Решение № 189 от 02.12.2025, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. К., 02.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В.а Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Пламен Ал. Александров

Кирил М. Димов при участието на секретаря Красимира Хр. Боюклиева в присъствието на п.а като разгледа докладваното от В.а Ат. Кашикова Иванова Въззивно гражданско дело № 20255100500286 по описа за 2025 година С Решение рег. № 377/01.08.2025 г., постановено по гр.д. № 417/2025 г. по описа на Районен съд – К., на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е осъдена П. на Република България да заплати на В. Д. А. от гр. К. сумата от 2 500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от ДП № 721/2023 г. по описа на РУ – К., прекратено с влязло в сила постановление от 25.10.2024 г., образувано срещу ищеца за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от датата на влизане на постановлението за прекратяване в сила 25.10.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски от 10 лева за внесена държавна такса, като е отхвърлен иска за разликата над присъдения размер от 2 500 лв. до пълния предявен размер от 3 000 лв. С решението П. на Република България е осъдена да заплати на адв. Н. М. сумата от 600 лв. с ДДС, представляваща разноски за оказаната на ищеца правна защита и съдействие на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Недоволен от така постановеното решение е останала П. на Република България, която го обжалва като неправилно в частта, с която предявеният от В. Д. А. иск за обезщетение за неимуществени вреди с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ е уважен за сумата от 2 500 лв.

В жалбата се излагат съображения, че елемент от фактическия състав за възникване на отговорността на правозащитните органи по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е влязъл в сила акт. Твърди се, че в хода на разследването по 1 досъдебното производство, образувано на 07.12.2023 г. по реда на чл.212, ал.2 от НПК, на В. Д. А. не е било повдигано обвинение за престъпление по чл.

343б, ал. 3 от НК, не е вземана мярка на процесуална принуда, а същият е имал единствено качеството на свидетел. Сочи се, че наказателното производство е било прекратено на основание чл. 243, ал. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК поради това, че деянието по чл. 343б, ал. 3 от НК не съставлява престъпление. Изтъква се в жалбата, че основанието за ангажиране на отговорността на Държавата не възниква тогава, когато е образувано наказателно производство, а само тогава, когато лицето е привлечено в качеството му на обвиняем с повдигнато обвинение за конкретно извършено престъпление и в последствие наказателното производство е било прекратено.

Според въззивника до привличането като обвиняем не се търпят вреди по смисъла на ЗОДОВ, защото все още няма данни за формиран извод за виновността на лицето по смисъла на чл. 219, ал. 1 от НПК и въпросният субект участва в производството само като свидетел. По приложеното досъдебно производство нямало данни, от които да се направи извод, че ищецът е бил третиран като обвиняем, за да се приеме, че по някакъв начин е била ангажирана неговата наказателна отговорност, или липсвало постановление за привличането му като обвиняем.

На следващо място се сочи, че по делото не били събрани доказателства относно твърденията на въззиваемия за причинени психически и физически болки, страдания и неудобства, а също уронване на доброто му име и човешкото му достойнство, психически дискомфорт и чувство за унижение и срам пред близки и познати. Изброените увреждания не сочели конкретни факти и обстоятелства, както и доказателства, от които да се направи извод, че същите се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с воденото производство. В хода на проведеното съдебно следствие не били представени доказателства от ищеца В. Д. А. за действително претърпени неимуществени вреди от него, които да са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и проведеното наказателно производство. Не били представени и доказателства за здравния статус на въззиваемия преди процесния период, за да може да се направи преценка и съпоставка и да се установи кога са били възникнали емоционалните състояния и какво е било тяхното развитие. Липсвало представено и психиатрично изследване за това в какво психично състояние се намирал ищеца, докато е траел процеса. Също така В. Д. А. не сочел никакви доказателства, свързани с действията на П., довели до психическото му травмиране, злепоставяне пред колеги, приятели и семейство и опозоряване на доброто му име, като П. не е разпространявала данни за разследването.

На следващо място въззивникът отбелязва, че е само уведомен за образуваното ДП №721/2023 г. по описа на РУ-К. и същото не е образувано с постановление на п. и на В. Д. А. не е предявявано обвинение, не му е взета мярка за неотклонение, нито други мерки за процесуална принуда. Посочва, че токсикохимичната експертиза е назначена с Постановление на разследващия орган от 08.12.2023 г. (денят след образуване на наказателното производство) в НИК - МВР, и изготвена на 19.09.2024 г. Материалите по 2 досъдебното производство постъпили в РП-К. на 24.10.2024 г., и същия ден били разпределени на наблюдаващия п., който с Постановление от 25.10.2024 г. е прекратил наказателното производство.

Според въззивника присъдената на ищеца сума в размер на 2 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, била значително завишена, несъответстваща на твърдените вреди, на икономическия стандарт в страната и несъобразена с изискванията за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД. Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявеният иск. Прави алтернативно искане за намаляване на присъденото на В. Д. А. обезщетение.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от въззиваемия В. Д. А., чрез адв. Н. М. е постъпил отговор на въззивната жалба, в който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да потвърди изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски за въззивната инстанция.

В съдебно заседание въззивникът, представляван от п. от О. П – К., поддържа въззивната жалба по изложените в същата съображения, както и алтернативното искане относно намаляване на присъдения размер на обезщетението за неимуществените вреди, а относно присъдения адвокатски хонорар, моли въззивния съд да съобрази решение СЕС № С-438/22.

В съдебно заседание въззиваемият В. Д. А., редовно призован, не се явява и не се представлява. С молба вх. №4978/23.10.2025 г., подадена от адв.

Н. М. в качеството му на процесуален представител на въззиваемия, се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли въззивния съд да постанови решение, с което да потвърди обжалваното решение.

Претендира разноски съобразно представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно пред въззивната инстанция, ведно с удостоверение за регистрация по ЗДДС.

В съдебно заседание О. П – К. като контролираща страна на основание чл.10, ал.1 от ЗОДОВ, не се представлява.

Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

При извършената служебно проверка на обжалваното решение, въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо в обжалваната му част, като относно правилността на същото е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от В. Д.

А. против П. на Република България, осъдителен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени 3 неимуществени вреди от ДП № 721/2023 г. по описа на РУ – К., прекратено с влязло в сила постановление от 25.10.2024 г., образувано срещу ищеца за престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане на постановлението за прекратяване в сила до изплащането й.

От фактическа страна по делото е установено, че на 07.12.2023 г. около 18.00 часа ищецът В. Д. А. е управлявал личния си лек автомобил марка „А.“, модел „А4“, с рег. №******* в гр. К., бул. „Б.“ до хипермаркет „Лидл“, когато е спрян за проверка от служители на РУ – К., по време на която е тестван за употреба на наркотични вещества или техните аналози с техническо средство „Drug Test” 5000 с фабр. № АПЬК-0077, отчело положителен резултат за употреба на бензодиазетини. Съставен му бил АУАН серия GA №1095378/07.12.2023 г., отнето му било СУМПС № *******, контролен талон № 008157415 и 2 броя регистрационни табели № ******. Издаден му бил талон за медицинско изследване № 0180451 и 7 броя холограмни стикери № А045305. Придружен бил от полицейските служители до СПО при МБАЛ „Др Атанас Дафовски“ АД, гр. К., където са му взети кръв и урина за изследване за установяване наличието на наркотични вещества или техните аналози в организма му, които били изпратени до НИК към МВР, Център за експертни криминалистични изследвания, за извършване на специализирана токсикохимична експертиза. В последствие бил отведен в РУ – К., където му бил извършен личен обиск, иззети документите за самоличност, парите и телефона, и задържан за срок от 24 часа, на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за това, че е извършил престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.

От приетото като доказателство по делото досъдебно производство № 721/2023 г. по описа на РУ – К. се установява, че същото е образувано на 07.12.2023 г. като бързо производство по 212, ал. 2 от НПК за това, че на 07.12.2023 г. в гр. К., на бул. „Б.“ до хипермаркет „Лидл“, В. Д. А. е управлявал МПС лек автомобил марка „Ауди“, модел „А4“, с ДК№ ******* след употреба на наркотични вещества, установено по надлежния ред с техническо средство „Дръг тест 5000“ – престъпление по чл.343б, ал. 3 от НК.

Установява се още, че въззиваемят е бил задържан за времето от 18:00 часа на 07.12.2024 г. до 13:45 часа на 08.12.2024 г., издаден му е АУАН, както са му били наложени принудителни административни мерки „временно отнемане на СУМПС до решаване на отговорността, но не повече от 18 месеца“ и „прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца“. По досъдебното производство въззиваемият е дал кръв и урина за изследване на наличието на наркотични вещества и видно от протокол за извършена експертиза № 24/ТКХ-426/19.09.2024 г., в представените за изследване кръвна проба и урина, взети от В. Д. А., не е установено наличие на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества, включени в списъците-приложения към чл. 3 от Наредба за реда за квалифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл. 3 от ЗКНВП. В хода на разследването В. Д. А. е разпитан в качеството на свидетел.

С Постановление от 25.10.2024 г. на п. при Р. П – К., образуваното ДП 4

№ 721/2023 г. по описа на РУ –К. за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 199 от НПК, тъй като деянието на А. не е съставомерно от обективна страна, поради това, че не покрива признаците на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК и не представлява престъпление по смисъла на чл. 343б, ал. 3 от НК.

От показанията на св. Д. В. А. – баща на ищеца, се установява, че през м.декември 2023 г. синът му работел като шофьор на пратки, к. в „Е.“. На 07.12.2023 г. след като приключил работа, синът му се прибирал към вкъщи, когато на паркинга до „Лидл“, с пуснати буркани го спряли полицаи и го проверили за алкохол. При отчетен отрицателен резултат, го проверили и за наркотици, но същият бил положителен за бензодиазепини. След това полицаите свалили номерата на колата и го задържали за 24 часа. На следващия ден го пуснали, и двамата отишли в лаборатория „Рамус“, за да направят изследване за тези вещества. Резултатът бил отрицателен, но той не бил от значение в полицията и П.. Бащата сочи, че оттогава започнал 10месечен ад. Синът му не можел да спи, спрял да излиза с приятелите си, които го отбягвали защото си мислели, че употребил наркотици. Синът му изпаднал в шок, не му се излизало от вкъщи, изпаднал в депресия, поради което личният му лекар изписал успокоителни хапчета. Посочва, че когато синът му бил проверяван на паркинга до „Лидл“ имало много преминаващи хора, пред които се изложили. Свидетелства, че трябвало да наема гараж, за да прибере колата, защото я оставили без номера. В показанията си сочи още, че този техен ад продължил 10 месеца, докато не излязла пробата с отрицателен резултат и те да се успокоят. Преди 07.12.2023 г. синът му В. бил в много добро здравословно и психическо състояние, а работодателят му бил доволен от него, излизал с приятели на кафе, имал среда, а понастоящем вече не контактувал с приятели. Седмица след като му взели книжката, го отстранили от работа и 4-5 месеца бил безработен. Свидетелства, че синът му изпитвал страх от една евентуална осъдителна присъда и по тази причина говорили почти всеки ден, да не би да се объркат пробите, да излезе положителен резултат и да влезе в затвора. Посочва, че синът му е осъждан предходно за управление с алкохол.

Разпечатката съдържа 33 от 123 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49508dbe-7174-402c-895d-2c568f8a2251