Решение № 1159 от 13.08.2024, Районен съд - Русе

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1159 гр. Русе, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Г. Димитрова при участието на секретаря Дарина Сп. Великова като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело № 20234520105580 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от „Йеттел България”ЕАД, ЕИК 130460283, /с предишно наименование “Теленор”/, със седалище гр. София, чрез адв. З. Ц., с която са предявени установителни искове срещу Г. С. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, с правно основание чл.422 ГПК, както следва: 1/ за съществуването на вземане по чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД в общ размер от 94,70 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси, от които 42,83 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 623815152/18.10.2020 г. и 51,87 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 624329197/24.02.2021 г. и издадени 4 бр. фактури за периода от м.07. до м. 11.21 г.; 2/ за съществуването на вземане по чл .79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл.345 ТЗ в общ размер от 19 лв., от които 3 лв. – неизплатени лизингови вноски и 16 лв. предсрочно изискуеми вноски по Договор за лизинг от 24.02.2021 г., с който ищецът-лизингодател предоставя за временно и възмездно ползване на ответникализингополучател устройство ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI; и 3/ за съществуването на неустоечно вземане чл. 92 от ЗЗД в общ размер от 144,03 лв., от които 27,48 лв. по Договор за мобилни услуги № 623815152/18.10.2020 г. и 116,55 лв., по Договор за мобилни услуги № 624329197/24.02.2021 г., поради виновно неизпълнение на задължението на ответника за плащане на абонаментни такси и използвани мобилни услуги в срока на договора, уговорен между страните, в резултат на което мобилния оператор го прекратява и начислява предвидените неустойки като сбор от 3 стандартни месечни абонаментни такси и с добавена сума, част от стойността на ползваните отстъпки съответстващи на оставащия срок до края на договора, както и част представляваща разликата между стандартната цена на мобилното устройство без отстъпка и ценовата листа на оператора.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника и в указания срок е постъпил писмен отговор от назначения му особен представител адв. И. Г., който счита исковете за допустими и частично основателни за сумата 94,70 лв., абонаментни такси и ползвани услуги, както и за сумата 3 лв., лизингови вноски, като счита, че не са налице 1 основания за начисляване на неустойки от 144,03 лв. по договорите за мобилни услуги, както и липсва основание за предсрочна изискуемост на лизингови вноски от 16 лв. по договора за лизинг.

По направеното възражение от ответника за нищожност на претендираната неустойка, поради наличието на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 т. 6 и т. 5 от ЗЗП, Съдът е предоставил възможност за становище и за ангажиране на доказателства от всяка от страните.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 3787/2023г. по описа на Районен съд Русе, съдът е издал в полза на „Йеттел България”ЕАД, срещу Г. С. Г., ЕГН **********, заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата общо в размер на 257,73 лева, представляващи незаплатени задължения по фактури с № 7322191728/05.07.2021 г. в размер на 36,74 лв., фактура № 7323485065/05.08.2021 г. в размер на 31,98 лв., фактура № **********/05.11.2021 г. в размер на 160,03 лв., включващо неустойка за предсрочно прекратяване на договори в размер на 144,03 лв. и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски от 16 лв., ведно със законната лихва върху главницата от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, както и за разноските по заповедното производство 25 лв. държавна такса и 480 лв. адвокатско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 7 вр. ал. 5 от ГПК. В срока по чл. 415, ал.4 от ГПК „Йеттел България” ЕАД е предявило против Г. С. Г., установителен иск вземането по издадената заповед за изпълнение.

Ищецът следва да докаже, при условията на пълно и главно доказване, обстоятелства, от които произтичат вземанията му по издадената заповед по чл. 410 ГПК. В случая това означава, че по иска по чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД ищеца следва да докаже съществуването на облигационно правоотношение по договор за услуга и реално предоставяне на услугата на ответника в твърдяното количество, както и цената на доставените услуги, включително на предварително уговорените абонаментни такси. По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с по чл. 342, ал.1 ТЗ лизингодателят /в случая ищецът/ следва да докаже, че между страните е възникнало валидно правоотношение по договор за лизинг, съдържанието на това правоотношение и че е предоставил на лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното. А по иска с правно основание чл. 92, ал.1 ЗЗД, че е уговорена клауза за неустойка в договора за мобилни услуги, че ищецът е изпълнил задълженията си по този договор, т.е., че e изправна страна, както и размера на претендираната неустойка.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията. В настоящият случай, с оглед твърденията му в отговора, следва да докаже, че клаузата, с която е уговорена неустойката е нищожна, респ. че неустойката е прекомерна, както и че е заплатил дължимото възнаграждение за мобилни услуги.

При така установеното от фактическа страна, съдът, от правна страна, намира следното:

Договорът за услуга срещу възнаграждение, каквито са договорите за мобилни услуги с мобилните оператори, се подчиняват на правилата, уредени в чл. 258 ЗЗД и сл. ЗЗД относно договора за изработка.

Всъщност страните не спорят относно сключеният помежду им договор за мобилни услуги. Следователно същите установяват възникналите облигационни правоотношения между тях по него. Ответникът, чрез процесуалния си представител не оспорва задължението по договора за мобилни услуги и признава главницата в общ размер от сумата 2

94,70 лв., представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси, от които 42,83 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 623815152/18.10.2020 г. и 51,87 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 624329197/24.02.2021 г. и издадени 4 бр. фактури за периода от м.07. до м. 11.21 г., за които суми ответника не представя доказателства за плащането им и претенцията в тази част следва да бъде уважена.

Няма спор между страните и по отношение на сключения помежду им договор за лизинг, че е възникнало валидно правоотношение по договора за лизинг, че лизингодателят е предоставил на лизингополучателя телефонния апарат съобразно уговореното, а ответникът не е заплатил възнаграждението за ползване и не е върнал вещта по см. на чл.

345 от ТЗ. Безспорно се установи вземането на ищеца в общ размер от 3 лв. – неизплатени лизингови вноски и 16 лв. предсрочно изискуеми вноски по Договор за лизинг от 24.02.2021 г., с който ищецът-лизингодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника-лизингополучател устройство ZTE MF971RS CAT6 4G MIFI, за които суми ответника не представя доказателства за плащане и претенцията в тази част следва да бъде уважена в общ размер от 19 лв.

Съдът не приема за дължима претенцията за неустойката, поради следните съображения:

Съгласно т. 11 от Договора за мобилни услуги, на която клауза ищецът обосновава искането си за неустойка, гласи, че в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на потребителя, последния дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок. Съдът приема, че тази клауза е неравноправна и съответно нищожна на основание чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл. 143,т.5,т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл. 3, пар.1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета, тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност между страните по договора. В случая, с оглед начина на попълване на договорите и обстоятелството, че полетата се попълват от представител на ищеца-търговец говори, че ответникът не е имал възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, така че не може да се приеме, че е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Отделно от това, неустойката в размер на оставащите месечни абонаментни такси до края на срока на договора, договаряна от доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл. 68г,ал.1 от ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика, като на съда му е служебно известно образуваното по иск на КЗП срещу ищеца в настоящото производство гр. дело № 15539/2014 г. по описа на Софийски градски съд за прогласяване на неравноправността, респ. нищожността на раздел 11 от типов договор за мобилни услуги, гласящ „в случай на прекратяване на настоящия договор през първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер, посочен/а в него, по вина или инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма/пакет месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този срок”, както и постигната по същото дело спогодба, че размерът на нестойката не може да надхвърля трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, приложима за заварени и бъдещи договори на оператора с потребителите.

Допълнителен аргумент, че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна и поради протИ.речие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е, че по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя 3 ползването на услугата по договора. В този смисъл константната практика на ВКС: Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 219/09.05.2016г. по т.д.

№ 203/2015г. на ВКС , I т.о. и др.

Предвид гореизложеното следва, че начислената в общ размер от 144,03 лв., от които 27,48 лв. по Договор за мобилни услуги № 623815152/18.10.2020 г. и 116,55 лв., по Договор за мобилни услуги № 624329197/24.02.2021 г. неустойка се явява недължима, поради това, че клаузата, с която е уговорена е нищожна.

На осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските на ищеца следва да се заплатят от ответника съразмерно с уважената част от исковете, като по заповедното производство от общо 505 лв. се дължи сумата 282,21 лв. А по настоящото производство от общо 1005 лв. разноски съразмерно с уважената част от исковете се дължи сумата 561,63 лв.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на “ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление град София, район Младост, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, представляван от Оле Бьорн Шулстъд срещу Г. С. Г., ЕГН **********, от гр. Русе, ***************, както следва:

- на основание чл.422 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. с чл. 9, вр. чл. 258 ЗЗД в общ размер от 94,70 лв. – главница, представляваща възнаграждение за ползвани мобилни услуги и абонаментни такси, от които 42,83 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 623815152/18.10.2020 г. и 51,87 лв. за мобилен номер *** по Договор за мобилни услуги № 624329197/24.02.2021 г. и издадени 4 бр. фактури за периода от м.07. до м. 11.21 г.;