Решение № 250 от 23.02.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Велико Търново, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20254110101908 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на В. П. С. против П. Ц. П., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 1 616.96 лева, дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и за сумата 616.14 лева, представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до *** г.

Ищцата твърди, че между страните е постигната устна договорка за предоставяне на правна помощ от ответника срещу заплащане на сумата от 520.00 евро, което му е преведена на *** г. Заявява, че на *** г. е изпратила на ответника още 1 470.00 евро, от които 2 260.00 лева за погасяване дълга на майка й по изпълнително дело и 600.00 лева за завеждане на изпълнително дело срещу брат й. Сочи, че в крайна сметка ответникът не е завел никакви дела, като е давал различни обяснения за причините, поради което е загубила доверие в него. Твърди, че в отговор ответникът е заявил, че не желае да работи с нея и е прекратил едностранно устния им договор със съобщение на Viber. Заявява, че на *** г., след като разбрал, че срещу него е подадена жалба в Районна прокуратура – Велико Търново, ответникът е върнал сумата от 2 260.00 лева. Претендира възстановяване на останалата част от заплатените от нея суми, предназначени за адвокатски услуги, които не са й предоставени.

Ответникът оспорва на претенциите. Заявява, че претендираната от ищцата главница му е заплатена за извършените от него адвокатски услуги, изразяващи се в проучвания и справки, а претендираната лихва за забава е 1 погасена по давност, за което прави изрично възражение. Прави възражение за прихващане със следващата му се сума от 1 700.00 лева за извършената от него адвокатска работа.

В проведеното открито заседание процесуалният представител на ищцата поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване.

С писмена молба ответникът поддържа заявеното оспорване и моли за отхвърляне на исковете.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За основателността на главния иск в тежест на ищцата беше да установи, че е предоставила на ответника претендираната сума, а в тежест на последния - че е налице основание за задържане на същата.

От представените писмени доказателства се установява, а и не се спори от ответника, че на *** г. от банковата сметка на ищцата по банкова сметка на ответника е преведена сумата от 520.00 евро, а на *** г. – и сумата от 1 470.00 евро. От кореспондиращите твърдения на страните следва да се направи извод, че част от сумата е изпратена за бъдещи /неуточнени/ правни услуги, а друга част за погасяване на задължението на майката на ищцата по изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ И. Ц..

Не е спорно също, че на *** г. ответникът е върнал на ищцата част от така заплатената сума, а именно – 2 260.00 лева чрез банков превод с посочено основание „възстановяване на средства поради отказ от защита“.

Ответникът обосновава задържането на остатъка от сумата с твърдението, че същата представлява възнаграждение за извършените от него адвокатски услуги, изразяващи се в проучвания и справки.

В случая от материалите по изисканото изп. дело № ***/*** г. по описа на ЧСИ И. Ц. става ясно, че с молба от *** г. адв. П. П. е уведомил съдебния изпълнител, че дъщерята на длъжника /т.е. ищцата/ желае да заплати дълга на своята майка, поради което той, като нейн пълномощник, моли да му бъде издадена справка за актуалния размер на дълга. С електронно съобщение от *** г. адв. П. уведомява ЧСИ Ц., че оттегля молбата от *** г., тъй като е прекратил договорните си отношения с В. С..

От материалите по ДП № ***/*** г. по описа на РУ – ***, преписка ***/***г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново се установява, че *** г. и на *** г. адв. П. П. е изпратил молби до директора на Дом за стари хора, с. ***. С първата молба адв. П. е поискал остатъкът от пенсията на Т. Д.

П. – майка на ищцата, да се внася за погасяване на задълженията на същата по изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ И. Ц.. Втората молба е с идентично съдържание, като със същата адв. П. предупреждава адресата, че ще сезира 2 съда и прокуратурата за евентуални престъпления.

Предвид на горното, съдът намира, че аргументите на ответника и ангажираните по делото доказателства не доказват основание за задържане на цялата разлика между преведената от ищцата сума в общ размер от 1 990.00 евро и възстановената от ответника на 20.4.2022 г. сума в размер от 2 260.00 лева. Това е така, доколкото единствените данни за извършени от адв. П. П. правни услуги към ищцата се изразяват в подадени три молби – една по изп. дело № ***/***г. по описа на ЧСИ И. Ц. и две до директора на Дом за стари хора, с. ***. Извършената от адв. П. работа може да се определи като проучване на дело с даване на мнение по него по смисъла на чл. 6, ал. 1, т. 3 от действащата към онзи момент Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за която се предвижда заплащане на възнаграждение в размер на 300.00 лева. Т.е. от дължимия остатък от 1 616.96 лева следва да се прихване сумата от 300.00 лева, до който размер се явява основателно възражението за прихващане, а разликата от 1 316.96 лева следва да се върне на ищцата, поради неосъществяване на основанието, за което е преведена същата.

С оглед частичната основателност на предявения главен иск следва да бъде разгледана и акцесорната претенция за мораторна лихва. От писмото на ищцата до ответника от *** г., налично на стр. ***в том ** от ДП № ***/***г. по описа на РУ – ***, преписка ***/***г. по описа на Районна прокуратура – Велико Търново, е видно, че В. С. е поканила адв. П. П. да й възстанови преведените му суми, поради което от този момент последният е поставен в забава. От страна на ответника е направено възражение за изтекла погасителна давност на претенцията за мораторна лихва, което възражение е основателно за период от три години преди подаване на исковата молба, т.е. за периода от *** г. до *** г. Изчислена по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху главницата от 1 316.96 лева за периода от *** г. до *** г. възлиза на 502.09 лева, за която сума следва да се уважи искът.

По разноските:

С оглед изхода на делото ищцата има право на сторените от нея разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от предявените искове. От страна на ответника е направено възражение за прекомерност на уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение, което е основателно, доколкото делото не се отличава с особена сложност от фактическа и правна страна. При това положение възнаграждението на адвоката следва да бъде намалено на сумата от 250.00 евро, като с оглед намаления адвокатски хонорар, разноските, които следва да се присъдят на ищцата, възлизат на сумата от 471.08 лева или 240.86 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

3

ОСЪЖДА П. Ц. П., ЕГН ********** да заплати на В. П. С., ЕГН ********** сумата от 673.35 евро, равняваща се на 1 316.96 лева, дадена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 5.6.2025 г. до окончателното й изплащане, сумата от 256.71 евро, равняваща се на 502.09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от *** г. до 5.6.2025 г., както и сумата 240.86 евро, равняваща се на 471.08 лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от исковете, като отхвърля иска за главница за разликата над 673.35 евро /1 316.96 лева/ до пълния предявен размер от 826.74 евро /1 616.96 лева/, както и иска за мораторна лихва за разликата над 256.71 евро /502.09 лева/ до пълния предявен размер от 315.03 евро /616.14 лева/.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4