Определение № 527 от 20.05.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 527 гр. София, 20.05.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Т.

Доротея Кехайова като разгледа докладваното от Иван Стойчев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600626 по описа за 2024 година

Производството пред САС е по реда на чл 440 ал.2 от НПК.

Образувано е по жалба на защитата срещу определение на СГС – НО, 40 с-в. по нчд№2337/2024г. , с което съдът: ОСТАВИЛ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. М. С. с ЕГН ********** за допускане на условно предсрочно освобождаване от наказание „Лишаване от свобода“, наложено по влязло в сила Определение по ЧНД №1742/2022 година по описа на Софийски градски съд, НО, изменено с Определение по ВНЧД №1320/2022 година на Софийски апелативен съд, НО.

САС като прецени доводите в жалбата и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да постанови определението си СГС изложил следните мотиви:

Съдът намира, че в настоящото производство следва да прецени дали са налице кумулативно предпоставките на чл. 70 от НК и, извършвайки тази преценка, намира, че е налице само формалната предпоставка, предвид че лицето е изтърпяло, към днешна дата, срок от 2 години, 8 месеца и 19 дни и остатъкът от този срок е 1 година, 5 месеца и 11 дни.

Съдът отчита, че в предоставените доказателства по делото има данни, че корекционния процес е дал известен резултат при осъдения С., тъй като не е наказван, награждаван е три пъти, учил е в затвора, работил е, включително и, както подчерта адвокатът му, на външни работи с относително свободен режим. Всичко това показва, че в действителност корекционният процес е започнал, но Съдът не намери в делото убедителни доказателства, че той в такава степен е протекъл и е постигнал такъв резултат, при който, ако бъде освободен предсрочно С., то целите на наказаната по чл. 36 от НК биха се изпълнили с изтърпяното до момента наказание. Действително, доклада, който е представен от затворническата администрация - от инсп. Д., краят му завършва с изречението: „Мотивиран 1 от горното, с положително становище по отношение на искането за условно предсрочно освобождаване“. Докладът,обаче, по същество отразява един започнал и недовършен корекционен процес, при което последното изречение се явява изолирано и малко странно.

Например - в доклада се казва, че няма агресивни прояви, но в същия момент, рискът от рецидив от 56 точки е снижен само на 46 точки, което е в рамките на средните стойности.

Проблемни зони остават настоящото правонарушение, отношението към правонарушението, което е гранично, образование, обучение, междуличностни проблеми и умения за мислене.

Извън територията на местата за лишаване от свобода, С. не е ползвал поощрения и първоначалния режим не е променен в по-лек, а това са задължителни стъпки от определения му корекционен план, през който трябва да премине С., за да се прецени дал ли е убедителни доказателства осъденият, че се е поправил и превъзпитал.

Видно е, че поведението му в МЛС е било положително, но дължимо и не е в изключителната степен, заради която е предвидената в чл.70 НК възможност за У ПО.

При наличните доказателства в делото и от заявеното в днешното съдебно заседание, Съдът, тъй като няма преки впечатления от това как С. изтърпява наказанието си и до каква степен изтърпяната част от него е спомогнала да бъдат осъществени целите на чл. 36 от НК, счита, че следва да подкрепи становището на прокуратурата и на затворническата администрация, изразено в днешното съдебно заседание, а именно, че към днешна дата С. не е дал убедителни доказателства, че се е поправил и превъзпитал и, че корекционната работа с него следва да продължи, за да бъдат напълно постигнати целите на наказанията по чл.36 НК.

Цитираните дотук мотиви на първия съд се споделят изцяло от САС, както относно фактическите констатации, така и относно правния им анализ и формирания краен извод за липсата на убедителни доказателства за поправяне.

Във въззивната жалба се изтъкват конкретни факти относно положителни прояви на осъдения в МЛС, които не били констатирани в обжалваното определение, като с този пропуск основно се обосновава неправилността на крайния извод на СГС за липса на убедителни доказателства за поправяне на осъдения.

САС намира че макар да е описал обобщено положителните прояви на осъдения свързани с примерно поведение, образователна и трудова дейност без да описва всяка от тях поотделно СГС обективно не е подценил значението им за изхода на делото. Всъщност изводът на първият съд за липса на доказателства за трайно поправяне е бил мотивиран не с липсата на положителни прояви, а с реалната оценка на затворническата администрацията за степента на личностна промяна, изразена както в конкретен същностен анализ, така и при извършеното оценяване на риска от рецидив в точки.

Въззивният съд също намира, че следва да бъде споделена същонстната оценка на затворническата администрация, която въпреки формално изразеното положително становище сочи, че корекционната работа все още не довела до траен и необратим резултат 2 и е правилно тя да продължи и през немалката неизтърпяна част от наказанието или поне през част от нея.

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на на СГС – НО, 40 с-в. по нчд№2337/2024г.

Определението е окончателно

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3