Решение № 4817 от 04.12.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4817 гр. Пловдив, 04.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330113478 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът e сезиран с искова молба от Т. Т. М., ЕГН: *******, срещу „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, с която е предявен положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК за прогласяване нищожността на сключения между страните Договор за потребителски кредит № ******/18.08.2021г., като противоречащ на императивни изисквания на ЗЗП и ЗПК.

В исковата молба, ищецът твърди, че е сключил с ответното дружество "ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД договор № ****** по силата, на който са му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4132,70 лв., при лихвен процент - 23,00%, годишен процент на разходите - 49,11 %. Ищецът излага, че съгласно чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“ в полза па кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателя дължи заплащането на възнаграждение на дружеството гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 3000 лв. за срока на действие на кредитния договор.

Ищецът сочи, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължал плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата 1 финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, тъй като нарушава изискванията на чл. 19, ал.

1 и ал. 4 от ЗПК, във връзка с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК. Ищецът твърди, че уговорената такса „гарант" - възнаграждение за осигуряване на дружество поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Ищецът твърди, че не дължи заплащане на възнаграждение за учреденото поръчителство, тъй като такова съглашение не би породило правни последици. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Фератум България“ ЕООД, в който се излага, че сключването на договор за гаранция от кредитополучателя не е задължително условие за сключването на договор за кредит и не увеличава възможностите на кредитополучателя за отпускане на кредит в желания от него размер и при предлаганите от кредитора условия. Оспорва се предявеният иск и се претендират разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по силата на сключен помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/18.08.2021г. и Анекс № *** към същия. От доказателствата се установява, че оставащата за погасяване сума от кредитополучателя е 4132, 7 лева, при ГЛП 23% и ГПР 49, 11 лева. Към Договора са представени стандартен европейски формуляр и Общи условия на „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД. В чл. 5 от Договора е посочено, че заемът се обезпечава с поръчителството на „Фератум Банк“.

Не е спорно по делото, че ответникът е небанкова финансова институция по чл. 3 ЗКИ, поради което може да отпуска кредити със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ето защо сключеният между страните договор е за потребителски кредит и за неговата валидност следва да се съобразят изискванията на специалния закон - ЗПК в релевантната за периода редакция.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.

От ангажираните доказателства се установява, че не спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № *** начин. Според дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК – "Обща 2 сума, дължима от потребителя" е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Като обща дължима сума по договора е записана 5119, 74 лева, но в нея не е включено допълнителното плащане по договора за гаранция, който както бе посочено по-горе, е задължително условие за предоставянето на кредита. С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията. Това се установява и от заключението на вещото лице К. по допуснатата ССчЕ, което се кредитира като обективно, компетентно и добросъвестно изготвено.

Поради изложеното, посочения в договора годишен процент на разходите от 49, 11% и обща дължима сума– 5119, 74 лева не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора. /В този смисъл: Решение № 260123 от 25.09.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1214/2020 г.; Решение № 682 от 7.07.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 880/2020 г.; Решение № 1375 от 22.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1983/2019 г.; Решение № 220 от 18.02.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2957/2019 г.; Решение № 1411 от 29.11.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 1207/2019 г.; Решение № 1510 от 13.12.2019 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2373/2019 г. и Решение № 33 от 8.01.2020 г. на ОС - Пловдив по в. гр. д. № 2344/2019 г./.

Съдът намира за необходимо да отбележи, че ГПР не се уговаря между страните. Той представлява стойност, която се изчислява съгласно изискванията на Приложение 1 от ЗПК, въз основа на уговорените в договора плащания. Посочването на стойност по-малка от действителната, която превишава ограничението на чл. 19, ал. 4 ЗПК, представлява неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Изложените от ответника възражения за незадължителност на услугата не променят извода. Предоставянето на гарант/поръчител е задължителен елемент от процедурата за кандидатстване за кредита и условие за сключването на договора, поради което свързаните с това разходи следва да 3 бъдат включени в общата дължима сума и ГПР. След като кандидатстващият е избрал предложения от самия ответник гарант, то разходите във връзка с това поръчителство представляват разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, защото сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита. Ответникът е бил наясно с направения избор и условията по него, доколкото от представените разпечатки от процедурата се установява, че таксите по гаранцията се изчисляват от създадената от него електронна система за кандидатстване.

Следователно процесният договор е недействителен, на основание чл.

22 ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, а предявеният иск ще се уважи.

По отношение на разноските:

При този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените от последния разноски, в размер на сумата от 204, 79 лева за заплатена държавна такса и 110 лева – депозит за ССчЕ.

В производството по делото ищецът е бил защитаван на основание чл.

38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., поради което на ЕАД******* се следва възнаграждение за оказаната правна помощ.

По отношение на размера на хонорара, който следва да се определи в полза на ЕАД*******, съдът съобрази изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), липсата на фактическа и правна сложност на делото, наличието на обилна съдебна практика по аналогични казуси, липсата на явяване от страна на пълномощника в открито съдебно заседание, намери, че на основание чл.

38, ал. 2 Закон за адвокатурата, в полза на ЕАД******* следва да се определи възнаграждение в размер от 480 лева с ДДС, което да бъде заплатено от ответника.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Т. Т. М., ЕГН:

******* и „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406, че сключеният помежду им Договор за предоставяне на потребителски кредит № ******/18.08.2021г. е НЕДЙСТВИТЕЛЕН на основание чл. 22 ЗПК.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на Т. Т. М., ЕГН: ******* сумата от 314, 79 лева /триста и четиринадесет лева и седемдесет и девет стотинки/, представляваща съдебно – деловодни разноски в настоящото производство.

ОСЪЖДА „Фератум България“ ЕООД, ЕИК: 200599406 да заплати на ЕАД*******, с ЕИК: ****** сумата от 480 лева с ДДС /четиристотин и осемдесет лева с ДДС/, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществено на ищеца Т. Т. М., ЕГН: ******* безплатно процесуално 4 представителство по делото, определено от съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________ 5