Определение № 20 от 13.01.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20 гр. Перник, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

РОСИЦА ВЕЛКОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20241700500719 по описа за 2024 година

., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – 279 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по частна жалба с рег. № 24334 от 31.10.2024г., подадена от М.И.М. /П./, чрез адв. Б. В. – САК, със съдебен адрес: *** против Определение № 3560/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 5780/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателката за изменение на Решение № 449/22.05.2024г., постановено по гр. д. № 05780/2023г. по описа на РС – Перник в частта за разноските.

По изложени в жалбата съображения се сочи, че обжалваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен, поради което се иска отмяната му и присъждане на претендираните разноски. Развиват се подробни съображения относно това, че изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставки за прилагане условията на чл. 78 ал. 2 от ГПК са неправилни, доколкото съдебната практика е категорична в изводите си, че в хипотеза като настоящата – при наличие на изпълнителен титул у ответника, последния е дал повод за завеждане на отрицателен установителен иск. В подкрепа на изложените доводи, се сочи и относима съдебна практика.

В срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна – „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:131001375, със съдебен адрес: ***, с който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Сочи се, че дружеството, като ответник в процеса, е признал своевременно – в срока за отговор, недължимостта на процесните вземания, поради което правилно и съобразено с утвърдената съдебна практика, първоинстанционният съд е преценил, че не следва да се присъждат в тежест на ответника разноски. Излагат се аргументи и в подкрепа на твърдението, че ответника с 1 поведението си не е дал повод за завеждане на иска. В тази насока се акцентира на обстоятелството, че спрямо ищеца няма висящо изпълнително дело и ответникът не е инициирал извършване на действия по принудително изпълнение срещу ищеца, като в подкрепа на твърденията се сочи и съдебна практика на ВКС. В условията на евентуалност - в случай, че настоящата инстанция отмени обжалвания съдебен акт, се прави искане съдът да съобрази направеното с отговора на исковата молба възражение за прекомерност на основание чл. 78 ал. 5 от ГПК, като се сочи, че делото не се отличава с правна и фактическа сложност, а и е направено признание на иска.

Окръжен съд – Перник намира, че жалбата е подадена в законноустановения срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, поради което същата се явява допустима.

По същество, съдът намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Районен съд – гр. Перник е бил сезиран с искова молба, с която М.И.М. е предявила отрицатален установителен иск срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК:

131001375 за недължимост на сумата от 7884,63 лева, за която сума в полза на ответника по делото, въз основа на издадена по ч. гр. д. № 726/2014г. по описа на РС – Перник ЗИПЗ е издаден изпълнителен лист от 05.02.2014г., като погасена подавност.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който е направило признание на иска и е изложило съображения за неприложимост на разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК в настоящия казус.

Първоинстанционният съд се е произнесъл с Решение № 449/22.05.2024г., постановено по гр. д. № 05780/2023г. по описа на РС – Перник, като е приел в мотивите си, че в случая е приложима разпоредбата на чл. 78 ал. 2 от ГПК и не е присъдил разноски в тежест на ответника. Районният съд е приел, че след изтичане на погасителната давност, от страна на ответника не са били предприети действия по принудително събиране на вземанията, поради което същият не е дал повод за завеждане на делото. Първоинстанционният съд е допълнил в мотивите си, че обстоятелството, че ответното дружество не е отписало задълженията на ищеца, след направено от негова страна изрично искане в тази насока, е ирелевантно за приложението на чл. 78 ал. 2 от ГПК.

На 25.06.2024г. по делото е постъпила молба от ищцата, чрез пълномощника й, с която се иска допълване на Решение № 449/22.05.2024г. в частта му за разноските, като в тежест на ответника бъдат присъдени разноските, сторени от ищцата.

С постъпило в срок становище от ответното дружество, последното е изразило такова за неоснователност на подадената частна жалба, като сочи и относима съдебна практика.

С обжалваното определение № 3560/15.10.2024г., районният съд е оставил без уважение молбата по чл. 248 от ГПК, приемайки, че доводите на молителя относно обстоятелствата, че ответника разполага с изпълнителен лист за вземанията, не ги е премахнал от счетоводните си регистри и извънсъдебно не е взел становище по този въпрос в предоставения му от длъжника срок, са неоснователни.

Окръжен съд – Перник, в настоящия му съдебен състав, за да отговори на спорния въпрос, съобрази следното:

2

Действително, съдебната практика на ВКС (съобразявана от съдилищата), бе противоречива в изводите си за условията, при които е приложима разпоредбата на чл.

78 ал. 2 от ГПК. На настоящия състав му е известна практиката на ВКС, обективирана в Определение № 744 от 18.04.2023г. на ВКС, постановено по ч. гр. д. № 1170/2023г. на III ГО, съгласно която извънсъдебното поведение на кредитора има значение. Приема се, че от значение е поведението на ответника като кредитор или като длъжник, съдебно и извънсъдебно, т.е включително извънпроцесуалното му поведение.

Разликата в положението на ответника, когато е длъжник по осъдителен или установителен (по чл.422 ГПК) иск с това на ответника- кредитор при иска по чл.439 ГПК, основан на настъпила погасителна давност за вземането, и след като искът се признава е, че докато в първия случай бездействието на длъжника и просрочването на задължението се разглежда като повод за завеждане на осъдителния или установителен иск (опр.№60228/2021г по ч.гр.д. №1916 за 2021г, Трето г.о на ВКС), то бездействието на кредитора в изпълнителния процес няма същото значение. Това е разяснено при отговора на правен въпрос в определение № 95/2018 по ч гр.д № 510/18г на Четвърто г.о на ВКС и множество други определения на състави на ВКС, с които съдебната практика е уеднаквена. Приемаше се в практиката на ВКС, че за възлагане на разноските, сторени от ищеца, водещо значение се отдава на активното поведение на ответника като кредитор и взискател, на съдебните, а в някои случаи и на извънсъдебните мерки, които е предприел, докато установено и продължаващо бездействие на кредитор след като давността е изтекла обуславя обратния резултат (опр.№318/2018г по гр.д №2828/2018г , опр №534/2019г по ч. гр.д№4484/2019г на Трето г.о, опр.№474/2019г по ч. гр.д № 3063/2019г на Четвърто г.о и др.) Както снабдяването с изпълнителен лист, така и поддържаната от взискателя висящност на изпълнителното дело са от значение и се вземат предвид от съда при преценка, доколкото засвидетелстват активност на взискателя, включително в насока да се осигури възможността за изпълнителни действия по негово искане. В този смисъл е налице практика на ВКС в определения по чл. 288 ГПК, с които актове не е допуснато касационно обжалване при възложени в тежест на ответника разноски, но поради изтъкнати и взети предвид негови активни действия, осигуряващи му надлежно възможности за принудително изпълнение или манифестирали незачитане на давността, вече настъпила и обявена му от длъжника (Определение № №320/2022г по ч.т.д. № 1122 за 2022 г. на Второ т.о ,Определение №50413 по ч.т.д. № 2100 по описа за 2022 год. на Първо т.о на ВКС и цитираната в тях съдебна практика).

Въззивната инстанция съобразява, обаче, и актуалната практика на ВКС.В определение № 2367/15.05.2024г. по ч.гр.д.№ 759/ 2024г. на ІV г.о. на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК при допуснато касационно обжалване е дадено разрешение при аналогична фактическа обстановка: при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и образувано въз основа на него изпълнително производство, и независимо от това, че кредиторът - ответник е признал иска с отговора на исковата молба и срещу ищеца длъжник не са предприемани изпълнителни действия след изтеклата давност, освобождаването на ответника от отговорност за разноски на основание чл.78,ал.2 ГПК не е оправдано. От значение за този извод, освен извънсъдебното поведение на кредитора и признаването от негова страна на иска, е наличието на изпълнителен 3 титул, въз основа на който е образувано изпълнително производство, макар и същото да е перемирано. В определение № 1220/05.12.2023г. по ч.т.д.№ 1809/2023г. на ІІ т.о. на ВКС, също в производство по чл.274,ал.3 ГПК и при допуснато частно касационно обжалване е даден отговор за неприложимост на разпоредбата на чл.78, ал.2 ГПК при предявен от длъжника отрицателен установителен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност при наличие на изпълнителен титул в полза на ответника и при липса на образувано въз основа на този титул изпълнително производство. Съображенията са аналогични и на тези, обективирани в определение № 242 от 31.05.2018 г. постановено по ч.гр.д. № 2062/2018 г., на IV г.о. на ВКС. Прието е, че възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярят на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което позававането на давността не може да се направи извън исковия процес. В хипотезата и на отсъствие на образувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече след изтичане на срока на погасителната давност вземането, за съдебното предявяване на което причина е поведението на кредитора. Същото разрешение е дадено и в определение № 694 от 25.09.2023г. по ч.т.д.№ 1325/2023 на ІІ т.о. на ВКС - отричането на правото на принудително изпълнение е чрез предявяване на иск по чл. 439 ГПК и позоваване на давността пред съд, в която хипотеза не намира приложение разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, тъй като не е налице предпоставката ответникът да не е дал повод за завеждане на делото.

Поради горното, настоящия съдебен състав намира, че следва да се съобрази с актуалната практика на ВКС (макар и да не се споделя напълно от съдията-докладчик) поради което обжалвания съдебен акт следва да бъде отменен, като в полза на ищцата следва да бъдат присъдени разноски. Последната е претендирала такива в размер на 1380,54 лева, от които: 1100,00 лева за адвокатско възнаграждение, 272,54 лева за държавна такса и 2 лева – разноски за заплатена такса за банков превод. Насрещната страна, обаче, е релевирала възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за основателно. В настоящия случай, делото не се отличава с правна и фактическа сложност, налице е и признание на иска, поради което в тежест на ответника следва да се възложат разноски за адвокатско възнаграждение на ищцовата страна в размер на 400,00 лева.

С оглед изхода на делото, на жалбоподателката следва да бъдат и направените в хода на въззивното производство разноски, претендирани в размер на 16,50 лева, от които: 15.00 лева за държавна такса и 1,50 лева – такса за банков превод на държавна такса.

С оглед горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 3560/15.10.2024г., постановено по гр. д. № 5780/2023г. по описа на Районен съд – Перник, с което е оставена без уважение молбата на ищцата М.И.М. /П./, за допълване на Решение № 449/22.05.2024г., постановено по гр. д. № 05780/2023г. по описа на РС – Перник в частта за разноските, КАТО ВМЕСТО ТОВА 4