Решение № 229 от 20.06.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 229 гр. Кюстендил, 19.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Елисавета Г. Деянчева при участието на секретаря Вергиния Хр. Бараклийска като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20231500500066 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба подадена от „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:

*****************************, чрез пълномощника адв. В. Г. от АК - Кюстендил, насочена против Решение № 460 от 19.10.2022 г., постановено от РС – Дупница по гр.д. № 861/2022 г. по описа на същия съд.

Първоинстанционният съдебен акт се обжалва в частта, в която Дупнишкият районен съд е признал за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Дупница“ ЕООД, че дължи на „Напоителни системи” ЕАД сумата 21 192, 57 лева – главница за периода 30.04.2019 г. – 03.07.2020 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждане на заявлението в съда - 07.03.2022 г., до окончателното плащане на вземането.

Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила и необоснованост. Посочва, че в решението си съдът приел, че ответникът не е оспорил подписите на фактурите, без да съобрази обстоятелството, че с отговора ответникът е посочил, че тези документи не са му представени. Възразява срещу приетото от съда, че документите, въз основа на които са издадени процесните фактури са актове и отчетен протокол, без да се съобрази, че те не са първични счетоводни документи и не заместват договорката между страните за изготвяне на двустранен протокол, който да бъде подписан и да отразява отчетеното количество вода. Допълва, че в подписаното споразумение № 74/2020 г. били отразени фактури, различни от описаните в исковата молба и с различни суми за плащане. Твърди, че решаващият състав е нарушил принципа на равенство между страните, доколкото в правните си изводи съдът е коментирал търговските взаимоотношения между страните без да съобрази, че към 1 процесния момент процесният договор и анекс не са действали за част от фактурите, тъй като срокът на договора започнал да тече след тяхното издаване. Сочи допуснати от районния съд процесуални нарушения в хода на производството, довели до необоснованост на съдебния акт. Твърди, че съдът не е съобразил, че оспорването от страна на ответника на истинност на процесните актове и отчетен протокол, а в доклада си районният съд не е указал на ищеца за правото да заяви дали ще се ползва от оспорените документи, както и, че доказателствената тежест за доказване на истинността им е негова, респ. не е извършена проверка относно истинността на оспорените документи, а в мотивите си решаващият състав не изложил съображения дали оспорването е доказано и от кого. Иска отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на ново решение, с което се отхвърли предявения иск.

Претендира разноските по делото.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Напоителни системи“ ЕАД, с който се изразява становище за неоснователност на депозираната въззивна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Иска се оставяне без уважение на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендират се деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

При съобразяване на данните по делото, настоящият състав намира, че въззивната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство, насочена е срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна проверка и е постъпила в срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Кюстендилският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Пред районен съд са били предявени от Напоителни системи” ЕАД гр. София срещу „Водоснабдяване и канализация- Дупница“ ЕООД по реда на чл. 422 от ГПК обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сума в размер общо на 22 927.08 лв., от които: 21 192, 57 лева – главница за периода 30.04.2019 г. – 03.07.2020 г. и 1 734, 51 лева - лихва за забава, както и законната лихва върху главницата от 21 192.57 лева, считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 07.03.2022 г. до окончателното плащане на вземането.

С обжалваното решение районен съд е уважил иска за сумата 21192, 57 лева – главница за периода 30.04.2019 г. – 03.07.2020 г. и е отхвърлил иска за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 1 734, 51 лева - лихва за забава на плащането на дължимите суми по издадените фактури. В отхвърлителната част решението не е обжалвано и е влязло в сила.

За да уважи иска с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.327, ал.1 ТЗ, районен съд е приел, че ищецът е установил факта на сключването на договора за продажба и предаването на стоката /доставянето на вода/ на ответника, пораждащо задължение за плащане на цената на доставеното количество вода.

Пред окръжен съд като доказателство е представена молба за потвърждение на вземанията/задълженията на „Напоителни систеви“ЕАД- клон Струма- Места, адресирано до „В и К- Дупница“ ЕООД, ведно с разчети с клиенти, в които са описани процесните фактури. С посоченото доказателство установената от районен съд фактическа обстановка не се променя, поради което на основание чл. 272 от ГПК съдът препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 269, изр. 2 от ГПК по отношение на правилността на обжалваното решение въззивният съд е обвързан от посоченото във въззивната жалба, като 2 служебно правомощие има да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са и дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Задължение на въззивния съд е да се произнесе по спорния предмет на делото, като извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и формира свои фактически и правни изводи, като обсъди и своевременно заявените доводи и възражения на страните.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. При постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми, поради което. въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Решението е и правилно, като на основание чл.272 от ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от районен съд. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Основните оплаквания на въззивното дружество, въведени и в първоинстанционното производство касаят отчитането на продадените количества вода, като основно се оспорват представените по делото документи (актове № 4, 10, 11, 12, 1, 11 2, 3 и 4, отчетен протокол за м. 01- 30.04.2020 г.), свързани с подадените водни обеми и измерването им. Такива твърдения се сочат и във въззивната жалба. В тази връзка следва да се посочи следното:

Видно от приложените по делото Договор № 81/11.11.2019 г. и Анекс към него № 73/17.12.2020 г. е, че „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма - Места, в качеството си на доставчик, се е задължило да достави срещу възнаграждение чрез своето съоръжение: яз. ,Дяково“ - Дюкер № 1 и Дюкер № 2 на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД - гр. Дупница, в качеството му на водоползвател, условно чиста вода за следния обект на водоползвателя: Водовземно съоръжение за с.

Червен брег и Водовземно съоръжение за гр. Дупница. Следователно между страните е възникнало търговско правоотношение, произтичащо от търговска продажба на условно чиста вода. Следва да се има предвид, че договорът за търговска продажба е консенсуален и неформален, т.е. писмената форма не е условие за неговата действителност. Ето защо фактури № 0700004317/30.04.2019 г. и №

0700004711/31.106.2019 г., които са издадени преди 11.11.2019 г., т.е. преди подписване на договора за доставка на условно чиста вода, също удостоверяват съществуването на договорни правоотношения между страните.

Съгласно чл. 4, ал.1 от Договор № 81/11.11.2019 г. измерването на доставената условно чиста вода се осъществява чрез водомерни съоръжения собственост на водопозвателя, който е длъжен да изгради на предварително съгласувани с доставчика места водомерни шахти за монтиране на водомерни съоръжения. Според чл.4, ал.3 от договора задължение на водоползвателя е да следи за изправността на уредите, които следва да отговарят на всички нормативни технически и метрологични характеристики, предвидени в законодателството. Съгласно чл. 5 от договора отчитането на доставените количества условно чиста вода се извършва всеки месец чрез засичане на данните по монтираните от водоползвателя водомери, за което се подписва двустранен протокол. В тази връзка са представени актове с № № 4, 10, 11, 12, 1, 11 2, 3 и 4, както и отчетен протокол за м. 01- 30.04.2020 г, с които е отчитано подаденото количество вода за отчетните периоди. Тези документи са подписани от представители и на двете дружества, като подписите не са оспорени. С отговора на исковата молба са оспорени само подадените водни обеми. От показанията на свид.

Паунов се установява, че като служител на въззиваемото дружество му се е случвало да отчита показанията на водомера без присъствието на представител на въззивното дружество, но твърди, че винаги е звънял на представител на „В и К Дупница“.

Заявява, че част от подписите върху актовете са на управителя на въззивното дружество И. Илиев. Свид. Б. сочи, че в случаите, когато е подписвал актовете, не е 3 възразявал относно отчетените количества вода. Следователно в актовете са посочени количества вода, така като са установени с измервателните устройства.

Следва да се отбележи, че съгласно договора от 11.11.2019 г. монтирането и изправността на водомерните съоръжения е задължение на въззивното дружество, а отчитането на доставените количества вода се извършва от монтираните от същото дружество водомери. Следователно ако е налице неточно отчитане на подадената вода, то това се дължи на неизпълнение на задължения по договора от страна на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” ЕООД, поради което тя не може да обосновава оспорвания си със свое недобросъвестно поведение. Предвид на посоченото, съдът намира, че са неоснователни възраженията, свързани с отчитането на подадената от „Напоителни системи” ЕАД, клон Струма - Места на „Водоснабдяване и канализация - Дупница” условно чиста вода.

Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението, че в решението си съдът е приел, че ответникът не е оспорил подписите на фактурите, без да съобрази обстоятелството, че с отговора ответникът е посочил, че тези документи не са му представени. Следва да се има предвид, че фактурите, издадени за количествата доставена вода за процесния период са били част от доказателствата, представени със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 464/2022 г. на ДнРС, материалите по което са приети като доказателства по делото.

Също така предвид дадените от съда указания в доклада, същите са били представени с молба вх. № 7289/13.09.2022 г. и са приети като доказателства на 16.09.2022 г.

Следователно представителят на въззивното дружество е можел своевременно да се запознае с процесните фактури и при необходимост да ги оспори.

Неоснователно е и възражението, че в подписаното споразумение № 74/2020 г. са били отразени фактури, различни от описаните в исковата молба и с различни суми за плащане. След извършено съпоставяне направено от съда се констатира, че наред с другите фактури в посоченото споразумение фигурират и процесните, като сумите за плащане, посочени във фактурите и в споразумението не се разминават.