Решение № 3056 от 07.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3056 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ина Бр. Маринова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело № 20261100503160 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищцата И. С. Б. срещу решение № 20942 от 18.11.2025 г., постановено по гр. д. № 21377/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 117- ти състав, в частта относно присъдената издръжка на малолетния Н.А. К. за размера над 380 лева до пълния претендиран размер от 500 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Навеждат се подробни аргументи, че районният съд не е взел предвид всички, относими към конкретния случай, обстоятелства, като не е обсъдил и събраните по делото доказателства. Прави се искане за постановяване на решение, с което да се уважи предявеният иск по чл. 143, ал. 2 СК в пълния претендиран размер от 500 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника А. И. К..

Съдът, като обсъди изложените във въззивната жалба доводи относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от 1 страна, притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, поради което същата е допустима.

След извършена служебна проверка въззивният съд установи, първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. че

По правилността на решението въззивният съд установява следното:

Според разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, а съобразно нормата на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката се определя в зависимост от нуждите на детето и от възможностите на родителя. Това са двете кумулативни изисквания, с които съдът следва да се съобрази.

Получаването на издръжка е безусловно, доколкото не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки, извън наличие на качеството „ненавършило пълнолетие дете“ и на нужда от издръжка, която не е задоволена изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки /в този смисъл т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и други обстоятелства, които са от значение са конкретния случай.

Нуждата от издръжка при подрастващите поначало се предполага.

В разглеждания случай детето на страните е на петгодишна възраст и посещава Детска градина № 48 „Братя Грим“, находяща се в гр. София, ул. „********.

Установени са обичайни за възрастта му нужди, свързани с разходи за храна, дрехи, обувки, медицински грижи, културни потребности и развлечения. Видно от приложените по делото служебна бележка, приходни касови ордери и квитанции, разходите за детето включват заплащане на такси към „Английски образователен център“ ООД за занятия по английски език, ДЮФК Футболен клуб „Национал“ за занимания по подвижни игри с топка, Клуб по спорт „Том и Джери“ за занятия по модерни и народни танци и Клуб „Том и Джери“ Сдружение за занимания по приложни изкуства в месечен размер, вариращ от 25 лева до 108,50 лева, според броя на присъствията на детето на съответната допълнителна дейност в рамките на съответния месец. От представените в хода на производството медицински документи се установява, че детето е диагностицирано с „вроден везико- уретеро- ренален рефлукс“, по повод на което е хоспитализирано в лечебни заведения, вкл. и за провеждане на оперативно лечение по повод на хипоспадия на половия член, както и с „вродена хирдонефроза“, във връзка с което също му е извършена оперативна интервенция. Видно от представените по делото писмени доказателства, цялостното здравословно състояние на детето, включващо както основното му заболяване, така и 2 придружаващи заболявания, от които то нееднократно страда, като остър бронхит, остър ларингит, бронхиолит, цистит, налага допълнителни разходи за хоспитализации на същото в медицински заведения, оперативно лечение, специализирани консултативни прегледи, извършване на изследвания и закупуване на лекарства и консумативи. Установеното в хода на производството дава основание на въззивния съд да заключи, че разходите за издръжката на детето възлизат на 800 лева /409,03 евро/ месечно.

Родителят дължи издръжка, ако след задоволяване на собствените си екзистенциални нужди може да отдели средства и за издръжката на своето дете или деца, в противен случай същите могат да търсят издръжка от лица от друг ред.

От приетата пред първоинстанционния съд справка от Национална агенция по приходите се установява, че средномесечният облагаем доход на въззиваемия в периода о т месец 07.2024 г. до месец 07.2025 г. е в размер на 4 140,15 лева, като за месец 06.2025 г., видно от служебно изисканата от Национален осигурителен институт справка, въззиваемият е получил парично обезщетение за временна неработоспособност в размер на 1 248,66 лева. От изисканата от въззивния съд справка от Национален осигурителен институт се установява, че средномесечния осигурителен доход на въззиваемия за периода от месец 04.2025 г. до месец 02.2026 г. е в размер на 4 062,26 лева. Не е спорно между страните, а и от представеното в хода на производството удостоверение за раждане от 10.04.2018 г. се установява, че въззиваемият има алиментно задължение към друго малолетно дете, а видно от договор за наем на недвижим имот, въззиваемият е титуляр на периодично парично задължение в размер на 950 лева месечно. Не се твърди и установява въззиваемият да има здравословни проблеми, к а т о същият е в трудоспособна възраст, работи на длъжност „шофьор, съчленен тролейбус“ в „Столичен Електротранспорт“ ЕАД на безсрочен трудов договор и реализира месечен доход, надхвърлящ средния за страната /средномесечният осигурителен доход за периода от 01.03.2025 г. до 28.02.2026 г. е 967,45 евро /1892,17 лева/ по данни на Националния осигурителен институт, публично достъпни на електронната страница на института.

Установява се от представените пред първоинстанционния съд договор за потребителски кредит от 29.03.2023 г., по който солидарен длъжник е ищцата, и договор за потребителски кредит от 29.05.2024 г., че бащата има облигационни задължения по сключени договори за банкови кредити, а от представените пред въззивния съд покана за доброволно изпълнение и заповед за изпълнение на парично задължение е видно, че срещу ответника е образувано изпълнително производство, по което са наложени запори на вземанията му по банкови сметки, запор на трудовото му възнаграждение и запор на притежаваните от него моторни превозни средства. В тази връзка следва да се посочи, че задължението за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца от техните родители е с приоритет пред задълженията по кредити.

3

Обратното би означавало, че родителят може да се освободи изцяло или отчасти от алиментното си задължение, като обременява своето имущество, а това противоречи на целта и смисъла на института на издръжката. От своя страна, наложеният запор върху вземанията на ответника по банкови сметка и върху секвестируемата част от трудовото му възнаграждение като финансова тежест за него не следва да се поема от неговото дете и да влошава условията на живот на последното.

При съобразяване на установените доходи, имотно състояние, трудова ангажираност на въззиваемия и наличието на парични алименти към друго малолетно лице въззивният съд приема, че същият разполага с възможността без затруднения да отделя над средствата, необходими за собствената му издръжка, и сума от 500 лева за издръжката на сина си Н..

При определяне на посочения размер на дължимата от въззиваемия издръжка съдът отчита установения месечен доход на майката при отчитане на обстоятелството, че същата е била в продължителен отпуск поради временна неработоспособност, видно от представените по делото болнични листове и справки от Национален осигурителен институт, като за периода месец 04.2025 г. – месец 03.2026 г. средномесечният й осигурителен доход възлиза на сумата в размер на 2 368,96 лева; здравословното й състояние, за което по делото са представени множество медицински документи, от които се установява, че същата е диагноситицарана с „екзоцервикс“, като й е определена терапевтична стратегия, включваща химиотерапия и прицелна терапия; както и обстоятелството, че същата полага непосредствени грижи за детето Н., което поражда необходимостта неотглеждащият родител да покрие поголяма част от издръжката на сина на страните, но единствено съобразена с установените му възможности. Разликата над този размер от издръжката на детето Н. следва да се поеме от неговата майка.

Поради изложеното на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК въззиваемият А. И. К. следва да бъде осъден да заплаща на малолетния си син Н.А. К. чрез неговата майка и законен представител И. С. Б. още 61,36 евро /120 лева/ месечна издръжка или общо 255,65 евро /500 лева/, считано от 11.04.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

По разноските:

При този изход от спора на основание чл. 78, ал. 6 ГПК въззиваемият следва да бъде осъден да заплати още 44,18 евро /86,40 лева/ държавна такса по сметка на Софийски градски съд върху присъдената издръжка.

Производството пред първоинстанционния съд се е развило по реда на чл. 127, ал. 2 СК, решението по него е постановено в защита на най-добрия интерес на детето, 4 ползва и двамата родители, които не са постигнали споразумение, поради което в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе разноските, които е направила, независимо от изхода на спора / така определение № 385 от 25.08.2015 г., постановено по ч. гр. д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г. о./.

Пред въззивния съд приложение намират общите правила за отговорността за сторените в производството разноски съобразно изхода от спора, поради което право на разноски има въззивната страна. Доколкото обаче последната не претендира разноски, то такива не следва да й бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 143, ал. 2 СК А. И. К., ЕГН:

********** да заплаща на малолетния си син Н.А. К., ЕГН: ********** чрез неговата майка и законен представител И. С. Б., ЕГН: ********** още 61,36 евро /120 лева/ месечна издръжка или общо 255,65 евро /500 лева/, считано от 11.04.2025 г. до настъпване на законни причини за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН: ********** да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 44,10 евро /86,40 лева/, представляваща държавна такса за увеличения размер на издръжката във въззивното производство.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5