Разпореждане № 134 от 25.01.2024, Окръжен съд - Перник
- Съд
- Окръжен съд - Перник
- Дело
- Въззивно гражданско дело 47/2024
- Вид
- Разпореждане № 134
- Подписан
- 25.01.2024
- В сила
- 25.01.2024
- Състав
- БИСЕР ЦВЕТАНОВ ПЕТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 260 и 261 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 266, ал. 2 и ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 267, ал. 1, изр. първо · Граждански процесуален кодекс
- чл. 268, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 134 гр. Перник, 25.01.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ като разгледа докладваното от БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500047 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 56 от 31.10.2023 г., постановено по гр.д. № 68/2023 г. Районен съд - Т. е признал за установено на основание чл. 108 ЗС по отношение на В. Г. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: с. М., общ. Т., обл. Перник, че ищците Е. С. Я., с ЕГН:
**********, с адрес: с. М., общ. Т., обл. Перник и В. З. Х., с ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, са собственици на реална част от 526 кв.м., отделена с поставена ограда, индивидуализирана съгласно т. АБВГД по скица на стр. 3 от СТЕ, изготвена по гр.д.
68/2023г. по описа на ТРС 2-ри състав, и представляваща част от поземлен имот с идентификатор № *** по КККР, находящ се с. М., община Т., местност „Обърлянски дол", целият с площ от 6489 кв.м., с трайно предназначение на територията: земеделска земя, с начин на трайно ползване: ливада, при съседи недвижими имоти: №079003, №079010, № 061002, № 034017, 061004, № 079015, № 079001 и № 079002 ( по решение №31- 1/20.05.1997г. на ПК Т.).
С решението съдът е осъдил ответникът В. Г. Я. да предаде на Е. С. Я. и В. З. Х. владението върху реалната част от недвижим имот с идентификатор №*** по КККР, заключена между точки с букви АБВГДА, отбелязана със зелен цвят от скица на стр. 3 от СТЕ, с площ от 526 кв.м., находящ се с. М., община Т., местност „Обърлянски дол", целият с площ от 6489 кв.м. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските по делото.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от В.
Г. Я., чрез адв. Д. М., с която се обжалва решението на първоинстанционния съд като незаканосъобразно и неправилно. Твърди се, че за уважаването на ревандикационния иск, какъвто бил настоящият, е необходимо наличието в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост 1 на ищците, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето - да се владее от него без основание. Наведени са твърдения, че ищците не са ангажирали никакви доказателства относно индивидуализацията на имота. Намира, че районният съд неправилно вместо да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск и въпреки липсата на служебно начало е отменил хода по същество като е назначил съдебно – техническа експертиза. Допълва че по настоящия спор било нарушено служебното начало и равенството на страните. Излагат се съображения, че В. Я. е успял да докаже в производството пред първата инстанция, че е придобил собствеността върху процесиите 526 кв.м. на основание давностно владение. Намира за неправилно, че Районен съд - гр. Т. е кредитирал свидетелските показания на свидетелите, водени от ищцовата страна, като счита същите за непоследователни и неточни, а не е дал вяра на свидетелите на ответника, чиито показания намира за последователни и непротиворечиви. Въз основа на изложените съображения за неправилност на атакуваното решение се моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционният акт, като разгледа спора по същество и отхвърли изцяло предявеният иск. С въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна – Е.
С. Я. и В. З. Х..
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че въззивната жалба е допустима и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба не е направено искане за събиране на нови доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в процедурата по чл.
267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът РАЗПОРЕДИ:
ДОКЛАДВА делото така, както е посочено в мотивите на разпореждането.
УКАЗВА на страните, че мотивите на настоящото разпореждане имат характер на окончателен доклад на жалбите и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 28.02.2024 г. от 10.30 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото разпореждане.
2
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
3