му казали, че майка му е умряла.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, при условията на чл.172 от ГПК, като обективни и незаинтересовани, в частта в която в тях същите пресъздават свои лични впечатления върху отношенията между родителите и детето и грижата за последното.

От представения по делото социален доклад, изготвен от

Дирекция „Социално подпомагане” - град П., както и от този, изготвен от ДСП-М., се установява, че детето се отглежда от бащата с помощта на свид. Г., детето не поддържа и е прекъснало контакта с майка си. В дома и на двамата родители са налице подходящи условия за отглеждането му, а понастоящем ищецът живее с друга жена, която детето припознава като своя майка.

С оглед на изложеното по делото, се налага изводът, че родителите на детето не живеят заедно. Когато родителите са трайно разделени или не са в законен брак и не живеят заедно /какъвто е настоящият случай/ с решението си съдът определя при кой от родителите да живее детето и кой да упражнява родителските права. На преценка следва да се поставят родителските качества, интелектуални и материални възможности на всеки от родителите, връзката им с детето.

Основанието за възлагането на родителските права е интересът на детето, необходимостта от полагане на адекватни грижи за неговото отглеждане и възпитание. Предоставянето на родителските права на единия родител е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата. Съдът е длъжен да направи цялостна преценка на обстоятелствата, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето. Съгласно

Постановление на Пленума на ВС № 1 от 1974г. от решаващо значение относно предоставяне упражняването на родителските права са няколко фактора : а) Възпитателски качества на родителите.

Родителските качества имат най-голямо значение за правилното отглеждане и възпитание на децата, за обезпечаване на грижите, необходими за изграждане навиците на децата, любовта им към труда. Правилното възпитание на децата зависи преди всичко от личността и възпитателските качества на родителите.

Поради това от значение за определяне кой от родителите ще упражнява сам родителските права образованието, културата, мирогледът и другите качества на личността на отделния родител. Същественото обаче е не тяхното наличие, а конкретното им проявление, от което се определя авторитетът на родителя в обществото и пред децата. Поради това от значение е умението на родителя добре да направлява децата в живота, да им дава положителен пример, да им внушава правилни постъпки и т. н. б) Морален лик на родителите. Моралните качества на родителите са важна предпоставка за създаване у децата на нравствени добродетели и за възпитанието им. Моралното падение, алкохолизмът, престъпните антиобществени прояви, развратът и други такива прояви създават отрицателен нравствен облик на родителя и лош пример за децата.

Такива прояви са несъвместими с изискването на закона и са пречка за предоставяне упражнението на родителските права при развод. Когато обаче се касае до отделни обикновени провинения, съдът преценява какво отражение имат те за моралното възпитание на децата. в) Грижи и отношение на родителите към децата. Под грижи за децата се разбират личните усилия на родителя във връзка с отглеждането им, надзора и възпитателските похвати по изграждането личността на всяко от децата. Поради това от значение е отношението към децата, еднаквата грижа към всяко от тях, поощренията към добрите и порицанието на отрицателните прояви на всички деца в семейството - родени в брака, доведени, заварени, осиновени, извънбрачни и т. н. Децата следва да останат при този родител, който е полагал и полага най-големи грижи за тях. Не е полагане на грижи угаждането и разглезването на децата, създаването у тях на отрицателни възгледи към труда в семейството и обществото, за живот в излишество и лентяйство. г) Желанието на родителите. Изявената готовност да се отглеждат и възпитават децата е указание за сериозна загриженост за тях и желание да се изпълни родителският дълг съобразно с разпоредбата на Семейния кодекс. Не е израз на грижа към децата искането на родителя, който чрез това търси изгоди - предоставяне ползването на по-голям дял от общото имущество, семейното жилище, недаване издръжка в необходимия размер и др. д) Привързаност на децата към родителите. Взаимната привързаност на родителите и децата е важна предпоставка за упражняването на родителските права. По-лесно се осъществяват възпитанието и родителските грижи по отглеждането на децата, когато в основата им лежи взаимната привързаност на възпитател и възпитаник. Привързаността е налице, когато са се развили чувствата на детето поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях.

Желанието на децата, продиктувано от такива съображения, не е в техен интерес. е) Полът на децата. Майката е по-пригодна от бащата да отглежда и възпитава децата от женски пол и наравно да отглежда и възпитава момчетата. Особено важно е дали момичетата са в предпубертетна и пубертетна възраст. Не е пречка в някои случаи да се предоставят и момичета в пубертетна и предпубертетна възраст на баща, ако майката има лош морал или няма необходимите качества да упражнява родителските права спрямо децата. В такъв случай в кръга на мерките, които се определят, влиза и помощта на други лица (лекарки, жени, родилки, сестра, леля, баба и др.), които да подпомогнат момичето по въпросите около неговото полово съзряване и осъзнаване на неговата роля като бъдеща майка. ж) Възраст на децата. Възрастта на децата е от значение, когато наред с другите обстоятелства детето се нуждае от определени родителски грижи. Децата в ниска възраст (пеленачета, в първите години), децата с разклатено здраве и др. се нуждаят от непосредствена майчина грижа. В такива случаи майката е по-пригодна от бащата за отглеждането и възпитанието на детето. Децата във възраст към пълнолетието, особено момчетата, могат да се нуждаят от непосредствен надзор от бащата.

Възрастта винаги е допълнително обстоятелство и нейното значение се определя от нуждата от определени родителски грижи. з) Помощта на трети лица. Когато двамата родители или родителят, на когото се предоставят децата, е зает в общественото производство или в друга дейност по трудов договор, помощта на трети лица (близки - баба, дядо, леля и др.) може да бъде допълнително обстоятелство за възможност за лични грижи на родителя. и) Социално обкръжение.

Под обкръжение се разбират членовете на семейството, в което живее или ще живее в бъдеще този родител с детето, неговите познати и хората, с които постоянно дружи или работи. В тази насока съдилищата трябва да преценяват това обстоятелство не изолирано, а съобразно с бита, нравите, схващанията и манталитета на лицата, които влизат в обкръжението на родителя. Този критерий е допълнителен към възпитателските качества и моралния лик на родителя. Той определя възпитателното въздействие на околната социална среда. Важно е да се осигури на децата здрава социална среда, която да въздейства благотворно върху изграждането на трудови навици, правилни нравствени разбирания и изобщо добро поведение в обществото и в семейството. к)

Жилищно-битови и други материални условия на живот. Жилищните, битовите и другите материални условия на живот са важна предпоставка за отглеждането и възпитанието на децата. Те са базата за правилното формиране на личността. По смисъла на закона тези условия не са решаващи, нито сами по себе си създават основание да се предпочете родителят, който дава по-добри възможности за живот на децата.

В случая анализът на събраните по делото гласни и писмени доказателства, налага извода, че родителските права по отглеждането на Л., следва да бъдат предоставени на бащата. При преценка на родителските качества, която е задължителна при настоящия спор, с оглед интереса на детето, събраните доказателства сочат, че именно при този родител се наблюдава житейска зрялост и умения да се справя със ситуациите, с помощта и на своите близки роднини, като помощ при отглеждането на детето понастоящем оказва настоящия партньор на бащата. За него са осигурени добри социално-битови условия за осигуряване на нормалното физическо и психическо израстване и формирането му като пълноценна личност в дома на бащата. Същевременно съдът взема предвид данните от социалния доклад и отговора на исковата молба, според които детето не контактува с майка си. С оглед на това именно бащата се явява по-подходящия родител, с оглед възрастта и въпреки пола на детето Л. Още повече, че от почти една година непосредствени грижи по отглеждането и възпитанието на същото е полагал именно бащата.