Решение № 14260 от 16.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 16338/2025
- Вид
- Решение № 14260
- Подписан
- 16.07.2026
- Състав
- КРИСТИЯН РОСЕНОВ ТРЕНДАФИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 247 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 250, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 14260 гр. София, 16.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110116338 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 250 ГПК.
Образувано е по молби от 20.04.2026 г. на ответната страна Г. В. Н., чрез адв. М., в които се съдържа искане за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 06.04.2026 г. по гр. д. № 16338/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ищцата В. Й. В., чрез адв. С., е депозирала отговор на молбата за допълване на решението, с който изразява доводи за неоснователност на същата. Претендира разноски за настоящото производство, ако такива бъдат направени.
Софийски районен съд, след като съобрази доводите на страните и прецени данните по делото, констатира следното:
Искането по чл. 250 ГПК е направено от легитимирана страна в рамките на законоустановения срок, поради което се явява процесуално допустимо.
Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.
В чл. 250, ал. 1 ГПК е предвидено, че страната може да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане. На допълване по този ред подлежи съдебното решение, когато с него съдът не е формирал воля по целия предмет на делото, който се определя от предявения от ищеца иск и свързаните с него допълнителни искания. С оглед на това непълно би било това решение, в което съдът е пропуснал да формира воля по предявения в процеса иск или по част от спорното право, което е предмет на иска, или в което съдът не се е произнесъл по искане за постановяване на законните последици при уважаване на предявен иск.
В разглеждания случай не може да бъде обоснован извод за непълнота на 1 съдебния акт в посочения от ответника смисъл. Отделно от изложеното и само за пълнота следва да се отбележи, че неразглеждането в мотивите към решението на всички правни доводи на ответника не поражда непълнота на съдебния акт. Мотивите към решението, макар и обективирани в един писмен документ със самото решение (диспозитива) не съставляват част от решението и не подлежат на поправка или допълване по реда на чл. 247 и чл.
250 ГПК. От друга страна, съдът не дължи произнасяне с диспозитива на решението по направените от страните правни доводи, възражения, оплаквания, а ги разглежда само в мотивите. Непълнотата на мотивите не води до непълнота на решението (така Решение № 60 от 09.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 113/2017 г., I г. о.).
Ето защо искането за допълване на решението следва да бъде оставено без уважение.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи също така, че по молбата за допълване на решението не следва да бъдат присъждани разноски на насрещната страна, като съображенията за това са следните. Съгласно разпоредбата на чл. 81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Разпоредбата на чл. 81 ГПК, обаче, не следва да се отнася до производството по чл. 250 ГПК, тъй като е процесуално право на всяка от страните да иска изменение и/или допълнение на решението. Производството по чл. 250 ГПК не е самостоятелно производство, а е продължение на делото по повод евентуално произнасяне по целия спорен предмет, в случай че не е бил обхванат изцяло в решението. Съответно произнасянето на съда по направеното искане е допълнение на вече постановен акт, за която инстанция има вече присъдени разноски и следователно нови разноски за адвокатско възнаграждение не се дължат (така Определение № 683 от 21.12.2015 г. по ч. гр. д. № 5089/2015 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС и др.).
Предвид изложените съображения и на основание чл. 250 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията по чл. 250 от ГПК на Г. В. Н., чрез адв. М., за допълване на постановеното по настоящото дело решение от 06.04.2026 г. по гр. д. № 16338/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.
На основание чл. 250, ал. 3 ГПК решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2