Решение № 589 от 11.12.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 589 гр. Благоевград, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200501129 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба с вх. № 4357/26.04.2024 г., подадена от Е. Г. П., с адрес за призоваване в гр. Р., действаща чрез адв. И. П., с адрес за кореспонденция в гр. Р., насочена против Решение № 109/15.04.2024 г., постановено по гр. д. № 1414/2021 г. по описа на РС – Р.. С атакуваното решение на основание чл. 108 от ЗС по отношение на Е. Г. П., ЕГН **********, гр. Р., е признато за установено, че ищцата С. Б. К., ЕГН:

**********, адрес в гр. Б., е собственик по наследство на ¾ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Р., одобрени със Заповед №РД-1833/15.05.2006 г. на ИД на АК, адрес на поземления имот – гр. Р., площ – 624 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, номер по предходен план – 164, кв. 39, парцел VII, съседи: *; както и на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Р., одобрени със Заповед №РД-1833/15.05.2006г. на ИД на АК, адрес на имота – гр. Р., който обект се намира в сграда с идентификатор *.1, предназначение – жилищна, еднофамилна; посочена площ по документ – 107 кв.м., брой нива на обекта – 1, съседни самостоятелни обекти в сградата – на същия етаж – няма, под обекта – няма, 1 над обекта – няма, като Е. Г. П., ЕГН ********** е осъдена да предаде на С. Б.

К., ЕГН ********** владението върху процесните ¾ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * и ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Р.. На основание чл. 537, ал. 2 от ГПК е отменен нотариален акт за констатиране на собственост върху недвижим имот, придобит по наследство и давност, с № 17, том 5, дело № 5691/2021 г. по описа на Служба по вписванията - Р., в частта, с която Е. Г. П., ЕГН ********** е призната за собственик на поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Р. над ¼ ид.ч. до признатата ½ ид.ч., както и в частта, в която е призната за собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Р., одобрени със Заповед №РД-18-33/15.05.2006 г. на ИД на АК. С решението още е отхвърлен като неоснователен предявеният от С. Б. К., ЕГН ********** против Е. Г. П., ЕГН ********** иск с правно основание по чл. 108 от ЗС, с който се иска да бъде признато за установено, че С. Б. К., ЕГН ********** е собственик по наследство на самостоятелен обект в сграда с идентификатор * по КККР на гр. Р. над признатата ½ ид.ч. до претендирания размер от ¾ ид.ч. и за осъждане на Е. Г. П., ЕГН ********** да предаде владението по отношение на разликата над ½ ид.ч. до претендираните ¾ ид.ч. Решението на първоинстанционния съд се обжалва като неправилно и необосновано, като се възразява, че е допуснато нарушение, свързано с обсъждане на доказателствата по делото и по-конкретно - съдът кредитирал едни свидетелски показания за сметка на други, без да е посочено защо това се прави, като не били обсъдени и всички доводи и възражения на ответницата.

Според тази страна по делото било категорично доказано, че общите наследодатели - Г. и М.К. предали владението на Е. П. на 1/2 ид. ч. от поземления имот, ведно с първия жилищен етаж на построена в имота сграда с идентификатор *, а ищцата сама признала, че владението върху недвижимите имоти й било отнето, поради което фактическият състав на оригинерния придобивен способ бил осъществен изцяло. Акцентира се, че св.

Бащинска е заинтересована от изхода на спора, като показанията й били нелогични и хронологически неиздържани, дадени в противоречие на останалите доказателствени източници. Процесуално нарушение съставлявало и това че първата инстанция не отчела наличието и на втори ответник по делото, по отношение на който липсвало произнасяне в съдебния акт. Прави се искане за отмяна на решението на РС - Р. и постановяване на друг съдебен акт, 2 с който исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни, в условията на евентуалност - връщане на делото за ново разглеждане. В жалбата не са формулирани доказателствени искания. Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, като в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор.

Окръжен съд - Благоевград, съобразявайки исканията и възраженията на страните, както и при прегледа на приетите по делото писмени доказателства и извършените от страна на първоинстанционния съд процесуални действия, обективирани в съответните за това актове, установява следното:

Пред Районен съд - Р. е представена искова молба на С. Б. К., ЕГН:

**********, с адрес в град Б., насочена против Е. Г. П., ЕГН: ********** от гр. Р. В обстоятелствената част на молбата се твърди, че с нотариален акт за удостоверяване на право на собственост № 154, том 2, дело №667/1961 г. на Разложки районен съд Г.Б.К. /дядо на ищцата С. Б. К./ е признат за собственик на парцел VII, кв.74 по плана на гр. Р. и с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 23, том 1, дело №44/1979 г. Г.Б.К. и неговата съпруга М. Й.

К. дарили на Б.Г. К. - баща на ищцата, ½ ид.ч. от този парцел. Г.Б.К. и М. Й. К. оставили двама наследници – Е. Г. П. /тяхна дъщеря и леля на ищцата/ и Б.Г.

К. /техен син и баща на ищцата/, като последният починал на 01.01.2020 г. По този начин ищцата станала собственик по наследство от своя баща на ¾ ид.ч. от имота, а останалата ¼ ид. принадлежала на ответницата. Сочи се, че понастоящем гореописаният парцел представлява поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Р., с адрес на поземления имот в гр. Р., площ – 624 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м/. Твърди се, че в имота били построени следните сгради: 1. сграда с идентификатор *.1 по КККР на гр. Р., застроена площ – 118 кв.м., брой етажи - 2, предназначение – жилищна сграда – еднофамилна; 2. сграда с идентификатор *.2 по КККР на гр. Р., застроена площ – 81 кв.м., брой етажи-1, предназначение – селскостопанска сграда;

3.сграда с идентификатор *.3 по КККР на гр. Р., застроена площ – 65 кв.м., брой етажи- 1, предназначение – селскостопанска сграда; 4. сграда с идентификатор *.4 по КККР на гр. Р., застроена площ – 30 кв.м., брой етажи-1, предназначение – хангар, депо, гараж; 5. сграда с идентификатор *.5 по КККР на гр. Р., застроена площ – 22 кв.м., брой етажи-1, предназначение – хангар, 3 депо, гараж. Жилищната сграда била построена от дядото и бащата на ищцата, но за нея, както и за другите сгради, не били издавани строителни книжа, както и не били налице документи за собственост, ето защо същите по приращение били притежание на собствениците на земята. Ищцата установила, че ответницата се е снабдила с констативен нотариален акт № 17, том 5, дело №5691/2021г. на Служба по вписванията-Р., с който е призната за собственик по наследство и давност на следните имоти – на ½ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * по КККР на гр. Р., както и на самостоятелен обект с идентификатор *, разположен в сграда с идентификатор *.1, предназначение – жилище, апартамент, посочена площ – 107 кв.м., с адрес гр.

Р., а тези права представлявали обем, който надхвърлял квотата на ответницата от ¼ ид.ч. Настоява се, че страните по делото не постигали устна или писмена уговорка за разделяне на наследствените имоти. Твърди се още, че владението на ищцата върху имотите е било отнето, същите били заключени и тя нямала достъп до тях. Ето защо на основание чл.108 от ЗС се иска от съда да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик по наследство на ¾ ид.ч. от поземлен имот с идентификатор * и на ¾ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, разположен в сграда с идентификатор *.1 по КККР на гр.

Р., както и да осъди ответницата да предаде на ищцата владението върху ¾ ид.ч. от така описаните имоти, както и на основание чл. 537,ал. 2 ГПК съдът да отмени нотариален акт, вписан като акт №17, том 5, дело №5691/2021 г. на Служба по вписванията-Р., в частта му над ¼ ид.ч. от горепосочените имоти. В отговора на исковата молба ответницата оспорва собственическите права на ищцата върху процесните имоти при посочените квоти. Навежда се твърдение, че още преди ищцата да навърши една годинка нейната майка напуснала семейното жилище, като през 1981/1982г. бил постановен развод между нея и съпруга й Б.Г. К.. След като ищцата навършила пълнолетие не посетила нито веднъж родния дом, като това се случило за първи път през месец декември 2003 г., когато М. и Г.К., в присъствието на С., нейния съпруг и баща, заявили ясно и категорично, че първият етаж от къщата и половината от парцела ще бъдат за ответницата. Братът на ответницата – Б.Г. К., за който Е. П. също се грижила, заявил, че ще й прехвърли и неговата собственост, дарена от баща му, но поради влошаване на здравословното му състояние това не се осъществило. Възразява се в отговора, че единствено ответницата се 4 грижила за дома, като поела текущите задължения за заплащане на комунални услуги, извършила цялостен ремонт на къщата. Навежда се възражение за придобивна давност, а именно след като получила владението върху ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *, ведно с първи жилищен етаж с идентификатор *, както и ½ ид.ч. от сградите върху имота, през месец декември 2003 г. въззивницата започнала да осъществява фактическа власт върху същите, продължило повече от 10 години, при това явно и несмущавано.

С атакуваното в настоящото производство решение на Районен съд - Р. така предявеният иск с правно основание по чл. 108 ЗС е уважен за 3/4 идеални части от поземления имот, а за самостоятелния обект на първи жилищен етаж за 1/2 идеална част, като за горницата до претендираните с исковата молба 3/4 идеални части от този обект искът е отхвърлен като неоснователен, като срещу това произнасяне на съда въззивна жалба в срок не е постъпвала, поради което то не е предмет на въззивен контрол като влязло в сила. В решаващите мотиви първоинстанционният съд приел, че ответницата не успяла да докаже наведеното от нея придобивно основание върху чуждата идеална част, тъй като от ангажираните свидетелски показания не се доказвало в рамките на период от десет години ответницата да е упражнявала чуждите правомощия на собственост - владение, ползване и разпореждане във фактически аспект. Разпитаните свидетели били единодушни, че от четиридесет години Е. П. живее на друго място, както и че в къщата живели Г. и М.К. и синът им Б.К., а посещенията й били с епизодичен характер, единствено за да полага грижи за болните си родители. По делото не било категорично доказано общите на страните наследодатели да са предали своето владение върху вещта на своята дъщеря, отделно от това последната не доказала твърденията си да е демонстрирала владение спрямо своя съсобственик.

Въззивната инстанция, с оглед своите правомощия, залегнали в нормата на чл.

269 ГПК, намира жалбата на Е. Г. П. да е допустима и редовна, а атакуваното с нея решение валидно и допустимо. Спорно е, с оглед предметния обхват на въззивната жалба, от която съдът се ръководи при установяване на фактическите положения в това производство, дали жалбоподателят е осъществил всички признаци на владение върху идеалната част от процесните обекти в изискуемия за това срок.

5

На първо време следва да бъде посочено, че не е спорно между страните и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че Г.К. и М. К. на 07.02.1979 г. дарили в полза на своя син Б.К. една втора идеална част от дворно място, представляващо парцел VII, пл. № 2665, намиращ се в квартал № 74 по плана на град Р., целият с площ от 601 кв. м., като дарителите се легитимирали с нотариален акт № 154, том II, рег. № 667 от 1961 г., издаден по реда на чл. 483, ал. 3 ГПК (отм.) в полза на Г.К. (стр. 10 от делото).