Решение № 58 от 03.05.2025, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Несебър, 03.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д.а при участието на секретаря Радостина Г. Менчева като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д.а Административно наказателно дело № 20252150200037 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба вх. № 522/17.01.2025 г. от Р. М. Е., роден на *** г. в Украйна, ЛНЧ ***, с адрес в гр. С.В., к-с „К.Ф.К.“, бл. D1, ет. ***, срещу наказателно постановление № 24-0304-001069/20.08.2024 г. на началник група в ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на жалбоподателя, на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ за извършено нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП е наложено наказание „Глоба“ в размер на 20 лева и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за извършвано нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

С жалбата се признава, че на посочените от наказващия орган ден и място, при управление на заден ход на товарен автомобил жалбоподателят е бутнал леко колонка на бариера. Отрича се обаче, да е напуснал местопроизшествието без да установи вредите. Излагат се твърдения, че след инцидента, водачът-жалбоподател слязъл от товарното МПС и заедно с пазача установил щетата от удара, която била минимална.

След като жалбоподателят и пазачът се уверили, че бариерата функционира изрядно, пазачът дал знак на жалбоподателя да потегля и той напуснал местопроизшествието.

Около 15 минути по-късно пазачът докладвал ситуацията на мениджъра на комплекса, който уведомил полицията и работодателя на жалбоподателя, вследствие на което жалбоподателят отново се върнал на мястото на инцидента. Там го чакали полицаи и управителят на комплекса, като жалбоподателят потвърдил, че именно той леко е бутнал колонката на бариерата и заявил готовност да заплати щетите. Тъй като на момента не се постигнало разбирателство по случая между управителя и жалбоподателя полицаите съставили АУАН. Посочва се, че жалбоподателят не е напускал умишлено местопроизшествието с цел да не се установи участието му, а със съзнанието, че случаят е приключен. Аргументира се, че случаят е маловажен, а санкцията прекомерно тежка за нарушителя. Моли се за приложение на чл. 28 от 1

ЗАНН , респ. за отмяна в цялост на НП.

Насрещната страна по жалба не изразява становище. Такова е депозирано от началника на РУ – Несебър, който счита оплакванията за несъстоятелни и недоказани.

Релевира възражение за прекомерност на евентуално претендирано от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.

В проведени по делото открити съдебни заседания, жалбоподателят се явява лично и с упълномощен представител – адв. А. Ж. от БАК. Поддържа жалбата, ангажира показанията на един свидетел-очевидец. Излага допълнителни доводи за основателността на жалбата и моли за отмяната на НП в цялост.

Административно-наказващият орган не изпраща представител в проведените по делото открити съдебни заседания.

Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е частично основателна.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено следното:

На 03.08.2024 г., около 17,30 часа, жалбоподателят Етошук, заедно със св.

Вадим Ч. работили заедно като екип на фирма „Бора-Бора“, като доставяли мебели от склада на работодателя си до адреси за доставка, пренасяли ги до обектите и ги сглобявали. Транспортирането се осъществявало със служебен товарен автомобил марка „Мерцедес“ , с рег. № ***, собственост на „П.Т.“ ООД, който се управлявал от жалбоподателя. На посочените дата и час жалбоподателят и св. Ч., след като извършили доставка в к-с „К.“ – с. Равда, общ. Несебър, се качили в товарното МПС и се отправили към последната си доставка за деня в отсрещен на к-с „К.“ комплекс. За да излязат от частния паркинг на к-с „К.“, жалбоподателят предприел маневра на заден ход, при което поради големите размери на товарното МПС, не могъл да съобрази колонката на бариерата, която била вдигната, и леко я ударил с камиона. По това време св. Ч. се возил в камиона на пасажерска седалка и възприел ситуацията. След удара при жалбоподателя и св. Ч. дошъл пазачът-охранител на комплекс „К.“ и тримата заедно извършили оглед на колонката, като установили, че е засегнат бетонния фундамент, от който са отчупени две парчета. Охранителят на комплекса установил, че бариерата работи изрядно, след което казал на жалбоподателя и св. Ч. да бъдат повнимателни следващия път, вдигнал отново бариерата и им направил знак с ръка да тръгват. Жалбоподателят и св. Ч. потеглили с товарното МПС и се отправили към срещуположния комплекс за извършване на последната планирана за деня доставка, където били до 18,30 часа. В края на работния ден се получило обаждане от работодателя на жалбоподателя и св. Ч., който им указал да се върнат в к-с „К.“, защото имало ситуация и полиция. Жалбоподателят и св. Ч. се върнали в к-с „К.“, както им било указано, като на място ги чакали управителят на комплекса, охранителят и св. К. Д.. След изясняване на ситуацията служителят на МВР – св. Д. приканил страните да разрешат ситуацията доброволно, като съставят двустранен протокол по случая, но поради изрично искане за съдействие от управителя на комплекс „К.“ съставил АУАН Серия АД бл. № 446451/03.08.2024 г. С възражение от 06.08.2024 г. жалбоподателят оспорил констатациите на актосъставителя, като заявил насрещни твърдения по фактите, описани по същество и в процесната жалба. Въз основа на АУАН било издадено и процесното НП, което се обжалва пред настоящия съд.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните 2 по делото доказателства: АУАН Серия АД бл. № 446451/03.08.2024 г.; възражение от 06.08.2024 г.; докладна записка рег. № 304-р-27059/10.08.2024 г. на Ст.Стойчев; докладна записка рег. №304-р-25753/07.08.2024 г. на мл.ак. К.Д.; заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на МВР; както и показанията на свидетелите К. Д.

/актосъставител/ и Вадим Ч. /очевидец/, обясненията на жалбоподателя за признаване на изложените от него факти и обстоятелства пред съда. Самият жалбоподател не оспорва така приетите от съда констатации, изложени и от изслушаните свидетели, като възраженията му касаят правната страна на спора и процедурата по установяване на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган /оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № 8121з1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи/ в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН, като същевременно АУАН е издаден от младши автоконтрольор при РУ Несебър, ОДМВР Бургас, който безспорно е разполагал с териториалната и материална компетентност да осъществява контрол и да констатира нарушения по реда на чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, което не се оспорва и от жалбоподателя.

Независимо от посоченото, съдът намира, че в случая се констатира посочените от жалбоподателя съществено процесуално нарушение и нарушение на материалния закон, които налагат частичната отмяна на наказателното постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен: 1. без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието; 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.

В случая, жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а именно за това, че след настъпилото самостоятелно ПТП не спрял да установи последиците от него – напуснал произшествието без да изчака и да уведоми контролните органи. Същевременно, от всички доказателства по делото безспорно се установи, че жалбоподателят е възприел удара с основата на колонката на бариерата в к-с „К.“, слязъл е от управлявания от него товарен автомобил и заедно с представител на комплекса в лицето на пазача-охранител е установил щетите и факта, че бариерата функционира. От обясненията на жалбоподателя и показанията на св. Ч. се установи, че именно по указания на охранителя, който счел удара за несъществен, двамата са напуснали с товарния автомобил местопроизшествието, след като са били допуснати с вдигане на бариерата. Няма спор и че при призоваване от служител на МВР жалбоподателят се е отзовал своевременно отново на мястото на инцидента, признал е вината си за ПТП-то и е изразил желание да заплати щетата.

Съобразно разпоредбите на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, описанието на нарушението и обстоятелствата при които е извършено следва да се съдържат в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление, като се съдържа описание на всички признаци от състава на твърдяното нарушение. В конкретния случай това изискване не е спазено, доколкото в АУАН действителното фактическо положение по случая е неправилно и непълно установено, като не са посочени релевантните към основанието за налагане на санкция факти – изложените по-горе обстоятелства, настъпили преди сигнализиране на органите на реда, както и последващите действия и изявления на жалбоподателя в присъствието на служителя на РУ - Несебър. Така, установената от актосъставителя фактическа обстановка не кореспондира със собствените му показания, дадени пред 3 съда, като се явява непълна и невярна, без да съдържа достатъчно конкретика за обстоятелствата, квалифициращи процесния случай като нарушение на чл. 123, ал. 1, т.

1 от ЗДвП. Тази непълна фактология е формално преповторена с обстоятелствената част на НП, без да са изложени изрични мотиви във връзка с възражението на жалбоподателя срещу АУАН, като наказващият орган не е установил приетите от него факти с необходимите за това доказателства.

Предвид изложеното безспорно е нарушено правото на жалбоподателя на защита, като е препятствана възможността да разбере какво конкретно негово поведение се квалифицира като нарушение на ЗДвП. Непълното установяване на релевантните към твърдяното нарушение факти препятстват и съда в осъществяване надлежна преценка за съставомерността на деянието, съответно в случая не може да се направи безусловния извод за наличност на допуснато нарушение по смисъла на чл.

123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което се явява недоказано.

Следва да се отбележи, че с разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от ЗДвП законодателят е въвел задължение за водачът на ППС, участвал в ПТП, да спре без да състава опасност за движението по пътя и да установи какви са последиците от произшествието. В случая по делото всички събрани доказателства сочат, че жалбоподателят е действал именно в изпълнение на законово вмененото му задължение – спрял е след като е възприел удара с колонката, слязъл е от ППС и е установил щетите – отчупени две парчета от бетонната основа. Не се събраха доказателства жалбоподателят да е отказал съдействие на представители на к-с „К.“ за установяване на щетите, да е напуснал самоволно мястото на инцидента и умишлено да не е изчакал органите на реда, при знание, че са известени за ПТП. Индиция в подкрепа на този извод на съда е и поведението на жалбоподателя на по-късен етап – явяването му при изискано съдействие от полицейски служител, пълното признание на авторството за ПТП, съдействието му за установяване на фактите по случая. Въпреки това, в рамките на административнонаказателното производство не са събрани доказателства за проверка твърденията на жалбоподателя-нарушител – не са прегледани записи от охранителни камери, не е разпитан св. Черемник /очевидец/ и др.