Разпореждане № 109022 от 10.11.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 109022 гр. София, 10.11.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Частно гражданско дело № 20221110159241 по описа за 2022 година

Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от {*******] против длъжника {*******] и солидарно против длъжника Б. Р. Т. за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумата от общо 4 320,00 лева, представляваща задължение по запис на заповед и споразумение от 25.08.2020 г.

Заявлението е с правно основание чл.417, т.9 ГПК.

След като обсъди представените към заявлението писмени доказателства, съдът намира, че заявлението е подадено до компетентният съд по постоянният адрес на длъжника, съгласно изискването на чл.411, ал.1 ГПК, по образеца по чл.425, ал.1 ГПК, отговаря на изискванията за съдържание и към него е представен документ по чл.417, т.9 ГПК, с оглед на което е процесуално допустимо.

Разгледано по същество съдът намира заявлението за неоснователно.

На първо място, представеният към заявлението запис на заповед е нередовен, тъй като не съдържа задължителен реквизит съгласно чл.535, т.3 ТЗ – падеж. В конкретния случай не би могло да се приложи и разпоредбата на чл.536, ал.2 ТЗ, тъй като няма данни да е предявен на длъжника.

На следващо място, видно от приложения запис на заповед е, че издателя и авалиста са едно и също юридическо лице. От приложения по делото запис на заповед не се установява едноличния собственик на капитала на дружеството да се е задължил в лично качество, поради което и не е налице солидарна отговорност.

В заявлението по чл.417 ГПК се претендирана и лихва за забава, чиито размер не е посочен, но дори и това да беше сторено, то следва да се има предвид, че вземането по чл.86, ал.1 ЗЗД произтича от факта на забавата в изпълнението на менителничното задължение, който е последващ спрямо издаването на записа на заповед, и тъй като не е обективирано в съдържанието на записа на заповед, не може да бъде присъдено със заповедта за изпълнение. По аргумент от последното, със заповедта не може да бъде 1 присъдено и ДДС, тъй като подобно вземане не е обективирано в записа на заповед.

Приложеното по делото споразумение от 25.08.2020 г. не може да бъде взето предвид, тъй като не е с нотариална заверка на подписите, както изисква разпоредбата на чл.417, т.3 ГПК.

С оглед предходното, настоящият съд намира, че заявлението следва да бъде отхвърлено.

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК с вх. № 233565 от 31.10.2022г., подадено от {*******].

УКАЗВА на заявителя, на основание чл.415, ал.1, т.3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си в едномесечен срок от съобщението, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2