Определение № 50842 от 13.12.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 50842 гр. София, 13.12.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана К. Ангелова като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20241110124738 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от М. И. Цънцарски, с ЕГН:

**********, с адрес: **** чрез адв. Д. М. М. адрес: гр. София, жк . **** вх . „ *** оф. 11 против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: 131576434, представлявано от **** n***, със седалище и адрес на управление гр. София, ж. к. Люлин 7 бул. "Джавахарлал Неру " № 28, ет. 2, aп. 40-46.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 ал. 1 и чл. 128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

Съдебните книжа са редовно връчени, като ответникът „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е депозирал отговор на исковата молба в законоустановения срок.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК, съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима като заявена от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че на 03.08.2021 г. е сключен договор за паричен заем № 4223786 между него и ответника „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД с предмет парична сума в размер на 5500.00 лева, със седмична вноска, без посочен месечен лихвен процент. Твърди, че в чл.

4 от договора за заем било посочено, че страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант – две физически лица, които следвало да отговарят на определени условия, или с банкова гаранция или чрез дружество – поръчител, одобрено от заемодателя. Твърди, че на 1 същата дата 03.08.2021 г. е сключен договор за предоставяне на гаранция № 4223786, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ " ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД задълженията на ищеца. Твърди, че въз основа на сключения договор за поръчителство, ищецът се е задължил да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 1 471,50 лева, която е разсрочена за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Поддържа, че съгласно договора за поръчителство, ищецът следвало да предоставя дължимите парични суми на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, което пък от своя страна, съгласно договора, било упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди, че съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, възнаграждението се дължало в полза на поръчителя, като „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД единствено било овластено да приеме плащането – фактически да получи паричните средства за възнаграждението, които след това да предаде на поръчителя.

Ищецът твърди, че е погасил изцяло сумата по процесния кредит.

Посочва, че между „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД като заемодател и ищеца като заемател е възникнало правоотношение по повод предоставяне на паричен заем в размер от 800 лв. Доколкото заемодателят е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, а ищецът е физическо лице, действало като такова към момента на сключване на договора, то същият навежда твърдения в полза на извода, че правоотношението между страните представлява договор за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици следва да важат изискванията на специалния закон – ЗПК. Същото се отнася и за Договора за предоставяне на поръчителство № 4223786 между ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, доколкото той се явява акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит.

С оглед на това, ищецът претендира съвместно разглеждане на двете правоотношения, като изтъква и обстоятелството, че кредиторът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД е едноличен собственик на капитала на „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и поръчителят са свързани лица, което е видно от Търговски регистър към АВ.

Ищецът релевира текста на чл. 22 ЗПК, според който при неспазване на изискванията на чл . 10, ал. 1, чл . 11, ал . 1, т . 7- 12 и т . 20, чл . 12, ал . 1, т . 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Посочва и чл. 23 ЗПК, твърдейки, че тази недействителност е изначална.

Въз основа на това ищецът твърди, че чл. 4 от Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: двама поръчители (които следва да отговарят на горепосочените кумулативно поставени изисквания) или банкова гаранция в размер от сумата по процесния договор), или одобрено от заемодателя дружество поръчител). Твърди, че посочената клауза, съпоставена с естеството на договора за паричен заем, налага разбирането, че тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Твърди, че тези изисквания са 2 неизпълними за ищеца, доколкото същият търси заем в сравнително нисък размер, изтъква, че не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага с възможност да изпълни така формираните изисквания за обезпечаване на кредита. Твърди, че така поставените изначално неизпълнимите условия по отношение на изискването за двама поръчители или банкова гаранция оставя като възможен ход на заемателя да се обърне към дружество, което да предостави обезпечение и което да е одобрено от заемодателя, което в случая се явява „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – свързано лице с кредитора по договора за заем. Посочва, че договорът за кредит и поръчителство са подписани от едно и също лице в качеството му на представляващ заемодателя и гарантиращото дружество.

Ищецът посочва още, че кредиторът не включва възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл.

19, ал . 4 ЗПК, посочвайки още текстовете на чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Ищецът твърди, че непосочването на това възнаграждение като разход на длъжника води до неизчерпателност на сключения договор по отношение на общия разход по кредита за потребителя по смисъла на §1, т. 1 от ДР на ЗПК. Твърди, че задължението за възнаграждение за поръчителство има характер на сигурен разход, затова същото следва да бъде включено изначално при формирането на ГПР. Акцентира се не само върху това, че в случая в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Ищецът навежда в полза на своите твърдения дела от практиката на СЕС, в това число решение по дело С -714/22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 21 ноември 2022г., постъпил в Съда на 22 ноември 2022 г. във връзка с тълкуването на член 3, буква ж), член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити, както и Решение № 6244/08.04.2024 г. по описа на Софийски Районен Съд, 32 с-в.

С оглед на изложеното, ищецът иска от съда да признае за установено в отношенията между М. И. Ц. с ЕГН: ********** и „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ " АД, с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Джавахарлал Hepy" Nº 28, ет. 2, ап. 4046, представлявано от Галин Тодоров Тодоров че сключеният между тях договор за паричен заем № 4223786 е нищожен.

Също така иска от съда да осъди на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД ответникът да заплати на ищеца сума в размер 5 лв. /частичен иск от общо 1 500 лв./, представляваща недължимо платена сума но нищожен договор № 4223786, сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на вземането.

Претендира разноски.

3

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, чрез юрк.

Кънева, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по допустимост и по основателност. Възразява изцяло срещу твърденията на ищеца, че процесният договор за кредит е нищожен на посочените основания.

Ответникът претендира, че така предявените от ищеца искове като обективно съединени установителен иск за недействителност и осъдителен иск за връщане на даденото по същото са недопустими. Изтъква константна съдебната практика, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са сот значение.

Претендира, че процесуалното поведение на ищеца представлява злоупотреба с право и съзнателен опит за обогатяване за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски. Моли съда да прекрати настоящото производство по отношение на установителния иск като недопустим.

Алтернативно, ответникът навежда твърдения във връзка с основателността на иска .

На първо място, ответникът твърди, че позоваването на Решение № 6244/08.04.2024 г. по гр. д. № 57501/2023 г. по описа на Софийски районен съд не доказва твърденията на ищеца, доколкото договор за паричен заем № 4223786 е действителен.

Твърди, че нормите от ЗПК, цитирани от ищеца, постановяват минимално изискуемото съдържание на договора за потребителски кредит – информацията, която трябва да се съдържа в договора, а във всички останали случаи и в Закона за потребителския кредит и в Закона за защита на потребителите се визират нищожни клаузи, които не се отразяват непосредствено на действителността на договора за потребителски кредит. Посочва, че според чл. 19 ЗПК дори надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на разходите, не води до нищожност на договора за кредит. Твърди, че клаузите, надвишаващи максимално допустимия размер се считат за нищожни, а платеното по тези клаузи се приспада при последващи плащания по кредита.

Ответникът твърди, че в цитираното от ищеца решение по дело С-714/22, СЕС не прави извод, че евентуалното нарушаване на тълкуваните от съда разпоредби води до нищожност на договора за кредит, а че процесните разпоредби допускат подобно решение.

Твърди, че в решение по дело C‑453/10, СЕС приема, че констатацията за неравноправния характер на договорни клаузи не се отразява непосредствено на преценката на действителността на сключения договор за кредит. Твърди още въз основа на същото решение СЕС също така посочва, че „Член 6, параграф 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори трябва да се тълкува в смисъл, че когато преценява дали сключен между продавач или доставчик и потребител договор, съдържащ една или няколко неравноправни клаузи, може да се изпълнява и без тези клаузи, сезираната юрисдикция не може да се основе единствено на евентуално благоприятните за една от страните, в случая потребителят, последици от обявяването на недействителността на съответния договор в неговата цялост.“ Твърди още, че в решението по дело С-42/15 СЕС приема, че прилагането на санкция за кредитодателя, 4 изразяваща се в загуба на правото му на лихви и разноски не би могло да се смята за пропорционално, когато липсващите данни по чл. 10, §2 от Директивата са от такова естество, че не могат да засегнат способността на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

Твърди, че въз основа на Правото на ЕС договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.