Решение № 12 от 18.04.2022, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Габрово, 18.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева като разгледа докладваното от Веселина Топалова Търговско дело № 20214200900062 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на Г.М.Х.. против ЗД“Бул инс“ София.

В исковата молба се твърди, че при настъпило в гр. Русе на 04.09.2016 г. ПТП, при управление на моторно превозно средство - товарен автомобил марка „**", модел „**" с per.

№ ***, Т. Б. Ф. нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, в резултат на което и в условията на независимо съпричиняване, по непредпазливост причинил смъртта на Х. М. Х., брат на ищцата.

По образувано НОХД № 777/2017 г. по описа на Окръжен съд Русе, е постановена присъда №20 от 30.04.2018 г., която е влязла в законна сила.

Автомобилът, с който е причинено ПТП, бил с валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в "ЗД "БУЛ ИНС"" АД за периода 11.01.2016 г. 10.01.2017 г. (прекратена на 27.10.2016 г.).

В съответствие с разпоредбата на чл. 380 от КЗ, ищцата предявила застрахователна претенция пред ответното дружество за изплащане на застрахователно обезщетение, заведена с вх. № НЩ - 4833/19.05.2021 г.Застрахователното дружество отговорило с писмо с изх. № НЩ - 5014/22.07.2021 г., в което отказва да удовлетвори претенцията.

Г.Х. е сестра на загиналия Х. Х.. Двамата имали трайна и силна емоционална връзка, поради което тя изключително тежко преживява загубата на своя брат. Преживяла и продължава да преживява изключително тежък емоционален период. Като дори и до момента - близо 5 години след инцидента, тя продължава да търпи последиците от промяната в живота й след смъртта на по-големия си брат. Двамата били силно привързани, поддържали връзка, комуникирали ежедневно и изградили много силна емоционална връзка помежду си. Предвид разликата във възрастта между двамата между тях се оформила 1 много силна емоционална връзка подобна на тази между баща и дъщеря, тъй като когато ищцата се родила, брат й е бил вече на 11 години и с радост поел отговорностите на поголемия брат, като се грижил за нея от съвсем малка, участвал е дейно в нейното възпитание, бил е моделът й за подражание, упражнявал по-засилен контрол дори от самите й родители. В тийнеджърските години той бил този, който упражнявал пряк контрол над нея, насочвал я да взема правилните решения и я подкрепял, когато е изпитвала трудности.

Ищцата се чувствала по-спокойна да споделя личните си преживявания с брат си отколкото с родителите си и винаги търсила съвети от негот и се вслушвала в думите му.През 2007 г. братът на ищцата се преместил да живее във Велико Търново, но това не променило по никакъв начин отношенията между двамата. През същата година тя се записала като студент редовно обучени във Великотърновския университет и през целия период на обучението си от 2007 г. до 2011 г. живяла при брат си. В този период връзката между тях се засилила още повече, защото в тази си осъзната възраст ищцата била изцяло под опеката на по-големия си брат.След като приключила обучението си във Велико Търново, ищцата продължила да поддържа изключително близки отношение с брат си и неговото семейство, като са се чували ежедневно и много често си гостували един на друг, продължила да търси подкрепа в негово лице за всички житейски въпроси, споделяла с него тревогите си. След смъртта на брат си, Г.Х. изпаднала в тежко състояние, често плачела, чувствала се самотна и безкрайно тъжна, станала затворена, неспокойна, раздразнителна и разсеяна. До днес изпитва тежка скръб от загубата на брат си, като това влияе и до момента на начина й на живот.

Допълнителна емоционална обремененост представлявало и обстоятелството, че ищцата и брат и имали силно изградена връзка с родителите си, като след смъртта му изцяло върху нея се е стоварила тежестта да се грижи за тях и да им помага да преодолеят стреса от загубата на сина си.Имала близка връзка и с децата и съпругата на починалия си брат. След смъртта му, сестра му е положила всички усилия да помогне на племенниците и снаха си да преодолеят стреса и депресивните състояния, в които изпаднали.

Ищцата намира, че в конкретният случай не е налице само формална родствена връзка между нея и починалия й брат, а между тях е била създадена трайна, дълбока и особено близка връзка.

Иска се да бъде постановено решение, с което ответника "ЗД "БУЛ ИНС"М АД с ЕИК 831830482 да бъде осъден да заплати на Г.М.Х.. с ЕГН ********** сумата в размер на 30 000 лева (претендирана след като е съобразено наличието на съпричиняване), представляваща обезщетение за претърпените от нея болки и страдания, вследствие смъртта на нейния брат- Х. Х., ведно със законната лихва от датата на предявяване на настоящия иск, както и разноски, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. В последното съдебно заседание по делото е допуснато намаление размера на иска на 15 000 лв.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника. С него се признава за безспорно, че водача на МПС -товарен автомобил марка **",модел „** „, с рег.№**, Т. Б. Ф., извършил процесното ПТП, има валидно застрахователно правоотношение с ответното дружество.

Оспорва се механизма на ПТП. Относно механизма на възникване на 2 произшествието ищцата се позовава на съдебни актове ,произнесени по проведено НОХД № 777 /2017 г. по описа на ОС -Русе, и последващи такива ,свързани с обжалване на същият първоначален съдебен акт до останалите две горни инстанции , които нямат доказателствена стойност в настоящия граждански процес . Без да е установен механизма на ПТП , не може да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно, а без установено противоправно поведение не подлежи на приложение презумпцията за вина по чл. 45, ал.2 ЗЗД.

Предвид функционалната обвързаност между отговорността за вреди на водача на МПС и неговият застраховател по полица „Гражданска отговорност", се оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС.Ответникът твърди, че събитието е случайно (чл.15 НК) за водача на МПС, като за него не била налице обективна възможност да предвиди и предотврати настъпването на вредите. Оспорва се, че е налице само вина у водача на посочения товарен автомобил. Ищецът в значителна степен сам завишил риска от собственото си увреждане като нарушил нормативно установените правила за движение, като управлявал мотоциклета си със скорост от 100.3 км в час в населено място, при разрешена такава от 60 км./ч, и наличие на поставен на пътя знак В26 и поставен върху него пътен знак А27 .Следствие на неправомерното си поведение и не намаляйки скоростта си на движение, ишецът се поставил в невъзможност да предотврати удара в задната дясна част на намиращият се пред него товарен автомобил, управляван от Т.

Б. Ф., като по този начин изключително е допринесъл за настъпването на процесното ПТП, вследствие на което е получил цитираните в исковата молба увреждания и последващият летален изход от същите.Ответното дружество счита, че е налице съпричиняване на ПТП и вредоносния резултат от страна на управляващият мотоциклета спрямо настъпилите вреди чл. 51, ал.2 ЗЗД. Ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС, се твърди, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени от самия пострадал, който с поведението си е създал предпоставки и условия за настъпването на инцидента и произтеклите от него вреди.

Оспорва се иска и по размер. Претендираната с исковата молба сума е силно завишена и не отговаря на трайно установената практика на съдилищата за обезщетения за подобен род вреди и на принципа на справедливостта, заложен в чл. 52 от ЗЗД.

Отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на деликвента по чл. 45 ЗЗД. Тя има определени граници, именно с оглед на които са определените застрахователни лимити. Застрахователят отговаря само до размера на съответния лимит. Съгласно съдебната практика и нормативните разпоредби обезщетението по чл. 52 ЗЗД, се определя от съда по справедливост, а не с оглед на застрахователните лимити. При определяне на същото, съдът е обвързан със застрахователните лимити единствено, доколкото застрахователя не отговаря над лимита.Обезщетението, което се претендира е силно завишено, като очевидно се търси не реално репариране на вредата, а обогатяване от настъпилия инцидент. Ако се дължи 3 обезщетение, то следва същото да бъде определено по справедливост и при вземане предвид на всички факти и обстоятелства, преценени като съвкупност, така и индивидуално.

Оспорва се и основателността на исковата претенция, доколкото същата не подлежи на обезщетяване, предвид обстоятелството, че между ищцата и нейният починал брат водач на процесният мотоциклет не е съществувала силна, трайна и изключително обвързваща връзка, от прекъсването на която, ищцата да е претърпяла изключителни психически увреждания, в какъвто смисъл е и вече установената трайна съдебна практика.

Иска се да бъде постановено решение, с което да се отхвърли исковата претенция, като изцяло неоснователна и недоказана. Алтернативно, в случай , че се счете за основателна, да бъде намален размерът на претендираното обезщетение, тъй като същото не кореспондира с принципа на справедливост и установената съдебна практика. Ако все пак се намери за установено наличието на твърдените неимуществени вреди, се иска размера на дължимото обезщетение да бъде определен, съобразно принципа на съразмерност и справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, като се вземе предвид съпричиняването на пострадалото лице. Препентидалт се разноски и адвокатски хонорар. В случай че претендираното от ищеца възнаграждение за процесуален представител е в размер над минималния, се прави възражение за прекомерност.

В срок е постъпила допълнителна искова молба.

Във връзка със становището на ответника, се иска да се отдели като безспорен и ненуждаещ се от доказване фактът, че към датата на настъпване на процесното ПТП автомобилът, с който е причинено ПТП -товарен автомобил марка „**", модел „**" с per. № *** е бил с валидна Застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" в "ЗД "БУЛ ИНС"" АД.

Ищцата не спори, а и още в исковата молба изрично е посочено, че процесното ПТП е причинено при условията на независимо съпричиняване, като искането за присъждане на обезщетение е съобразено с наличието на съпричиняване. Намира възражението за прекомерност на претендираното обезщетение за неоснователно. В конкретния случай към датата на настъпване на процесното ПТП (04.09.2016 г.) лимитът на застрахователното обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 492, т. 1 от КЗ е бил за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт - 10 000 000 лв. за всяко събитие, независимо от броя на пострадалите лица.Минималната работна заплата за страната към тази дата е била 420 лева.Съгласно съдебната практика, при всеки отделен случай следва да се преценяват конкретните факти и обстоятелства, като в редица решения, постановени по сходни случаи се присъждат обезщетения в размер около 50 000 лева. Цитирана е многобройна съдебна практика. Поради това, обезщетението, което се претендира не е силно завишено и не се цели обогатяване на ищцата, а репариране на действително претърпените неимуществени вреди, настъпили вследствие на смъртта на брата на ищцата.

Оспорва се и твърдението, че между ищцата и починалия й брат не е съществувала силна, трайна и изключително обвързваща връзка, тъй като тяхната връзка се характеризира с трайна и дълбока емоционалност предвид обстоятелството, че починалият се е грижил за 4 сестра си повече отколкото родителите им са го правили. За това са допринесли както голямата разлика във възрастта, така и стечението на обстоятелствата в живота им.