Разпореждане № 1227 от 14.03.2026, Районен съд - Монтана

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 1227 гр. Монтана, 14.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Частно гражданско дело № 20261630100543 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 411, ал. 2 от ГПК.

Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против А. Д.

К., ЕГН ********** Настоящ адрес: с.Скобелево 9, ул.Освобождение, общ.

Родопи, обл.Пловдив.

Заявлението следва претендираните суми. да бъде отхвърлено по отношение на

Сключеният договор е потребителски и следва да се подчинява на нормите на ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.

В заявлението се сочи, че на 10.06.2025 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 10.06.2025 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и "Кеш кредит гаранция" ЕООД, по силата на който вземането на "Кеш кредит гаранция" ЕООД срещу А. Д. К., произтичащо от Договор за потребителски кредит № 100872381 и договор за гаранция от същата дата 01.10.2024 г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. На 01.10.2024 г. между"Кеш кредит мобайл" ЕООД и А. Д. К. е сключен договор за потребителски кредит №100872381, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 300 лева.

Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по 1 кредита е в размер на 318.19 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 18.19 лв.На основание сключения междустраните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 01.01.2025 г., на 3 броя месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 106.06 лв.Срокът на договора е изтекъл на 01.01.2025 г. с последната погасителна вноска и не е обявяван за предсрочно изискуем. Между„Кредит Гаранция“ ЕООД и кредитополучателя е сключен договор за възлагане на поръчителство, във връзка с възникналото облигационно правоотношение междукредитополучателя и кредитодателя.Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - "Кредит Гаранция" ЕООД.

Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител.

Съгласно чл. 7, ал. 3, изр. 1-во ГПК съдът е задължен служебно да следи за нА.чието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, а заявлението се отхвърля, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави (чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК) или се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е нА.це обоснована вероятност за това (чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК).

Съгласно чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл.

19, ал. 1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, а така същи и такса за разглеждане на кредита), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи.

От съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Несъмнено е, че получаване на кредита е обусловено от заплащането на такса, включена в усвоената сума.

Това обстоятелство налага извода, че процесната сума като такса за разглеждане има характера на "общ разход по кредита за потребителя" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и е следвало да бъде включена в ГПР.

Доколкото, съгласно гореизложеното, тази сума представлява сигурно възнаграждение за кредитора, което той очаква да получи към датата на сключване на договора за заем, то посочването на ГПР без включване на тази такса, цели въвеждане на потребителя в заблуждение относно разходите му по заема. При това положение посоченият в договора ГПР не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от 2 сключването на сделката, каквото именно е предназначението на ГПР, а ГПР който изначално не е годен да изпълни своето предназначение, не е правно вА.ден. Ето защо в случая е нА.це нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК непосочване на ГПР и приложение следва да намери нормата на чл. 22 ЗПК.

Съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК, ГПР не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България /основен лихвен процент плюс 10 пункта/, което към 2025 г. означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50% от заетата сума. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4 на чл. 19 ЗПК, се считат за нищожни.

Не е установен и механизма, по който са определени лихвата за забава и върху кои суми е начислявана. Липсват доказателства, че поръчителят е изплатил сумата, дължима по сключения договор.

Още повече, че липсват доказателства, че точно това вземане е прехвърлено с цесия на 10.06.2025г., когато е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия).

Заявлението следва да е отхвърли относно претендираните вземания.

По тези съображения, съдът

Водим от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК, подадено от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД срещу

А. Д. К., ЕГН ********** Настоящ адрес: с.Скобелево 9, ул.Освобождение, общ. Родопи, обл.Пловдив, изцяло:

Главница 153.39 EUR от 01.11.2024 г. - 01.01.2025 г. Законна лихва:

21.02.2026 г. ;

Договорна лихва 9.30 EUR от 01.11.2024 г. - 01.01.2025 г.;

Мораторна лихва 12.54 EUR от 02.11.2024 г. 21.02.2026 г. по Договор за потребителски кредит №100872381 от 01/10/2024 г.

УКАЗВА на заявителя, че има възможност в едномесечен срок да предяви ОСЪДИТЕЛЕН иск за вземането си по отношение на отхвърлената част.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд - Монтана в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 3