Решение № 3378 от 06.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3378 гр. София, 06.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20221100512342 по описа за 2022 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №11012 от 11.10.2022 г., постановено по гр.дело №12742/2022г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, е осъдена ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, да заплати на ЗАД "А. И." АД, с ЕИК *******, на основание чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 3222.32 лв., представляваща регресно вземане за вредите по влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, резултат от ПТП, настъпило на 15.02.2018г. около 10:00 часа в района на пътен възел гр.Казанлък - гр.С тара Загора по път 1-5, ведно със законната лихва върху сумата от 500 .00 лв. от датата на подаване на исковата молба в съда (10.03.2022г.) до окончателното изплащане и върху сумата от 2722.32 лв. - от датата на подаване на молбата по чл.214, ал.1 ГПК - 29.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 568.89 лв., представляваща сторени разноски в производството.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт К.М., с приложено пълномощно, с която се обжалва решение № 11012 от 11.10.2022г., постановено по гр.дело №12742/2022г. по описа на СРС, Г.О., 145-ти състав, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411 от КЗ, както и са възложени в тежест разноски. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел 1

"ГТ", с ДК №*******, който е имал валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в ЗК "Л.И." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие – ПТП, станало на 15.02.2018г. в района на пътен възел гр.Казанлък - гр.Стара Загора по път 1-5. Поддържа се, че от анализа на събраните доказателства се установява, че отговорността за настъпилото процесно ПТП е на водача на влекача марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, който поради нарушаване на правилата за движение при изпреварване – нарушил е разпоредбата на чл.42, ал.1, т.1 от ЗДвП, е станал причина и предпоставка за реализиране на процесното застрахователно събитие. В тази връзка се твърди, че неправилно първостепенният съд приема, че причината за настъпването на процесното ПТП е поведението на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******. Поддържа се, че по делото не са доказани предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ и липсва основание в закона за ангажиране на договорната отговорност на ЗК "Л.И." АД. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло обжалваното първоинстанционно решение и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск, ведно с всички произтичащи от това законни последици, в т.ч. претендира и присъждане на сторените разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Въззиваемата страна - ЗАД "А. И." АД, с ЕИК *******, чрез юрисконсулт В.Б., депозира писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба. Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с разпоредбите на закона.

Поддържа се, че правилно първоинстанционният съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за ангажиране на договорната отговорност на ответника, а именно: наличие на валиден застрахователен договор по застраховка "Каско на МПС" към датата на настъпване на процесното ПТП между ЗАД "А. И." АД и собственика на увредения автомобил влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******; настъпило застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди, причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на обезщетение по имуществена застраховка "Каско на МПС" от застрахователя. Излага се още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, който не е подал светлинен сигнал преди да предприеме маневрата "завой наляво" и с поведението си е нарушил разпоредбите на чл.25 и чл.26 от ЗДвП, като по делото е безспорен факта, че същият е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество към датата на настъпилото застрахователно събитие, поради което правилно и законосъобразно е присъдено в полза на ищеца претендираното застрахователно обезщетение. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното първоинстанционно решение като правилно и законосъобразно.

Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя молба от 22.04.2024г., в която е обективиран списък по чл.80 от ГПК за сторени разноски пред въззивната инстанция.

Предявен е от ЗАД "А. И." АД, с ЕИК *******, срещу ЗК "Л.И." АД, с ЕИК *******, иск с правно основание чл.411 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД.

2

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД , като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно като са преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. По същество решението е правилно. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. За да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен предявения иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест, съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване (изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. В случая е доказано, че по време на действието на сключен договор за застраховка "Каско" е настъпило предвидено в него застрахователно събитие, в резултат на което на застрахованото МПС са били нанесени вреди, както и че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение. СРС като е извършил съвкупна преценка на събраните по делото доказателства – двустранен констативен протокол за ПТП №55628/15.02.2018г., заключение на САТЕ, както и показанията на разпитания свидетел А.М.Т., водач на увредения автомобил влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№******* , е обосновал извода, че процесното ПТП е настъпило в резултат на противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, който е нарушил правилата за движение по пътищата, като е извършил маневра "завой наляво", без да подаде светлинен сигнал, с оглед на което той носи вината за настъпилото ПТП - вината на водача в случая се презюмира, съгласно чл.45, ал.2 ЗЗД. В тази връзка СРС е обосновал краен извод, че са налице предвидените в закона основания, за да възникне отговорността на ответника като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на прекия причинител на вредата за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените 3 от деликвента имуществени щети на увредения автомобил. Крайният извод на СРС за основателност на предявения иск с правно основание чл.411 от КЗ е обоснован при правилна преценка на събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснато нарушение на процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към тях.

Във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:

Въззивният съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква само при наличието на всички предвидени в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел " Г Т " , с ДК №*******, който е бил застрахован по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на настъпилото процесно ПТП на 15.02.2018г. се установява от двустранен констативен протокол №55628/15.02.2018г., съставен от участниците в реализираното ПТП, показанията на разпитания по делото свидетел А.М.Т., водач на увредения автомобил влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, както и от прието по делото като неоспорено заключение по САТЕ , съгласно които доказателства механизма на настъпилото ПТП е следният: На 15.02.2018г. около 10:00 часа, влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, се движил по път 1-5 с посока от гр.Казанлък към гр.Стара Загора, като по същото време, лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, се движил в района на пътен възел гр.Казанлък - гр.Стара Загора по път 1-5 (в този участък път 1-5 съвпада с Околовръстен път на гр.Стара Загора) с посока от гр.Стара Загора и на път 1-5, водачът се включил в движението пред движещия се по път 1-5 влекач марка "И веко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, след което намалил скоростта си. Водачът на влекач марка "Ивеко", модел "АТ440Т П ЦНГ", с рег.№*******, предприел маневра за изпреварване на включилия се пред него в движението по път 1-5 лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, който бил намалил скоростта си. В района на сервиз "Евроклима" ООД, водачът на лек автомобил марка "Алфа Ромео", модел "ГТ", с ДК №*******, предприел маневра за ляв завой, където траекториите на движение на двете превозни средства се пресекли и настъпил удар между тях.