Определение № 1149 от 11.05.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1149 гр. Пловдив, 11.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501234 по описа за 2023 година Производство по чл.278, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по постъпила частна жалба вх.№14485/ 05.V.2023г. по вх.рег.на ПОС от „Банка ДСК“ АД – гр.София, представлявана от Д.Д и Ю.Б.Г. – ИД, действащи чрез пълномощника си Д.Г.Д. против Определение № 20/ 19.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 161/ 2022г. по описа на РСПървомай, в частта на което на основание чл.420, ал.2, т.3 ГПК е постановено спиране на принудителното изпълнение, допуснато със Заповед № 167/17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 24/11.06.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, в полза на „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска” № 19, представлявано от Д.Д М. и Ю.Б.Г. в качеството изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д.Г.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 2, срещу длъжниците З. Г. Т. , ЕГН: **********, Т. К. Т., ЕГН: **********, В. Т. Т., ЕГН: **********, и К. Т. Т., ЕГН:

**********, всички с посочен, постоянен и настоящ адрес: гр. ....................., процесуално представлявани по пълномощие от адв. С. К. Н., вписан в регистъра на Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ....................., В ЧАСТТА относно вземането за обезщетение за забава върху главницата за периода от 27.01.2021 г. до 29.03.2022 г. вкл. в размер на 303, 66 лева . По изложени доводи и съображения се иска отмяна на постановеното определение в обжалваната му част и отхвърляне на искането на длъжниците за спиране на изпълнението по 1 издадената ЗНИ на основание чл.420 ГПК.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства намери следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт с правен интерес от обжалване, подадена е в законния по чл.275, ал.1 ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

В производство по чл.420 ГПК, инициирано от длъжниците З. Г. Т., Т. К. Т., В. Т. Т. и К. Т. Т., всички от гр. ....................., чрез адв. С. К. Н., поискано спиране на изпълнението по издадената Заповед № 167/17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 24/11.06.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, което искане в частта на акцесорното вземане на кредитора за обезщетение за забава върху главницата за периода 27.01.2021 г. до 29.03.2022 г. вкл. искането е уважено. Мотивът за спиране на изпълнението на основание чл.420 ГПК е разминаване в размера на претендираното обезщетение за забава , посочено в Извлечението от счетоводните книги за посочения период в размер на 187, 19 лева, което се разминава с изявлението на кредитора в молба вх.№ 1482/ 07.06.2022г. , с която е претендирана при ново изчисление с оглед датата на връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост / 23.03.2023г./в размера от 303,66 лева, поради което е прието наличие на некоректно отразяване на величината на мораторната лихва.

Въззивният съд не възприема за правилни изводите на районния съд за наличие на основание за спиране по чл.420 ГПК, свързани с липса на идентитет между претендираното от кредитора вземане за мораторна лихва по размер и период в подаденото заявление по чл.417 ГПК и представения документ по чл.417, т.2 ГПК –Извлечение от счетоводни книги, какъвто е налице, видно от петитума на заявлението/ лихва за забава в размер на 123,56 лв за периода 27.01.2021г – 22.03.2022г. и в размер на 63,63 лв за периода 23.03.2022г.-29.03.2022г. , респ. = общо 187,19 лева/ и и удостовереното в документа по чл.417, т.2 ГПК / размер на обезщетението 123,56 лв за периода 27.01.2021г – 22.03.2022г. и в размер на 63,63 лв за периода 23.03.2022г.29.03.2022г. , респ. = общо 187,19 лева/. Разминаването в периода и размера 2 действително е след постъпилата от кредитора молба вх.№ 1482/ 07.06.2022г по вх.рег. на РС-Първомай, което е в резултат на указанията на съда съобразно Разпореждания №№ 354/ 1.04.2022г. и 490/ 13.05.2022г. за изискване на уточнение във връзка с процесното претендирано обезщетение за забава за периода 27.01.2021г. до 29.03.2022г. с оглед констатацията за на съда за настъпила предсрочна изискуемост на датата 10.03.2022г.

По изложеното следва да се приеме, че по отношение на процесното претендирано вземане за мораторна лихва не е налице разминаване в заявеното по първоначалното Заявление по чл.417 ГПК и представения към него документ по чл.417, т.2 ГПК – Извлечение от счетоводни книги, което е формалното изискване за наличие на съответствие между тях, в претендирания му първоначален общ размер 187,19 лева, описано детайлно по –горе, което прави искането за спиране неоснователно. С оглед на това постановеното определение в обжалваната му част следва да се отмени, а искането на длъжниците за спиране на изпълнението следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І във връзка с чл.278, ал.4 ГПК, въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 20/ 19.01.2023г. постановено по ч.гр.д.№ 161/ 2022г. по описа на РС-Първомай, в частта на което на основание чл.420, ал.2, т.3 ГПК е постановено спиране на принудителното изпълнение, допуснато със Заповед № 167/17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 24/11.06.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, в полза на „Банка ДСК” АД, ЕИК: 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от Д.Д М. и Ю.Б.Г. в качеството изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д.Г.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, бул.

„Витоша“ № 15, ет. 2, срещу длъжниците З. Г. Т. , ЕГН: **********, Т. К. Т., ЕГН: **********, В. Т. Т., ЕГН: **********, и К. Т. Т., ЕГН: **********, всички с посочен, постоянен и настоящ адрес: гр. ....................., процесуално представлявани по пълномощие от адв. С. К. Н., АК-Пловдив И В М Е С Т О 3

ТОВА

ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжниците З. Г. Т. , ЕГН:

**********, Т. К. Т., ЕГН: **********, В. Т. Т., ЕГН: **********, и К. Т. Т., ЕГН: **********, всички с посочен, постоянен и настоящ адрес: гр.

....................., процесуално представлявани по пълномощие от адв. С. К. Н., АК-Пловдив на основание чл.420, ал.2, т.3 ГПК за спиране на принудителното изпълнение, допуснато със Заповед № 167/17.06.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК и Изпълнителен лист № 24/11.06.2021 г., издадени по ч. гр. дело № 161/2022 г. по описа на Районен съд – Първомай, в полза на „Банка ДСК” АД, ЕИК:

121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, представлявано от Д.Д М. и Ю.Б.Г. в качеството изпълнителни директори и по процесуално пълномощие от юрисконсулт Д.Г.Д., с адрес за съдебна кореспонденция: гр. София, бул. „Витоша“ № 15, ет. 2, като неоснователно.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4