Решение № 38 от 06.04.2023, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 38 гр. Перник, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАЛИН К. БАТАЛСКИ

Членове:

ИВАЙЛО ХР. РОДОПСКИ

НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА

ЗАРКОВА при участието на секретаря КАТЯ ХР. СТАНОЕВА в присъствието на прокурора Дилян Ст. Деянов като разгледа докладваното от КАЛИН К. БАТАЛСКИ Въззивно административно наказателно дело № 20231700600072 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба от Е.М.М. чрез неговият защитник адв. Б. М. против Решение № 1 от 20.01.2023 г., постановено по НАХД № 96/2022 г. на Районен съд – Брезник, с което обвиняемият е признат за виновен по повдигнато обвинение по чл. 316, пр.1 вр. чл.309 ал. 1, пр. 1 във вр. чл.26, ал. 1 от НК.

С посоченото решение обвиняемият В. Р. Г. е признат за виновен в това за това, че в периода *** до *** на ГКПП - ***, при условията на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, пред служители на ГКПП - ***., съзнателно се е ползвал от неистински частни документи - Сертификати с лабораторни ID: ***, ID: *** и ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършени изследвания за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателни резултати, за да докаже пред служителите на ГКПП ***, че има право да влезе на територията на Република България съгласно Заповед № РД01-50 от 26.01.2021 г. на Министъра на здравеопазването на Република България, с което създал впечатление в тях, че действително има такова право, и на които е придаден вид, че са издадени от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София, когато от тях за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. На осн. чл. 78а от НК Г. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 000 лева.

1

В подадената жалба се развиват оплаквания, че така постановеното решение на Районен съд – гр. Брезник е неоснователно и противоречащо на закона. Излагат се твърдения, че неправилно първоинстанционният съд е приел наличието на умисъл у подсъдимия, като се възразява, че за да е извършил престъпление не е достатъчно Г. да е използвал неистински документи, но е необходимо и да е съзнавал, че те са такива. Сочи се, че в процесния период подсъдимият е правил многобройни изследвания в различни лаборатории в София, като единственото, което го е интересувало било резултата и в нито един момент Г. не се е интересувал от външната страна на удостоверенията. Заявява, че едва след запознаване с епикризата, назначена по досъдебното производство, Г. е узнал, че същите са неистински. Твърди се, че престъплението, за което Г. е привлечен като подсъдим е несъставомерно, тъй като не е доказано, че същият е действал при пряк умисъл. Развити са доводи, че предоставените по делото фотокопия от сертификатите не са документи по смисъла на закона, както и че няма предоставени доказателства, че същите са точни копия на оригиналите. Допълва се, че по делото не са събрани доказателства, удостоверяващи идентичността на предоставените фотокопия с оригиналните документи. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което Г. да бъде признат за невиновен.

Районна прокуратура – гр. Перник не е направила възражения срещу така подадената въззивна жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр. Перник в съдебно заседание пред настоящата инстанция заявява, че оспорва жалбата. Моли съда да потвърди решението на Районен съд гр. Брезник, с което Г. е признат за виновен за извършено от него престъпление по чл. 316, пр. 1 във вр. чл. 309, ал. 1, пр. 1 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Счита определеното от първата инстанция наказание за справедливо, правилно и законосъобразно.

В съдебното заседание пред въззивната инстанция обвиняемият не се е явил лично, вместо него се е явил неговият защитник адвокат Б. М.. Защитникът моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като твърди, че както по делото, така и в досъдебното производство не са събрани достатъчно доказателства, които да доказват, че деянието е извършено при пряк умисъл от страна на В.Г.. В хода на съдебните прения адвокат М. пледира подсъдимият да бъде оправдан. В условията на евентуалност пледира за налагане на наказание в минимален размер, като сочи смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства.

Пернишкият окръжен съд, след цялостна проверка на фактическия и доказателствен материал, след неговото обсъждане както поотделно, така и в съвкупност, и при пределите, установени в чл.314 от НПК и като съобрази релевираните във въззивната жалба оплаквания, доводите и възраженията на страните, намира жалбата за допустима, доколкото е предявена от надлежна страна в наказателния процес и в срока по чл. 319 НПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

При извършената служебна проверка на обжалваното решение на Районен съд – Брезник, въззивният съд в настоящия си състав, констатира следното:

2

Производството пред Районен съд гр. Брезник е образувано въз основа на внесено от ТО – Брезник при Районна прокуратура гр. Перник на основание чл. 375 от НПК постановление, с което е направено предложение обвиняемият В. Р. Г. да бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност за извършено престъпление по чл.

316, пр. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и на основание чл. 78а от НК да му се наложи административно наказание „глоба“.

Съдът е насрочил разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК, след което разглеждането на делото е преминало по реда на особените правила, а именно по реда на Глава 28 НПК.

По делото са събрани в съответствие с процесуалния ред необходимия обем доказателства, имащи съществено значение за правилното решаване на делото.

Доказателственият материал, събран в хода на съдебното следствие и този на досъдебното производство, проверен и приобщен от съда по реда на НПК е анализиран от първоинстанционния съд поотделно и в своята съвкупност. Пернишкият районен съд е приел фактическа обстановка, която изцяло се споделя от въззивния съд:

Обвиняемият В. Р. Г., с ЕГН:********** е роден на ***. в ***, българин е, български гражданин, женен, неосъждан, *** образувание, пенсионер, с адрес в ***. Не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Във връзка с ограничаване на разпространението на заболяването COVID-19, за периода от *** до *** с издадена от Министъра на здравеопазването заповед № РД-0150/26.01.2021 г., с която била въведена забрана за влизане на територията на Република България. Със същата заповед са въведени изключения за категории лица, които могат да влизат в страната. Същите се допускат на територията на Република България при представен документ, показващ отрицателен резултат от проведено до 72 часа преди влизането в страната изследване по метода на полимеразна верижна реакция за доказване на COVID-19, считани от датата на проведеното изследване, вписана в документа. Със заповедта е регламентирано и съдържанието на документа, а именно: документът, показващ отрицателен резултат, трябвало да съдържа имената на лицето съгласно документа за самоличност, с който пътува, данни за лабораторията, извършила изследването /наименование, адрес или други данни за контакт/, дата, на която е извършено изследването, изписани на латиница метод (PCR) и отрицателен резултат (Negative).

В периода от *** до *** обвиняемият В. Р. Г. неколкократно при извършена проверка на границата на Република България представял пред служителите на ГКПП – *** сертификати от извършени лабораторни изследвания, с които удостоверявал, че има право да навлиза на територията на страната, както следва:

На *** свидетелят И.Б.Б. бил на работа на ГКПП – ***. При извършена проверка на обвиняемия В. Р. Г., последният представил на Б. сертификат с лабораторен ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, за да докаже на свидетеля И.Б., че има право да влезе на територията на Република България, с което създал впечатление у него, че действително има такова право. След като приел сертификата с посочения по - горе лабораторен номер, И.Б. пуснал обвиняемия В. Р. Г. и същият влязъл на територията на 3

Република България.

На *** на работа на ГКПП – *** била свидетелката Н.И.Д.. Същата извършила проверка на обвиняемия В. Р. Г., като последният й представил сертификат с лабораторен ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, за да докаже на свидетелката Д., че има право да влезе на територията на Република България, с което създал впечатление у нея, че действително има такова право. След като приела сертификата с посочения по - горе лабораторен номер, свидетелката Н. Д. пуснала обвиняемия В. Р. Г. и същият влязъл на територията на Република България.

На *** на работа на ГКПП - *** бил свидетелят И.Б.Б.. При извършване на проверка на обвиняемия В. Р. Г., същият му представил сертификат с лабораторен ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, за да докаже на свидетеля И.Б., че има право да влезе на територията на Република България, с което създал впечатление у него, че действително има такова право. След като приел сертификата с цитирания по - горе лабораторен номер, свидетелят И.Б. пуснал обвиняемия В. Р. Г. и същият влязъл на територията на Република България.

На *** свидетелят З.В.М. бил на работа на ГКПП – ***. При изпълнение на служебните си задължения извършил проверка на обвиняемия В. Р. Г., като последният представил на свидетеля З.М. сертификат с лабораторен ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, за да докаже на свидетеля З.М., че има право да влезе на територията на Република България, с което създал впечатление у него, че действително има такова право. След като приел сертификата с посочения по - горе лабораторен номер, свидетелят З.М. пуснал обвиняемия В. Р. Г. и същият влязъл на територията на Република България.

На *** на работа на ГКПП - *** бил свидетелят И.Б.Б.. При извършване на проверка на обвиняемия В. Р. Г., последният представил на свидетеля Б. сертификат с лабораторен ID:

*** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършено изследване за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателен резултат, за да му докаже, че има право да влезе на територията на Република България, с което създал впечатление в него, че действително има такова право. След като приел сертификата с цитирания по - горе лабораторен номер, свидетелят И.Б. пуснал обвиняемия В. Р. Г. и същият влязъл на територията на Република България.

При извършена последваща проверка на документооборота било установено, че Сертификатите, представени от обвиняемия В. Р. Г. с лабораторни ID: ***, ID: *** и ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършени изследвания за SARS coronavirus 2 RNA по метода Real time PCR с отрицателни резултати са неистински такива. Същите не били издадени от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София.

Изложената фактическа обстановка бе изведена от настоящият състав на съда, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени и анализирани поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви, допустими и относими към предмета на делото.

Фактическите изводи на въззивният съд се извеждат въз основа на преценката на всички събрани в хода на наказателното производство гласни доказателствени средства, а именно – показанията на свидетелите Н.И.Д., А.Б.М., И.Б.Б., С.М.В., И.Е.Т. и З.В.М. , както и писмените доказателства, а именно протокол за доброволно предаване от 05.04.2021 г., Сертификати с лабораторни ID: ***, ID: *** и ID: *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София за извършени изследвания за SARS coronavirus 2 R N A по метода Real time PCR с отрицателни резултати, писмо с изх. № *** от СМДЛ „РАМУС“ ООД гр. София, справка за съдимост, протокол за извършена комплексна документно техническа - графическа експертиза, справка за пътувания на лице - български гражданин, както и от другите писмени документи по делото.