Решение № 1726 от 11.12.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1726 гр. Варна , 11.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в публично заседание на единадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Председател:

Членове:

Секретар:

Даниела Д. Томова

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова

Христина З. Атанасова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20203100502673 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 260144/13.08.2020г. на „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК 175216595, със седалище и адрес на управление: град София, ***А, ет. 1, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК 200308719, със седалище и адрес на управление: град Шумен, ***, вх. „Г“, двете като участници в ДЗЗД Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ 176811768, против Решение № 3312/21.07.2020г., постановено по гр.д. № 14710/2019г. на Районен съд – Варна,10 състав, в частите, с които: - е отхвърлен предявеният от въззивниците, срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, иск с правно основание чл. 258 ЗЗД, за осъждане на ответната страна да заплати в полза на ищците сумата от 5 880 (пет хиляди осемстотин и осемдесет) лева с включен ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за изработка на инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението.; - отхвърлена е молбата на въззивниците за произнасяне по спорна съдебна администрация, с която на основание чл.69, ал.2 ЗЗД е поискано на Община Варна, БУЛСТАТ 1

000093442, да бъде определен срок за окончателно приемане на инвестиционен проект по Договор за изработка на инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.; - осъдени са въззивниците да заплатят на Община Варна сумата от по 882 (осемстотин осемдесет и два) лева за всяко от двете дружества, представляваща неустойка за забавено изпълнение по Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018 г. до 19.12.2018 г. и равняваща се на 30% от стойността на проектните работи и е отхвърлено направеното от въззивниците възражение за прихващане за сумата от 260 (двеста и шестдесет) лева, представляваща преведена от изпълнителя на възложителя гаранция, съгласно чл. 23, ал. 1 от Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г.

В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е постановено при съществени нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила и е необосновано. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е кредитирал показанията на св. Г. Г., както и заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Също така, се навеждат подробни доводи, с които се обосновава, че първоинстанционният съд неправилно е приел за недоказани точното изпълнение на възложената работа и приемането на същата от ответника. Поддържа се, че е неправилен изводът на съда, че не се касае за необосновано неприемане на работата, както и че не е спазена формата за доказване на приемането на възложената работа. Настоява се, че за забавеното изпълнение са налице обективни причини, свързани с по-късното получаване от изпълнителя на изходните данни, които са съществени за изпълнението. Поддържа се, че изпълнителят е отстранил своевременно забележките в посочените му срокове, а отговорност за забавяне окончателното изработване на проекта има самият възложител.

Счита се, че забавеното изпълнение не може да доведе до освобождаване на възложителя от задълженията му да приеме работата и заплати възнаграждението на изпълнителя. Сочи се, че след 20.12.2018г. възложителят не е отправял до изпълнителя никакви възражения и забележки в качествено отношение. Счита се, че съдът неправилно е приел, че в тежест на ищците е да докажат приемане на проекта, като в определението по чл.140 ГПК липсва указание в тази посока, а ответникът не е въвел изрично възражение срещу приемането. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че липсата на приемане от главния архитект е основателно. Поддържа се, че изработеният инвестиционен проект е с необходимото качество. Счита, че от цялостното поведение на Община Варна и нейните представители личи недвусмисленото приемане на проекта. Сочи се и че изпълнителят многократно е канил Община Варна, чрез главния архитект, да приеме проекта. Навежда се оплакване, че в частта по молбата с правно основание чл.69, ал.2 ЗЗД в обжалваното решение липсват мотиви. Счита се, че неправилно и необосновано съдът е приел за основателен насрещния иск за заплащане на неустойка и не е уважил възражението на ищците, че за периода 2

27.04.2018г. до 12.06.2018г. те не са могли да започнат изпълнението, тъй като не са разполагали с изходни данни. Настоява се и че неправилно съдът е отхвърлил възражението за прихващане. Навежда се оплакване, че съдът е допуснал нарушение във връзка с доклада по делото, който е непълен, във връзка с което се отправят доказателствени искания. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, което да бъде уважен предявеният първоначален иск, в евентуалност молбата по чл.69, ал.2 ЗЗД, отхвърляне на предявения насрещен иск, в евентуалност уважаване на направеното възражение за прихващане.

Претендират се и разноски за двете инстанции. В открито съдебно заседание въззивната жалба се поддържа.

В срока по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Община Варна, с който жалбата се оспорва като неоснователна. Сочи се, че поетите от възложителя ангажименти, свързани с осъществяване на чл.2, ал.2 от договора, включват единствено оказване на съдействие. Няма клауза, която да задължават възложителя да набавя изходни данни. Настоява се, че съобразно договора и закона, активната страна, която чрез своите действия следва да обезпечи срочното, точно и качествено изпълнение, е изпълнителят.

Поддържа се, че изводите на първоинстанционния съд са правилни. Моли се за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените разноски. В открито съдебно заседание отговорът на въззивната жалба се поддържа.

Прави се възражение за прекомерност на претендираното от въззивниците адвокатско възнаграждение.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен от „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК 175216595, и „Ди Ви 3

Консулт БГ” ООД, ЕИК 200308719, двете като участници в ДЗЗД Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ 176811768, срещу Община Варна, БУЛСТАТ 000093442, иск с правно основание чл. 258 ЗЗД да бъде постановено решение, по силата на което ответната страна да бъде осъдена да заплати в полза на ищците сумата от 5 880 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за изработка на инвестиционен проект с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. В условията на евентуалност се иска от съда да бъде определен подходящ срок на ответника, чрез главния архитект на Община Варна, в качеството му на нейн служител, да приеме окончателно инвестиционния проект по процесния Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., на основание чл. 69, ал. 2 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 16.04.2018 г. между Община Варна, като възложител, и ищците по делото, в качеството им на изпълнител, е сключен процесният Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018г. с предмет „изготвяне на инвестиционен проект на обект „Светофарна уредба на кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна. Сочи се, че на основание чл. 1, ал. 2 от договора, предметът на възложената поръчка е свързан с изработването на проект за реконструкция на светофарната уредба, като уговореното между страните възнаграждение за изготвяне на проекта е в размер на 5 880 лева с ДДС, а срокът за изпълнение 10 календарни дни, считано от сключване на договора. Ищците заявяват, че възнаграждението се заплащало от възложителя на изпълнителя след представяне на приемо-предавателен протокол, констативен протокол за съгласуван и/или одобрен проект от главния архитект на Община Варна и надлежно издадена от изпълнителя фактура, като възложителят бил длъжен да приеме изпълнението на проектите лично или чрез упълномощено от него длъжностно лице. Твърди се, че след сключване на договора изпълнителят предприел своевременно действия по изготвяне на възложения му проект, като на 01.08.2018 г. изпратил на възложителя изготвения проект в електронен вариант. Сочи се, че на 14.09.2018 г. била проведена среща между страните, на която изпълнителят бил запознат с допълнителни изисквания към изготвения проект, като в предоставения срок изпълнителят представил коригиран инвестиционен проект. Впоследствие възложителят предоставил нови изисквания и дал нов срок на ищците за изпълнението им, като на 20.12.2018 г. страните подписали приемо-предавателен протокол за приемане на проекта. Ищците заявяват, че на 13.02.2019 г. са започнали кореспонденция с възложителя по повод издаване на фактура и заплащане от последния на дължимото договорно възнаграждение, като на 18.07.2019 г. изпълнителят получил обратно издадената фактура и отговор, че възнаграждението ще стане изискуемо едва след издаване на констативен протокол за съгласуване и/или одобрен инвестиционен проект от главния 4 архитект на Община Варна. На 06.08.2019 г. изпълнителят отправил покана до възложителя за заплащане на дължимата сума, като до момента на подаване на исковата молба възложителят не е изпълнил задължението си, нито главният архитект се е произнесъл по него.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от Община Варна, като предявеният иск се оспорва като неоснователен.

Твърди се, че след проведена обществена поръчка и съгласно Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., изпълнителят се е задължил да изработи и предаде срещу възнаграждение работен инвестиционен проект за обект „Светофарна уредба на кръстовището на бул. „Мара Тасева“, бул. „Първи май“ и ул. „Св. Св. Кирил и Методий” по плана на 27-ми 29-ти м.р., Район „Аспарухово”, гр. Варна. Ответникът сочи, че срокът за предаване на проекта бил нарушен, като въпреки това, възложителят не е прекратил едностранно договора, защото е преценил, че все още има интерес от запазване на неговото действие. Заявява се, че допълнителните указания по изпълнението били дадени поради грешки и неточности в хода на изпълнението на проекта, като до 19.12.2018 г. обектите не били предадени изцяло завършени и без грешки. Твърди се, че проектът бил приет с няколко компромиси в техническо отношение.

Община Варна е предявила насрещен иск срещу „Проджект Планинг Енд Мениджмънт” ООД, ЕИК 175216595, и „Ди Ви Консулт БГ” ООД, ЕИК 200308719, двете като участници в Обединение „Проджект Консулт“, БУЛСТАТ 176811768, с правно основание чл. 92 ЗЗД, с искане ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят в полза на Община Варна сумата от 1 764 лева, представляваща неустойка за забавено изпълнение по процесния Договор с рег. номер Д18000590ВН/16.04.2018 г., претендирана на основание чл. 22, ал. 1 от договора за периода от 27.04.2018 г. до 19.12.2018 г. и равняваща се на 30% от стойността на проектните работи. Излага се, че изпълнението на проекта окончателно е предадено от изпълнителя на възложителя на 20.12.2018 г., тоест осем месеца след уговорената крайна дата за изпълнение. Сочи се, че възложителят не е създал пречки за изпълнението.