Определение № 1900 от 12.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1900 гр. София, 12.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501486 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

С определение № 9188 от 26.04.2026г. по гр. д. № 13033/2025г.

Софийски градски съд, е отхвърлил искането за освобождаване на основание чл. 83, ал. 2 ГПК на ищеца Г. В. К. от заплащане на дължимата държавна такса по делото; оставил е без уважение искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ в производството и е прекратил същото. За да постанови определението си, СГС е приел, че ищецът няма правен интерес от исковете, тъй като не описва правонарушение за евентуални вреди, от което да му се дължи обезщетение. Във връзка с недопустимостта на исковете съдът е приел, че няма основание за предоставяне и на правна помощ.

Срещу определението, с което е оставено без уважение искането за освобождаване от държавна такса, отказана е правна помощ и производството е прекратено, е депозирана частна жалба от ищеца Г. В. К.. Частният жалбоподател иска отмяна на обжалваното определение като незаконосъобразно и връщане на делото за разглеждането му от СГС.

Частната жалба е допустима, а по същество неоснователна.

При произнасянето си по нея, съдът взе предвид следното:

Г. В. К. е предявил искове срещу САП за нанесени неимуществени вреди в размер на 10 000 000 евро чрез лъжа, манипулация, злоупотреба с право, ограничаване на достъпа до съд, за периода от 21.07.2025г. до 17.11.2025г.

Поддържа, че лъжата и манипулацията са причинени чрез неосигуряване на преводач, чрез унизително третиране и дискриминация. Позовал се е на чл.

282, ал. 2 и 3 НК.

Основанието на исковете е поведение на магистрат, изпълняващ служебните си задължения при ответника АП – гр. София. Следователно вредите, чието репариране се търси от ответника в качеството му на 1 възложител на работата, са произлезли от действия при изпълнение на служебните функции на прокурор, по поставени за разглеждане процесуални въпроси, без да се твърди, въпреки цитирането на чл. 282 НК, че във връзка с извършването им е извършено и престъпление от магистрата, установено по съответния ред /влязла в сила присъда или решение по чл. 124, ал. 5 ГПК/.

Съгласно чл. 132, ал. 1 КРБ при осъществяване на съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако извършеното е умишлено престъпление от общ характер. Ето защо и като взе предвид, че прокурорите се ползват с имунитет (чл. 132, ал. 1 КРБ) и не могат да носят гражданска отговорност за служебните си действия, съответно, че отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е функционално свързана с тази на прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, има гаранционен характер и съществува само доколкото съществува отговорността на прекия причинител, предявените искове срещу ответника са недопустими. Това не е въпрос по съществото на делото. При положение, че от ответника се иска репариране на вреди от изпълнение на служебни задължения на магистрат, за съда няма задължение да образува и да движи производство по иска, а образуваното, като недопустимо на основание цитираната конституционна норма, подлежи на прекратяване – налице е отрицателна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. За този свой извод и въззивният съд съобрази, че в случая, с оглед обстоятелствата, с които е обосновано спорното право, не са предявени искове по чл. 2в ЗОДОВ.

Тъй като предявеният иск е недопустим е безпредметно освобождаването на ищеца от внасянето на държавна такса по делото. С оглед недопустимостта на производството, няма основание за предоставяне и на правна помощ за осигуряване на реален достъп до правосъдие /чл. 21, т. 2 вр. чл. 24, т. 2, предл. 3 ЗПП/.

По всички развити съображения въззивният съд счете обжалвания съдебен акт, в който са инкорпорирани трите атакувани с процесната частна жалба определения, за законосъобразен, а частната жалба срещу него за неоснователна.

Така мотивиран, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. В. К. срещу определение №9188 от 26.04.2026г. по гр. д. № 13033/2025г. Софийски градски съд, с което е отхвърлил искането за освобождаване на основание чл.

83, ал. 2 ГПК на ищеца Г. В. К. от заплащане на дължимата държавна такса по делото; оставил е без уважение искането на Г. В. К. за предоставяне на правна помощ в производството и прекратил производството по делото.

Определението в частта му, в която е оставена без уважение частната жалба срещу отхвърленото искане за освобождаване от заплащане на 2 дължимата държавна такса по делото и в частта, в която е оставена без уважение частната жалба срещу прекратителното определение може да се обжалва, при условията на чл. 280 ГПК, в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС на РБ, а в останалата му част не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3