Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 5697 от 03.02.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 7132/2024
Вид
Определение № 5697
Подписан
03.02.2025
Състав
АНЕТА ИЛЧЕВА ИЛЧЕВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 103 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 103, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 104, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5697 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело № 20241110107132 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Съдът е сезиран с молба от ответницата С. Н. Д. с искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. Молителката поддържа, че не е следвало съдът да извършва компенсация на присъдените разноски, тъй като не са били налице предпоставките на чл. 103 ЗЗД и 104 ЗЗД и не е налице валидно изявление за прихващане.

Ответникът по молбата „..... ЕАД не взема становище.

Молбата е допустима. Подадена е от легитимирана страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е спазено изискването на чл. 80 ГПК. Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно чл. 103, ал. 1 ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си, като според чл. 104, ал. 1 ЗЗД прихващането се извършва чрез изявление на едната страна, отправено до другата. В исковата молба не се съдържа изявление за прихващане на присъдените разноски. Възражението за съдебно прихващане на разноските е допустимо и основателно даже когато активното вземане не е ликвидно, но същото би могло да породи правните си последици с влизане в сила на съдебното решение.

Условията да се погасят дълговете с прихващане ще са налице едва с влизането в сила на съдебното решение, което в конкретния случай не е налице, тъй като постановеното по делото решение не е влязло в сила в частта за разноските. Поради това съдът намира за основателен доводът на молителката за неприложимост на института на компенсация на разноските без наличие на изявления и от двете страни, поради което и същите следва да бъдат присъдени на страните отделно.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

1

ИЗМЕНЯ решение от 21.11.2024 г. по гр. д. № № 7132/2024 г. на СРС, 82 състав, в частта за разноските на основание чл. 248 ГПК, като:

ОСЪЖДА С. Н. Д., ЕГН **********, да заплати на „..... ЕАД, ЕИК ......, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 83,27 лева – разноски в исковото и заповедното производства.

ОСЪЖДА „..... ЕАД, ЕИК ......, да заплати на С. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 165,40 лева – разноски в исковото и заповедното производства.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от съобщението до страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2