Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 105 от 13.09.2021, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Наказателно дело за възобновяване 206/2021
Вид
Решение № 105
Подписан
13.09.2021
В сила
13.09.2021
Състав
КРАСЕН ГЕОРГИЕВ, Пламен Попов, ДИАНА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново , 13.09.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ в публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

КРАСЕН ГЕОРГИЕВ

ДИАНА ВАСИЛЕВА

Пламен Попов при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА в присъствието на прокурора Димитър Янков Лещаков (ОП-Плевен) като разгледа докладваното от Пламен Попов Наказателно дело за възобновяване № 20214000600206 по описа за 2021 година на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения П. М. АС., чрез защитника адв. П.П. от ВТАК, за възобновяване на НОХД № 609/2019 г. на Районен съд Габрово и на ВНОХД № 10/2021 г. на Окръжен съд Габрово.

В искането са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК за възобновяване на наказателното производство – нарушение на закона и допуснати съществени процесуални нарушения. Сочи се, че постановената присъда е неправилна, необоснована и незаконосъобразна.

Същата била постановена в противоречие на материално правните разпоредби на чл. 343б, ал. 3 от НК, както и процесуалните норми на НПК. В хода на съдебното производство съдът допуснал съществени процесуални нарушения, които не били отстранени и във въззвното производство. Тяхното извършване довело до грубо ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Било 1 допуснато грубо нарушение на разпоредбата на чл. 283 от НПК, уреждаща какви действия следва да извърши съда при прочитане на протоколите за извършените процесуално - следствени действия. От събрания доказателствен материал било видно, че съдът не изпълнил задължението, което имал съгласно чл. 283 от НПК, да прочете и предяви на страните протоколите и другите доказателствени източници, съдържащи факти, които имат значение за изясняване на обстоятелствата по делото. Това следвало да стори, като в протоколното определение същите да се впишат с точно обозначение и наименование. Само чрез изчерпателно отбелязване на отделните доказателствени източници и предявяването им на страните можело да се извърши включването им в доказателствения материал. В случая бил накърнен принципа на непосредствеността, съгласно който съдът при решаване на делото можел да се позовава само на доказателствени материали, които лично е събрал и проверил и по изключение на такива, събрани от други органи в случаите, предвидени в НПК. Спазването на императивните изисквания по отношение на доказателствените източници и последователността на действията по тяхното включване в доказателствената основа по делото било условие, без което подсъдимият не можел да организира защитата си по делото, тъй като изначално щял да бъде лишен от възможност да се позове или да оспори и да се противопостави по отношение достоверността на съдържанието и формата на доказателствените източници, които ще използува съдът при постановяване на присъдата. В този смисъл било решението по Наказателно дело № 1777/2012 година на ВКС, трето н.о.

От всички събрани по делото писмени и гласни доказателства се доказвало по безспорен и категоричен начин, че П.А. не е извършил престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, доколкото това не било доказано по безспорен и категоричен начин от страна на обвинението. В първоинстанционното производство били събрани изключително много противоречиви доказателства, а постановената осъдителна присъда трябвало да бъде доказа безспорно и категорично. Съгласно разпоредбата на чл. 303 от НПК, присъдата не можело да почива на предположения, какъвто бил настоящия случай. Съдът признавал подсъдимият за виновен единствено и само тогава, когато обвинението е доказано по безсъмнен начин. В конкретният случай това не било налице. Въззивната инстанция по ВНОХД 2

№ 10/2021 г. постановила решение, с което потвърдила изцяло Присъда № 260018/23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. по описа на PC гр. Габрово.

Осъденото лице и неговият защитник категорично не споделяли мотивите, както на въззивния така и първоинстанционния съд, че обвинението спрямо А. е доказано по безспорен и категоричен начин. Всички свидетели в своите показания били категорични, че П.А. не е нанасял удари на пострадалото лице, а се опитвал единствено и само да разтърве биещите се помежду си участници в инцидента. Доказателство за това били видеозаписите от камерата, намираща се в заведението. От тях много ясно се виждало кои лица нанасят удари на пострадалия и как П.А. се опитвал да предотврати побоя.

Дори пострадалият в своите показания посочвал другите двама подсъдими като лица, които са му нанасяли удари по тялото и никъде в своите показания не твърдял, че П. М. АС. го е удрял. П.А. бил осъден неправилно, въз основа на взаимно противоречиви и изключващи се доказателства, без да е налице каквото и да е виновно поведение от негова страна.

Претендира се да бъдат отменени присъдата на ГРС и решението на ГОС по делото и същото да бъде върнато за ново разглеждане, като се посочи стадия, от който да започне новото разглеждане.

Алтернативно се претендира да бъдат отменени присъдата на ГРС и решението на ГОС по делото и Апелативният съд да прекрати наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК или да оправдае осъдения П. М. АС. в рамките на фактическите положения по влязлата в сила присъда.

В съдебно заседание упълномощеният защитник адв. П.П. и осъденото лице П. М. АС. поддържат направените искания.

При упражняване правото на последна дума, осъденото лице заявява, че иска намаляване на размера на наложеното наказание.

Прокурорът от ВТАП изразява становище, че искането следва да се остави без уважение като неоснователно. Счита, че съдилищата не са допуснали нарушение на материалния и процесуалния закон, а извършването на престъпление е доказано по безспорен и категоричен начин.

Великотърновският апелативен съд, след като извърши проверка за 3 наличие на заявените в искането основания за възобновяване на делото, в пределите на правомощията си по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:

Искането на осъденото лице П. М. АС. за възобновяване на наказателното производство е подадено в предвидения шестмесечен срок чрез първоинстанционния районен съд. Същото е допустимо. Искането е подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК и в предвидения срок по чл. 421, ал. 3 от НПК. Предмет на искането е акт, попадащ в категорията на визираните в чл. 419, ал. 1 от НПК. Р азгледано по съществото си е неоснователно по следните съображения:

С Присъда № 260018/23.10.2020 г. по НОХД № 609/2019 г. на РС Габрово съдът е признал подсъдимия Н. Я. М., роден на 25.11.1998 г. в гр.

Троян, живущ в град Габрово, български гражданин, без образование, осъждан, не работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като извършител с Й. М. А. и П. М. АС., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице - „продавач - консултант”, при изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 от НК, поради което и на основание чл.

54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година и девет месеца лишаване от свобода”.

На основание чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал.1 от НК съдът е 4

ОПРЕДЕЛИЛ на Н. Я. М. общо по-тежко наказание по настоящата присъда и по Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 17.06.2019 г., в размер на „Две години лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1, т.2, б. „б” от ЗИНЗС е постановил да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.

Съдът е приспаднал на основание чл. 25, ал. 2 от НК при изпълнение на определеното общо наказание „Две години лишаване от свобода” изтърпяното по Присъда № 192 от 03.04.2019 г. по НОХД № 139/2019 г. по описа на РС – Габрово, в законна сила от 17.06.2019г.

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнението на определеното общо наказание „Две години лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Н. Я. М. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с Определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание чл. 59, ал. 2 от НК времето, през което същият е бил задържан с Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.

Съдът е признал подсъдимия Й. М. А., роден на 16.04.1999 г. в гр.

Габрово, живущ в град Габрово, български гражданин, с начално образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като извършител с Н. Я. М. и П. М. АС., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице - „продавач-консултант”, при изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, 5 довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.

54, ал. 1 от НК го е ОСЪДИЛ на „Една година и девет месеца лишаване от свобода”, което на основание чл.57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим.

Съдът е приспаднал на основание чл. 59, ал. 1, т. 1 от НК при изпълнението на определеното наказание „Една година и девет месеца лишаване от свобода” времето, през което спрямо подсъдимия Й. М. А. е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража” по настоящото дело с Определение № 211/11.04.2019 г. по ЧНД № 391/2019 г. на РС - Габрово, както и на основание чл. 59, ал.2 от НК времето, през което същият е бил задържан с Постановление на РП – Габрово от 10.04.2019 г. за срок до 72 часа, като един ден задържане да се зачита за един ден „Лишаване от свобода”.

Съдът е освободил изцяло на основание чл. 69, ал. 2 от НК Й. М. А. от изтърпяване на наказанието „Една година и три месеца лишаване от свобода”, наложено му с Присъда № 672 от 05.12.2016 г. по НОХД № 1697/2016 г. на РС - Габрово, в сила от 21.12.2016 г.

Съдът е признал подсъдимия П. М. АС., роден на 06.02.1989 г. в гр.

Габрово, живущ в град Габрово, български гражданин, с начално образование, осъждан, работи, с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това, че на 07.04.2019 г. в магазин „2+2” на *********** в гр. Габрово, в съучастие като извършител с Н. Я. М. и Й. М. А., по хулигански подбуди, чрез нанасяне на удари с ръце и крака по главата и тялото, умишлено причинил на В. Б. И. от гр. Габрово в качеството му на длъжностно лице - „продавач-консултант”, при изпълнение на службата, лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение, кръвонасядане и оток на клепачите на лявото око, кръвонасядане с оток и болезненост на гърба на носа с кръвотечение от носа, оток с кръвонасядане и разкъсно-контузна рана от вътрешната страна на долната устна вляво, разкъсно-контузни рани от вътрешната и външната страна на горната устна вляво с кръвонасядане, подкожни хематоми в двете слепоочно-теменни области на главата, контузия 6 на гърба вляво, контузия на гръдния кош долу вдясно, контузия на втори и трети пръст на дясната ръка и палеца на левия крак, съчетани с болезненост, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1, предл. първо и т. 12, предл. първо във вр. с чл. 130, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл.