Решение № 2481 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2481 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Йоана М. Генжова

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова като разгледа докладваното от Йоана М. Генжова Въззивно гражданско дело № 20251100501309 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка“ АД, чрез пълномощника юрисконсулт

Г.Б., срещу решение

№22955/17.12.2024г., постановено по гр.д. №47261/2024г. по описа на СРС, 165 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от „Първа инвестиционна банка“ АД, ЕИК:831094393, срещу М. Г. М., ЕГН:**********, установителни искове за признаване дължимостта на следните суми: сума от 1 500 лева, представляваща главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №032СС-R-000722/16.09.2008г., сума от 840,35 лева, представляваща договорна лихва за периода: 14.12.2020г. - 30.11.2023г., сума от 7,11 лева, представляваща обезщетение за забава, за периода: 01.12.2023г. 13.12.2023г. и сума от 60 лева, представляваща такса за извънсъдебно уведомяване, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №69070/2023г. на СРС, 165 състав, като неоснователни, и е осъден ищецът да заплати на ответницата разноски по делото.

1

В жалбата се излагат оплаквания, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Въззивникът счита, че от събраните по делото доказателства са доказани облигационната връзка между страните и изпълнението на задължението на банката да отпусне кредита при уговорените условия, както и размерът на задълженията на ответника към датата на подаване на заявлението. Поддържа се, че началният момент на погасителната давност е от датата на прекратяване на действието на договора, като в случая било извършено надлежно от банката обявяване на предсрочната му изискуемост. Съобразно общите условия към договора за кредит и предвид липсата на отправено от ответника уведомление до банката за прекратяване на съглашението в посочения в общите условия срок, следвало да се приеме, че договорът е действал към момента на обявяване на предсрочната изискуемост, от който момент започвал да тече и давностният срок. Неоснователно първоинстанционният съд приел, че падежът на задължението за главница е настъпил на 16.09.2010г., тъй като след тази дата през 2011г. бил подписан анекс към договора, а кредитната карта била ползвана години след 2010г., от което следвало, че кредитополучателят сам се е възползвал от клаузата за автоматично подновяване на договора. Не била неравноправна клаузата за автоматично подновяване на договора. Поради изложеното моли решението да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Подаден е писмен отговор по реда и в срока на чл.263, ал.1 от ГПК от насрещната страна М. Г. М., чрез пълномощника адв. К. С., с който жалбата се оспорва и се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение. Счита клаузите от общите условия, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит всеки път за нов едногодишен период при условие, че никоя от страните не е уведомила другата страна за прекратяването на договора най-малко 60 дни преди изтичането на текущия срок, за противоречащи на чл.143, ал.1, т.9 от ЗЗП. Без преиздаване на кредитната карта кредитополучателят не можел да ползва услугите на банката. Счита, че договорът за кредит е бил прекратен на 16.09.2010г. и към този момент е настъпил падежът на задължението, съответно е започнала да тече и петгодишната давност за вземането. Поради това поддържа, че процесните вземания са погасени по давност. Дори да се приемели твърденията на ищеца, че задълженията са в просрочие, считано от 19.10.2016г., задълженията също 2 били погасени по давност.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивнаат жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Постановеното решение е валидно и допустимо.

Установява се от събраните по делото доказателства и не е спорно между страните, че между тях е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка №032СС-R-000722/16.09.2008г. в размер на 1000 лева. Срокът за ползване на овърдрафта е уговорен до 16.09.2010г., като е предвидено той да се подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите условия (ОУ) на банката за този вид услуга. Същите са представени на ответника (титуляр на картовата сметка), той се е запознал с тях и е приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на договора, което е удостоверил с подписването му. От кредитираното заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитният лимит по картовата сметка е усвоен изцяло. Погасяването на предоставения овърдрафт е разписано да се извърши в срокове и по начина, договорени в ОУ. Според уговорките в съглашението за ползвания овърдрафт титулярът ползва гратисен период до 45 дни и ако погаси до датата на падежа (всяко 5-то число от месеца, респ. следващия работен ден ако той е неработен) изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до края на последния отчетен период, банката не начислява лихва върху това салдо. При непогасяване до датата на падежа на пълния размер на дебитното салдо, формирано до края на 3 последния отчетен период е предвидено титулярът да заплаща на банката след изтичане на първите три отчетни периода, годишен лихвен процент в размери съответно: от 16% за извършени безналични плащания на ПОС терминал и от 18% за всички останали транзакции. В случай на неплащане на месечна погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит е предоставена възможност на банката да начислява наказателна лихва в размер на договорения лихвен процент с надбавка от 12%. Съгласно приложените по делото и приложими по спора ОУ – чл. 36, ал. 1, е включена клауза за автоматично подновяване на договора за нов едногодишен срок. Условията за това са: титулярът да не е уведомил банката за прекратяване на договора най – малко 60 дни преди изтичане на текущия срок, респ. банката да не е уведомила титуляра за прекратяване на договора най – малко 30 дни преди изтичане на текущия срок. Извън тези хипотези основание за прекратяване на договора по всяко време от срока на действието му е и едностранно отправеното писмено предизвестие от всяка от страните до насрещната с 60 дневно предизвестие. Кредитополучателят е задължен да внася по сметката минималната погасителна вноска, посочена в извлечението, но неполучаването на последното не е предвидено да съставлява основание за освобождаване на картодържателя от изпълнение – да заплати в срок до падежа минималната погасителна вноска. С анекс от 28.12.2011г. към договора за кредит е увеличен кредитния лимит до размер на сумата от 1500 лева. В чл.4 от анекса е предвидено, че при непогасяване на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на договора, титулярът заплаща на банката годишна лихва в размер на 7,73% годишно, увеличен с надбавка в размер, съгласно тарифата на банката, като лихвата се начислява върху непогасените суми по всяка отделна транзакция за действителния брой дни, считано от датата на регистриране на операцията в картовата система на банката до датата на погасяването. Посочва се, че към датата на подписване на анекса годишната лихва, начислявана от банката върху дебитното салдо по сметката е в размери, както следва: БЛПкк плюс надбавка от 10.91 пункта – за дебитни салда, формирани в резултат на ПОС – транзакции, и БЛПкк плюс надбавка от 12.71 пункта – за всички останали дебитни салда по сметката.

С покана, връчена на кредитополучателя чрез ЧСИ на 28.10.2023г. банката го е уведомила, че с изтичане на посочения в поканата седемдневен срок, ще счита ползвания кредит – овърдрафт за изцяло и предсрочно 4 изискуем поради неизпълнение на задълженията по него в уговорените срокове.

На 14.12.2023г. е подадено заявление по чл. 417 ГПК пред СРС за вземанията по извлечение от счетоводните книги на банката относно процесния овърдрафт, като в полза на банката са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №69070/2023г. на СРС, 165 състав. Не се спори по делото, че срещу заповедта е постъпило своевременно възражение от длъжника, което е обусловило предявяването в едномесечния срок от съобщението на искове за установяване на вземанията по заповедта за изпълнение.

Въззивната инстанция намира за неоснователни поддържаните от ответницата доводи за нищожност на клаузите в общите условия на ищцовото дружество, предвиждащи автоматично подновяване на договора за кредит. От съдържанието на уговорката за автоматично продължаване на действието на договора може да се заключи, че тя отговаря на изискванията за равноправност и няма основание да се отрече правното й действие. Този извод се подкрепя от разпоредбата на чл. 143, т. 8 ЗЗП, обявяваща за неравноправна клауза, която предвижда необосновано кратък срок за мълчаливо съгласие за продължаване на договора. В последващата спрямо договора редакция на т. 8а на чл. 143 ЗПП отново дължината на срока е поставена като критерий за валидност на клаузата за продължаване на договора, което индикира за общата законодателна оценка, че институтът на автоматичното продължаване по принцип е допустим за потребителските договори, стига срокът за препятстване на тази последица да не е прекалено кратък или дълъг. В случая е предвиден срок за осъществяване на активно поведение от потребителя, чиято дължина (60 дни) е подходяща за извършване на разумна преценка дали продължаването на договора би било в негова полза, и в този смисъл правата на кредитополучателя не се явяват накърнени от неравноправна уговорка. (в този смисъл решение №50186/16.11.2022г. по гр.д. №4472/2021г. на ВКС, III ГО, решение №36/03.02.2025г. по т.д. №52/2023г. на ВКС, I ТО).

По отношение на спорния във въззивното производство въпрос относно началния момент на погасителната давност, въззивната инстанция приема следното:

В решение №36/03.02.2025г. по т.д. №52/2023г. на ВКС, I ТО е възприето 5 становището, че автоматичното продължаване на срока на договора за кредит овърдрафт е довело до продължаване и на крайния срок за погасяване на главницата, формирана от разликата между усвоения кредит и сбора на падежиралите месечни минимални погасителни вноски. Тъй като обаче продължаването не се отразява на вече настъпилия падеж на минималните погасителни вноски, предвиден в чл. 1, б. „з“ вр. б. „к“ от общите условия, то погасителната давност за главицата е започнала да тече от различен момент за месечните вноски тя е започнала да тече от съответния им падеж, а за вземането за остатъчната главница (ако има такова) - от прекратяване на продължения договор с изявлението на кредитора по него. Този извод е в съответствие с императивната разпоредба на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, която свързва течението на давността именно с настъпване на изискуемостта на срочното задължение. В случая от заключението на СТЕ се установява, че кредитополучателят е усвоил суми в размер на 13557,05 лева, а е погасил суми в размер на 11234,79 лева, поради което въззивната инстанция приема, че са погасени минималните погасителни вноски, които съобразно общите условия са в размер на 3% от дебитното салдо по сметката към последния ден на отчетния период. Поради изложеното по отношение на претендираната главница давностният срок е започнал да тече от прекратяване на договора за кредит с връчената от банката покана на длъжника на 28.10.2023г., като от прекратяването му до датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 14.12.2023г. не е изтекъл петгодишният давностен срок. Не са погасени по давност и претендираните вземания за възнаградителни и мораторни лихви, които съобразно установената практика на ВКС се погасяват с тригодишна давност по чл. 111, б. „в“, пр. 2 ЗЗД, тъй като първоинстанционното решение се обжалва само в частта, с която са отхвърлени тези претенции за период след 14.12.2020г. Размерът на задълженията за възнаградителна и мораторна лихви се установява от кредитираното заключение на ССчЕ. Установява се от събраните по делото доказателства и обстоятелството, че от банката са извършени разноски за връчване на покана за доброволно изпълнение в размер на 60 лева.