Решение № 797 от 30.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 797 гр. Пловдив, 30.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Мария Анг. Ненова при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20255300500935 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано по въззивна жалба на ********* против решение №

397/30.01.25г.,постановено по гр.д.№ 18441/23г.по описа на ПдРС,25-ти гр.с.в частта му,с която е осъдено застрахователното дружество да заплати на Д. Т. К.,ЕГН- ********** обезщетение за търпени неимуществени вреди – причинени физически болки,страдания и дискомфорт, които вреди са вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 31.07.2023г. в гр.*********,причинено от И. Н. Р. при управление на лек автомобил марка/модел „*********,застрахован в „*********“АД с полица № BG/23/123001243217 с валидност от 29.04.2023г. до 28.04.2024г.,ведно със законната лихва от 14.11.2023 г. до окончателното изплащане на главницата,за разликата над 7000лв.до пълния присъден размер от 15 000лв.

Излагат се съображения за неправилност на решението в атакуваната му част като постановено в нарушение на материалния закон и утвърдената съдебна практика.Жалбоподателят намира,че районния съд е приложил неправилно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД относно критериите за определяне на обезщетението по справедливост,като не обсъдил в цялост СМЕ и неправилно определил обезщетението в размер на 15 000лв.,която сума била изключително завишена.Иска се отмяната на решението за разликата над 7000лв.до присъдения размер от 15 000лв.,евентуално намаляване размера на присъденото обезщетение,като се съобрази с критериите на справедливост по чл.52 от ЗЗД.Претендират се разноски за двете инстанции.

1

Въззиваемата страна - Д. Т. К.,ЕГН-**********,чрез пълномощника адв.М. оспорва въззивната жалба и моли да се потвърди решението в атакуваната му част.Претендира разноски за въззивната инстанция на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.

Жалбата е подадена от надлежна страна,която има правен интерес от обжалване на решението.Тя е в срока по чл.259 от ГПК,отговаря на изискванията по чл.260 и чл.261 от ГПК,поради което е допустима.

При разглеждането й по същество ПдОС намира за установено следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.432,ал.1 от КЗ от Д. Т. К. против Застрахователно акционерно дружество „********* АД.

Твърденията на ищцата са,че е пострадала при ПТП,настъпило на 31.07.23г.в гр.,на ************.,причинено от И. Н. Р.,при управление на лек автомобил „*******,който нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост й причинил телесни повреди,докато управлявала л.а.„*********.Водачът Р. не бил съобразил скоростта си на движение с атмосферните условия-дъжд,състоянието на пътя-мокра настилка и с характера и интензивността на движението,не успял да спре своевременно и блъснал движещия се пред него автомобил „*******“,управляван от К. На водачът Р. бил съставен АУАН № GA 10295641/31.07.2023г.

Непосредствено след инцидента на 31.07.2023г. К. била прегледана в ЦСМП - П., за което бил издаден Фиш за спешна медицинска помощ.На 07.08.2023г. поради засилваща се болка в лява гръдна половина ищцата посетила д-р К.,който след изследвания поставил основна диагноза: счупване на ребро.На 09.08.2023г.болката се засилила,особено при вдишване,въпреки спазването на назначената терапия и назначения режим,което наложило ново посещение на същия лекар.Било установено при прегледа,че обективното състояние на ищцата се влошило,с палпаторна болка в областта на 5-то и 6-то ребро по задна аксиларна линия вляво и отслабено двустранно дишане с влажни хрипове.След извършени на 03.08. и на 07.08.23г.рентгенографии на лява гръдна половина,ребра и бял дроб - фас,поставената от лекаря диагноза се потвърдила. Било издадено съдебномедицинско удостоверение,в което се сочело,че Д. К. получила следните телесни повреди: счупване на четвърто ребро вляво, кръвонасядания на горния ляв крайник и кръвонасядания в поясната област.

Поддържа се,че вследствие на тези увреждания пострадалата търпяла силни болки при всяко вдишване и издишване и при всяко движение на тялото,а обстоятелството,че било счупено ребро и фактът,че не можело да бъде направена гипсова имобилизация,обуславяло по–трудното и по–продължителното възстановяване, а кръвонасяданията и натъртванията в областта на лявата ръка и поясната област причинявали болки и неудобства,отделно от тези вследствие на фрактурата на реброто.

Твърди се,че за водача на лек автомобил „******“ имало сключена към датата на събитието застраховка за гражданска отговорност на автомобилистите № BG/23/123001243217 с валидност до 28.04.2024г.,че била предявена претенция по административен ред,съответно била образувана щета

0411-165-0010-2023г.,но

2 застрахователното дружество отказало заплащане на обезщетение с писмо изх. № 99-7457 от 14.11.2023г.Претендираната сума от ответника е в размер на 15 000лв.- обезщетение за неимуществени вреди,причинени в резултат на гореописаното пътно-транспортно произшествие,ведно със законната лихва от 14.11.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът е оспорил предявения иск изцяло по основание и размер.

По делото са представени писмени доказателства-констативен протокол, за ПТП с пострадали лица,медицинска документация,претенция до застрахователя и писмо-отговор от същия,застрахователна полица.

Разпитани са двама свидетели-на ищцата и на ответника,съответно св.Н. И. и И. Р.

Изготвена е и е приета комплексна съдебно-автотехническа и съдебно медицинска експертиза с вещи лица д-р М.Б. и С.М.

За да постанови атакуваното решение,първоинстанционният съд е намерил,че прекият иск по чл.432,ал.1 от КЗ срещу застрахователя е доказан по основание,доколкото в процеса се установили всички кумулативни елементи на сложния фактически състав на съдържащата се в чл.45,ал.1 от ЗЗД правна норма:противоправно деяние,довело до увреда на ищцата,от която тя търпи болки и страдания,подлежащи на обезщетяване,пряка причинноследствена връзка между деянието и настъпилата увреда.Вината се предполага съгл.презумпцията на чл.45,ал.2 от ЗЗД,доказано било и наличието на застрахователно правоотношение по риска „Гражданска отговорност“към датата на ПТП.

По отношение на претендирания размер на обезщетението за неимуществени вреди,районният съд,след обсъждане на доказателствата по делото,е стигнал до извод,че справедливото обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД е 15 000лв.-колкото е претендирано от ищцата.Приел е,че този размер съответства на характера и тежестта на увреждането,интензитета и продължителността на болките и страданията,проведеното лечение,продължителността на възстановителния процес и липсата на трайни неблагоприятни последици за здравето на ищцата.

Оплакванията във въззивната жалба са единствено досежно размера на присъденото обезщетение,което въззивникът счита за прекомерно завишено и несъобразено със съдебната практика по сходни случаи.

За да определи размера на обезщетението на 15 000лв.ПдРС е анализирал и обсъдил основно заключението на в.л.д-р М.Б. като част от приетата комплексна съдебнаавтотехническа и медицинска експертиза и показанията на свидетеля на ищцата Н. И.

Вещото лице е посочило,че се касае за счупване на четвърто ребро на ищщцата вляво по мишнична линия,което е довело до разстройство на здравето,и кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница и лявата предмишница и по задната повърхност на лявата мишница,кръвонасядане в лявата поясна област,които поотделно и по съвкупност с а причинили болка и страдание,без разстройство на здравето.Вещото лице е установило,че непосредствено след ПТП пострадалата К. е търпяла от леки на моменти до 3 умерени по сила и интензитет болки и страдания, които в хода на оздравителния процес постепенно са затихвали до пълното им изчезване след неговото приключване. Обичайно при такъв вид травматични увреждания се провеждало домашно лечение с болкоуспокоителни и покой,а възстановителният период траел около 40-50 дни при благоприятен ход на същият и липсата на усложнения в неговото протичане,за каквито експерта сочи,че не е установил да са настъпили предвид писмените и гласни доказателства по делото.Посочва се,че към момента на изготвяне на експертизата пострадалата трябва да е възстановена напълно,поради факта,че липсват медицински документи и гласни доказателства за настъпили усложнения в оздравителният процес, които да удължат същия.

Тези констатации в заключението се подкрепят и от свидетелските показания на Н.

И.,който заявява,че след инцидента Д. К. е изпитвала силни болки в лявата гръдна област,където е било счупването, при движение и дишане,в продължение на един месец.За този период не била ходила на работа.Имала болничен лист за 30-40 дни.Ползвала болкоуспокоителни,както и чужда помощ при обслужването си.Според свидетеля понастоящем К. се била възстановила,но продължавала да се оплаква от болки от лявата страна на тялото при смяна на времето.Тежко преживяла инцидента,имала страх от шофиране от тази случка.Не чувствала толкова силна болка в деня на инцидента,а след 1-2 дни се засилила.Тогава направили изследвания и установили,че има счупено ребро.

Въззивната инстанция намира,че присъденият от първостепенния съд размер на обезщетението е правилно определен и репарира понесените болки и страдания от ищеца изцяло.

С оглед задължителата съдебна практика-ППВС № 4/1968г.,както и тайната практика на ВКС,понятието „справедливост“ не е абстрактно,а винаги изисква преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства,които при телесни увреждания може да са свързани с начина на извършване,характера на увреждането,продължителността на болките,ежедневните неудобства и психологическите страдания,наличието на трайни физически и психически последици.

При определяне на обезщетението за неимуществени вреди в случая следва да бъдат съобразени вида и характера на настъпилите увреждания (счупване на четвърто ребро вляво по мишнична линия и кръвонасядания по вътрешната повърхност на лявата мишница,лявата предмишница,по задната повърхност на лявата мишница и в лявата поясна област),продължителността и интензитета натърпените болки и страдания (около 30-40 дни,като първоначално са били по интензивни и впоследствие постепенно са отшумели),липсата на трайни остатъчни увреждания,с изключение на болки в лявата страна при промяна на времето,възрастта на пострадалата-40 години.Следва да се отчетат и търпените неудобства за около месец в ежедневния живот,изразяващи се в зависимост от чужди грижи.Следва да се отчетат също така негативните емоционални и психически изживявания на ищцата,свързани с невъзможността да ходи на работа през възстановителния период и невъзможността да се самообслужва,преживения стрес,изразяващ се в страх от шофиране.От друга страна следва да се отчете,че проведеното 4 лечение е било изцяло консервативно,медикаментозно,а здравето на ищцата понастоящем е възстановено напълно с изключение на болките,изпитвани при промяна времето.

Настоящата инстанция намира,че присъденият от

ПдРС размер от 15

000лв.обезщетява в пълна степен претърпените от ищцата неимуществени вреди и не е прекомерен.За да стигне до този извод,ПдРС е анализирал всички изброени по-горе фактори от значение за прилагането на чл.52 от ЗЗД,като обстойно е обсъдил събраните в тази насока гласни доказателствени средства и заключенията на СМЕ.

Предвид изложеното,решението в атакуваната му част за присъдения размер обезщетение за неимуществени вреди над 7000лв.до 15 000лв.следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Разноски:

Разноски следва да се присъдят на въззиваемата страна с оглед изхода на спора.Същите се претендират на осн.чл.38,ал.2 от ЗАдв.и следва да се определят от съда за въззивната инстанция.Представен е от въззиваемата страна списък на разноските,които се претендират съобразно НМРАВ №1/04г.

По отношение на размера на адв.възнаграждение настоящата инстанция счита,че следва да се съобрази с практиката на СЕС- Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C427/16 и