Решение № 287 от 13.03.2026, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 3475/2025
- Вид
- Решение № 287
- Подписан
- 13.03.2026
- В сила
- 01.05.2026
- Състав
- Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.149 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.153, ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал. 1, пр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 287 гр. * 13.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – * VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220103475 по описа за 2 025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правна квалификация чл.79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата 654.61 лв., от които 512.42 лв. - цена на топлинна енергия за периода м. май, 2022 г. – м. април, 2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането; 78.14 лв. - обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 11.04.2 025 г.; 51.51лв. - такса за дялово разпределение за периода м. май, 2022 г. – м. април, 2 024 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането и 12.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.07.2022 г. – 11.04.2 025 г.
Ищецът „*“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.*, твърди, че в изпълнение на договор за продажба на топлинна енергия при публични общи условия по чл.150 ЗЕ /одобрени с решение на КЕВР №ОУ1/27.06.2016г./, е доставил топлинна енергия за битови нужди на ответника Н.
Б. Ч. с ЕГН ********** от гр. * ул. „* до негов имот в гр. *, който ответникът е придобил по наследство от Е. Г. Г., б. ж. на гр. *, починала на * г. Твърди, че цената на топлинната енергия за процесния период е определена от 1 дружеството за дялово разпределение „*“ ЕООД, за което потребителят дължи такса за дялово разпределение, както и че задължението не е заплатено.
Твърди, че поради неизпълнението за ответника е възникнало задължение да заплати обезщетение за забава в размер на законната лихва за процесния период. Иска ответникът да бъде осъден да заплати вземането в претендирания размер, ведно със съдебни разноски.
Ответникът признава иска и твърди доброволно изпълнение на задължението в срока на делото.
Третото лице помагач „*“ ЕООД не е изразило становище.
С писмена молба преди първото съдебно заседание ищецът е признал неизгодния за него факт, че ответникът доброволно е изпълнил задължението и е заплатил съдебните разноски с изключение на дължимото юрисконсултско възнаграждение, което следва да се определи от съда. Тъй като изпълнението е настъпило в хода на производството, претендира юрисконсултксо възнаграждение в размер на 150 евро.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие от фактическа и от правна страна следното:
За основателността на главния иск ищецът следва да установи, че е доставил топлинна енергия на ответника, които имат качеството на потребители по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ /притежава или е ползвател на топлоснабден имот/, количеството на ТЕ, цената и нейната изискуемост.
По иска по чл.86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на ответниците в забава.
При установяване на горното положителния факт на изпълнението. ответникът следва да докаже
При така разпределената доказателствена тежест съдът намира иска за неоснователен.
По делото не е спорно, установява се и от представените писмени доказателства, че в периода м. май, 2022 г. – м. април, 2 024 г. ищецът е достави топлинна енергия на обща стойност 563.93 лв. /с вкл. сума за дялово разпределение/ до жилищен имот на ответника Н. Б. Ч., която е единствен законен наследник на предишния собственика Е. Г. Г., б. ж. на гр. *, починала на * г. Задължението е отразено в представените от ищеца ф.ра №********** 2 от 31.07.2023 г. и ф-ра №103394963 от 31.07.2 024 г.
Не е спорно, че задължението по фактурите не изпълнено в срок, поради което за ответника е възникнало задължение да заплати на ищеца обезщетение за забава в размер на 90.68 лв.
Ищецът признава факта, че след подаването на исковата молба ответникът е заплатил претендираното с исковата молба вземане, което обстоятелство следва да бъде отчетено от съда на основание чл.235, ал.3 ГПК.
Погасяването на вземането налага искът да се отхвърли.
При този изход на делото ответникът дължи съдебни разноски на ищеца, тъй като поради несвоевременното изпълнение е станал причина за образуването на делото и не може да се ползва от разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК. Ищецът признава факта, че ответникът доброволно е заплатил съдебните разноски с изключение на дължимото юрисконсултско възнаграждение, чийто размер следва да се определи от съда.
В случая ищецът е представляван от юрисконсулт, на когото следва да се определи възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.25, ал.1 НЗПП в минималния размер от 105 евро, предвид ниската правна и фактическа сложност на делото и неговото приключване в едно съдебно заседание.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на „*“ ЕАД, ЕИК: *, седалище и адрес на управление: гр.*, против Н. Б. Ч. с ЕГН ********** от гр. * ул. „* за заплащане на сумата от сумата 654.61 лв., от които 512.42 лв. - цена на топлинна енергия за периода м. май, 2022 г. – м. април, 2 024 г. /съгласно ф.ра №********** от 31.07.2 023 г. и ф-ра №103394963 от 31.07.2024 г./, ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането; 78.14 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2023 г. – 11.04.2025 г.; 51.51лв. - такса за дялово разпределение за периода м. май, 2 022 г. – м. април, 2024 г., ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда на 17.04.2025 г. до плащането и 12.54 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 17.07.2022 г. – 11.04.2 025 г.
3
ОСЪЖДА ответника Н. Б. Ч. да заплати на ищеца „*“ ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 105 евро.
Присъдената сума може да бъде платена по следната банкова сметка на ищеца: IBAN - * * * * * 02, банка „*“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пазарджик в 2-седмичен срок от неговото връчване на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________ 4