Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260034 от 21.01.2021, Районен съд - Ямбол

Съд
Районен съд - Ямбол
Дело
Гражданско дело 112/2020
Вид
Решение № 260034
Подписан
21.01.2021
В сила
16.02.2021
Състав
ГЕОРГИ СТОЯНОВ ГЕОРГИЕВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47,ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 26, ал. 1 пр.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79,ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.143 · Закон за защита на потребителите
  • чл.4,ал.1 · Закон за защита на потребителите

Р Е Ш Е Н И Е

№260034/21.1.2021г. 21.01.2021 година град Ямбол

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав

На осми януари две хиляди двадесет и първа година

В публично заседание в следния състав:

Председател: Георги Георгиев при секретаря Е. В. като разгледа докладваното от съдия

Георгиев гражданско дело № 112 по описа за

2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба и молба уточнение на

“ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД против И.С.С., с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №*** г. на ЯРС

–сумата от 204, 58 лв. – незаплатени далекосъобщителни услуги за периода 15.10.2017 – 14.01.2018 год.,сумата от 376,62 лв. договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги за периода 05.02.2018 г. до 25.09.2019 г. и сумата от 55,88 лв.-незаплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 25.09.2017 г.,в едно със законната лихва върху главницата,считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане,както и разноски в заповедното и исково производство.

В исковата молба и уточнението се посочва, че по заявление на ищеца била издадена заповед за изпълнение по горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът бил уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК , което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че между ищеца и ответника били сключени договори за мобилни услуги и договор за лизинг.На 05.06.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за мобилни услуги № *** за мобилен номер ***, изменен с допълнително споразумение № *** от 25.09.2017 год.към договор за мобилни/фиксирани услуги. По същия на ответника били предоставени и незаплатени услуги за периода 15.10.2017 – 14.01.2018 год. на стойност 133, 97 лв.,с включено ДДС.Договора за мобилни услуги бил едностранно прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника на 05.02.2018 г.

Съответно по този договор същия дължал неустойка,съобразно раздел IV от ДС към договора за мобилни/фиксирани услуги в размер на 314,16 лв.,като се вземело предвид спогодба между КЗП и ищеца,като сумата представлявало сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС,а именно 77,46 лв. и с добавена разлика в размер на 236,70 лв. между стандартната цена на мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black без отстъпка съгласно актуалната ценова листа на оператора и преференциалната му цена за която бил сключен договора за лизинг от 25.09.2017 г.,съответстваща на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни услуги за периода 05.02.2018 г.-25.09.2019 г.

На 08.06.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за мобилни услуги № *** за мобилен номер ***. По същия на ответника били предоставени и незаплатени услуги за периода 15.10.2017 – 14.01.2018 год. на стойност 70, 61 лв.,с включено ДДС.Договора за мобилни услуги бил едностранно прекратен поради неизпълнение на задълженията на ответника на 05.02.2018 г. Съответно по този договор същия дължал неустойка,съобразно чл.11 от договора в размер на 62,46 лв.,като се вземело предвид спогодба между КЗП и ищеца,като сумата представлявало сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС, за периода 05.02.2018 г.-08.06.2018 г.

На 25.09.2017 г. между ищеца и ответника бил сключен договор за лизинг за мобилно устройство Samsung Galaxy J3 2016 Black.По същия ответника дължал сумата от 55,88 лв.,от които сумата 7,62 лв. три падежирали вноски за периода 15.10.2017 г.014.01.2018 г. и сумата от 48,26 лв. представляваща деветнадесет изискуеми лизингови вноски за периода 25.01.2018 г.-25.08.2019 г.

Задълженията на ответника били обективирани в три броя фактури и една крайна фактура от 15.03.2018 год. Описва се подробно как са изчислени исковите суми, какви са били задълженията на страните по договорите, както и условията за прекратяването им. Иска се уважаване на исковете, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото производство.

В срока за отговор ответника,чрез особения си представител е представил отговор-възражение на исковата молба. Счита се,че предявения иск е допустим,но неоснователен. Твърди се,че на ответника не е представена пред договорна информация на хартиен носител по ясен и разбираем начин при шрифт не по-малко от 12,като нямало представени доказателства,че на ответника са предоставени на хартиен носител условията на договора за мобилни услуги.Не се оспорва,че същите били подписани от ответника,но се твърди,че това не освобождавало кредитора да му връчи на хартиен носител всички документи по пред договорната информация.

Твърди се,че в договорите сключени с потребител имало клаузи които били неравноправни съгласно разпоредбата на чл.143 ЗЗП. Също така клаузата при определяне на неустойката била неравноправна. Не били спазени добрите нрави при определяне клаузата за заплащане на неустойка,която била договорена извън присъщата й обезпечителна,обезщетителна и санкционна функция.

Прави се възражение за нелоялна търговска практика,с оглед въвеждането на различни такси и комисионни от страна на ищцовото дружество.Счита се,че клаузата за неустойка освен ,че била нищожна създавала условия за неоснователно обогатяване и нарушавала принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения,като алтернативно се прави искане за нейното намаляване поради прекомерност. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.Иска се отхвърлянето им със съответните законни последици.

В съдебно заседание, ищецът не изпраща представител. Излага становище за основателност на иска в депозирана писмена молба.

В съдебно заседание,ответника се представлява от назначения от съда особен представител, чрез когото оспорва исковете.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. № *** год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 637,

08 лв. – главница,представляваща неизпълнени парични задължения,произтичащи от договори с „Теленор България“ ЕАД,в едно със законната лихва върху главницата,считано от датата неа подаване на заявлението в съда-18.09.2019 г.,до окончателното изплащане на задължението,както и направените по делото разноски общо в размер на 385,00 лв.

Предвид

, че заповедта за изпълнение била връчена на длъжникът по реда и условията на чл.47,ал.5 ГПК, и в едномесечния срок от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.

Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 05.06.2017 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. Като с декларация – съгласие от 05.06.2017 год. потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр от ОУ и му представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е съгласен с тях.

Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 05.06.2017 г.,подписан от абоната. Прието е още сключено между страните ДС към процесния договор от 25.09.2017 год. , отново за срок от 24 месеца, при подписването на което потребителят е получил устройство – мобилен апарат Самсунг. Приет е и договор за лизинг от същата дата сключен между същите страни, по силата на който ищецът се е задължил да предостави на ответника за временно и възмездно ползване горепосоченото устройство , за което лизингополучателят се е задължил да заплати обща сума в размер на 108,42 лв. по начина посочен в договора, а именно съобразно представения погасителен план,като заплати първоначална лизингова вноска в размер на 50 лв.,платима към датата на сключване на договора и на 23 вноски от по 2, 54 лв.

Приложен е договор за мобилни услуги, сключен между ищеца и ответника на 08.06.2017 г., по силата на който операторът се е задължил да предоставя на абоната електронни съобщителни услуги за срок от 24 месеца , при условията на договора и ОУ- неразделна част от него. Като с декларация – съгласие от 08.06.2017 год. потребителят е декларирал, че оператора му е връчил екземпляр от ОУ и му представил и получил информация по чл.4,ал.1 ЗЗП, както и,че е съгласен с тях.

Представена е също приложение-ценова листа за абонаметни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 08.06.2017 г.,подписан от абоната.Представени са и ОУ към договорите, подписан от абоната.

Представени са още фактура от 15.11.2017 год. с получател ответника, на стойност 78, 15 лв. – разговори, данни и вноска лизинг 2 от 24 ; фактура от 15.12.2017 за сумата 169, 10 лв. – разговори, данни и вноска лизинг – 3 от 24 , фактура от 15.01.2018 год. за сумата 227, 72 лв. – месечна такса, задължения от предходен период и вноска лизинг 4 от 24 и фактура № *** от 15.03.2018 год. за сумата от 637, 08 лв. – неустойка предсрочно прекратяване на договори за услуги – 376, 62 лв., вноска за лизинг-48,26 лв.,задължения от преходен период с ДДС-212,20 лв.

Представено е и копие от Спогодба от 2018 год. между КЗК и „Теленор България“ЕАД , по силата на която страните са се споразумели по отношение на нови клиенти на оператора- физически лица, т.е. за договори след 12.01.2018 год. , както и по отношение на съществуващите договори с клиенти физически лица неустойката при предсрочно прекратяване на договора да не може да надвишава трикратният размер на стандартните месечни абонаменти.

По искане на ищцовото дружество по делото е назначена и прието заключението на ССЕ, вещото лице по която посочва,че процесните фактури,посочени в Таблица 1,са осчетоводени в „Дневника на продажбите“ на „Теленор България“ ЕАД. Фактура № *** год. съдържала и неустойки и лизингови вноски,които не подлежали на облагане с ДДС и тяхната стойност не била включена в „Дневника за продажби“. Размерът на неплатените задължения на ответника към ищеца към датата на подаване на Заявлението по чл.410 ГПК-18.09.2019 г. било в общ размер на 637,08 лв. по посочените фактури,като от тях е извадена сумата от 15,52 лв. съгласно кредитно известие № *** г. В процесните фактури били начислени абонаментни такси,лизингови вноски и ползвани услуги,потребени през отчетния период 15.10.2017 г.-14.01.2018 г.като количество/времетраенето било описано в т.2.1-т.2.5 и Таблица № 2.Размерът на начислената неустойка за мобилните номера,посочени във фактура № *** г. възлизал на общо сумата от 376,62 лв.,като бил начислен в съответствие с условията на процесните договори и спогодба от 11.01.2018 г. между КЗП и „Теленор България“ ЕАД.Също така са изчислени неизплатените от ответника лизингови вноски за взетия от него мобилен апарат с договора за лизинг от 25.09.2017 г.,като не били платени общо 23 бр. вноски в размер на 58,42 лв. Също така вещото лице е изчислило,че задължението от 78,39 лв. по фактура № *** г. било намаляло до размера на 62,63 лв. към момента на подаване на заявлението по чл.410 ГПК,като общото задължение по посочената фактура възлизало на 142,15 лв.,от които сумата от 63,76 лв. дължими по фактура,предхождаща процесните,посочени като задължение преходен период с ДДС и сумата от 78,39 лв.,като и двете задължения са начислени в посочената по-горе фактура. На 08.11.2017 г. било извършено плащане в размер на 64,00 лв.,като от ответника не било посочено в основанието дали погасява конкретно свое задължение,поради което било погасено най-старото задължение по фактурата,предхождащи процесните,като останало за плащане сумата от 62,63 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Правното основание на предявените обективно кумулативно съединени искове е чл. 422 от ГПК, чл. 92 ЗЗД и чл. 79,ал.1 от ЗЗД.

По иска с правно основание чл. 422 ГПК:

Искът е допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК. Така предявеният иск съдът намира за допустим.