Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260320 от 11.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 7756/2020
Вид
Решение № 260320
Подписан
11.08.2025
Състав
ЦВЕТОМИР МИЛЧЕВ МИНЧЕВ, ПЕПА СТОЯНОВА ТОНЕВА, ВАСИЛЕНА ЛЮДМИЛОВА ДРАНЧОВСКА

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 11.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, ГО, ІІ-В въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пепа Маринова - Тонева

ЧЛЕНОВЕ: Василена Дранчовска

Цветомир

Минчев при секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Минчев в. гр. д. № 7756 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С решение № 75316/23.04.2020 г., постановено по гр. дело № 37663/2016 г. по описа на СРС, 43 състав, изцяло са уважени предявените от Г.А.С., ЕГН ********** и С.Г.С., ЕГН ********** срещу Военно-медицинска академия – гр.

София, ЕИК ********* субективно и обективно съединени частични осъдителни искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1, вр. чл. 52 ЗЗД за заплащане на сумата от по 5 000 лв. за всеки от ищците, представляваща част от парично обезщетение в общ размер на 100 000 лв. за причинени неимуществени вреди – претърпени болки и страдания от смъртта на дъщеря им Б.С.М., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 07.07.2016 г. до окончателното им заплащане, като на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът е осъден да заплати в полза на ищците сумата от общо 1 666,67 лв., представляваща разноски по делото, както и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 400 лв., представляваща дължима държавна такса по предявените искове.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника Военно-медицинска академия – гр. София – З. „А.“ АД.

В законоустановения срок срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника Военно-медицинска академия – гр. София с изложени оплаквания за неговата неправилност. Поддържа се довод за противоречие на изводите на първоинстанционния съд с изслушаната и приета комплексна съдебно-медицинска експертиза и останалия събран по делото доказателствен материал. Твърди се, че същата е своевременно оспорена като необоснована и основаваща се на предположения, както и съществено противоречаща си особено в частта относно специалност „хирургия“ и „анестезиология“, но въпреки това е отказано назначаването на повторна такава, с което страната е лишена от възможност да установи липсата на противоправно поведение от служителите на болницата. Оспорва се от тяхна страна да е допуснато нарушение на утвърдените медицински стандарти и правилата на добрата медицинска практика, предоставяйки своевременна и качествена медицинска услуга на пациентката Б.С.М.. Позовава се на изготвената в хода на досъдебно производство № 101-Сл/2013 по описа на ВОП - София комплексна съдебномедицинска експертиза, установила провеждането на правилно и адекватно лечение при направата на всички възможни изследвания, прилагане на всички терапевтични възможности, оперативна и реанимационна практика, поради което счита, че предотвратяването на смъртта й с други медицински действия е било невъзможно.

Като съществен фактор изтъква липсата на наблюдение и лечение в периода от проявление на заболяването на М. до постъпването й в болницата, което значително е затруднило както диагностицирането на заболяването, така и последващото му лечение. В тази връзка се посочва, че наличието на оплакване, свързано с отделителната система, е довело до изчерпване на защитните сили на организма, снижаване на имунитета и нарушаване на неговата устойчивост, предразполагайки го към допълнителни инфекции в т. ч. и активиране на условно патогенна флора в целия чревен тракт. От съществено значение счита и обстоятелството, че три месеца по-рано пациентката е лекувала бъбречно-каменна болест с наличие на изменения във функцията, формата и структурата на десния бъбрек, създала възможност за наличието на безсимптомна инфекция на пикочо-половата система, довела до отслабване на имунната система на организма.

Навежда се довод, че посочените обстоятелства не са изследвани от комплексната съдебномедицинска експертиза, поради което същата е необоснована. Извършените стандартни изследвания и процедури при постъпване в лечебното заведение счита за правилни, доколкото на пациентката е предписано постоянно наблюдение с провеждане на общоукрепваща терапия, насочена към подобряване на състоянието й, твърдейки, че времето от първия до втория хирургичен преглед е било необходимо за изясняване на клиничната картина. Поддържа се, че липсата на декурзуси след 20:30 часа в нощта след операцията не е равнозначно на липсата на наблюдение поради съществуващата обичайна практика в тях да не се отбелязват всички посещения в стаята на пациента ако не се констатира промяна в състоянието му.

Доколкото интензитетът на наблюдение се предопределя от нуждите на болния, поддържа се, че в конкретния случай не се е налагало активно наблюдение по време на нощната смяна след операцията, оспорвайки липсата на такова да се явява причина за настъпилото шоково състояние, доколкото от значение се явява и силно изразеният имунен дефицит, който е предпоставка за увреждане на всички органи и системи в организма с непредвидим изход въпреки провежданото лечение.

В тази връзка се позовава на констатацията на вещо лице Ч. със специалност „микробиология“, който по време на изслушването си не е изключил възможността при определени обстоятелства обитаващите човешкия организъм микроорганизми да се превърнат в патогенни и да причинят сепсис, респективно септичен шок.

Обобщава се, че причината за настъпилата смърт не се дължи на липсата на наблюдение, а тежкото състояние на пациентката още към момента на постъпване в болницата, позовавайки се на данните, които се извличат от томографско изследване от 03.09.2013 г. и аутопсионните протоколи, отразяващи хронични увреждания на състоянието на черния дроб и миокарда, наличието на които е препятствало успеха на провежданите лечебни мероприятия и реанимационни действия, позовавайки се на констатация в тази насока в комплексната съдебномедицинска експертиза, изготвена в рамките на досъдебното производство. Допълва се, че настъпилият цялостен срив в имунната система на пациентката е довел до тежки органни поражения и летален изход, а изслушаната комплексна съдебномедицинска експертиза е следвало да се кредитира частично единствено по отношение на възприетите с нея изводи, които се подкрепят от останалите доказателства по делото, способстващи за направата на краен извод относно липсата на допуснати нарушения на правилата за добра медицинска практика и медицинските стандарти от лекуващите екипи в болницата. Оспорва се наличието причинна връзка между тяхното поведение и настъпилата смърт на пациентката, както и възприетия от първоинстанционния съд извод относно претърпените от ищците неимуществени вреди – болки и страдания, който не следва да се основава на житейска презумция, без от тяхна страна да са ангажирани доказателства в тази насока. Оспорват се възприетите от страна на първоинстанционния съд обстоятелства, с наличието на които се обосновава определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди, тъй като претърпените вреди подлежат на доказване, а не се презюмират. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноски, за които във въззивното производство се представя списък по чл. 80 ГПК.

Срещу първоинстанционното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба и от третото лице – помагач на страната на ответника З. „А.“ АД, с която го оспорва като неправилно. Счита, че въпреки наличието на изрично възражение относно настъпването на твърдяните неимуществени вреди от страна на ищците не са ангажирани доказателства в тази насока, оспорвайки изводите на първоинстанционния съд, основаващи се на житейска презумция. По изложените съображения се отправя искане за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемите Г.А.С. и С.Г.С. са подали общ отговор на постъпилите въззивни жалби, с който ги оспорват.

Отричат да са допуснати сочените от въззивниците процесуални нарушения във връзка със събиране на доказателствата. Считат, че изготвената комплексна съдебномедицинска експертиза не е в противоречие, а в съответствие с останалите доказателства по делото, а освен това същата е отговорила на поставените от ответника и третото лице - помагач въпроси, поради което правото им на защита в процеса не е било нарушено. Твърдят, че участието в състава на експертизата на вещи лица с различни медицински специалности „патоанатомия“, „хирурхия“, „анестезиология“ и „микробиология“ е достатъчно основание да са приеме, че същата е обективна, всеобхватна и мотивирана, още повече, че в нея се съдържат констатации в интерес на всяка една от страните в производството. Оспорват възприетите с нея изводи да се основават на предположения, тъй като експертизата е изготвена след изследване на биопсичния материал от аутопсията на починалата, съхраняван при ответника, представената по делото медицинска и/или здравна документация – медицинското досие на пациентката и епикризи, част от които са издадени от ответната болница. Считат за установено по делото наличието на допуснати пропуски в работата на медицинския персонал, които са в отклонение от добрата медицинска практика и медицински стандарти, отново позовавайки се на изслушаната и приета комплексна съдебномедицинска експертиза. Заявяват, че ирелевантни се явяват становищата, възприети с тази, изготвена в рамките на досъдебното производство. Сочат, че сами са се позовали на данните за предшестващо заболяване на отделителната система на дъщеря им, настоявайки за изготвянето на съответните изследвания в тази насока още при постъпването й в спешния кабинет на болницата, а след това и в отделенията на същата, но тези обстоятелства са били неглижирани от страна на лекарските екипи, без да ги отчетат при определяне на диагнозата. Предвид липсата на данни в съставените епикризи относно наличието на драстичен имунен дефицит към момента на хоспитализацията, считат, че вещите лице няма как да изразят становище по този въпрос, поради което липсата на формирани изводи в тази насока не води до необоснованост на експертизата, а освен това считат, че довод в тази насока се заявява за първи път едва във въззивното производство, поради което същият е преклудиран. Въпреки наличието на ресурс от най-високо ниво на компетентност в болницата, поддържат, че липсата на определена диагноза и своевременно предприети действия за лечение на съответното заболяване е основна причина за влошаване на здравословното състояние на пациентката и настъпилата смърт. Считат за доказано проявлението на претърпените болки и страдания, позовавайки се на показанията на разпитаните свидетели М. и Т., установяващи постоянното присъствие на родителите по време на целия престой на дъщеря им в болницата, съприживявайки случващото се заедно с нея, както и емоционалното отражение на събитията върху тях, доказващо тяхната свързаност помежду им. Допълват още, че личното им участие в процеса чрез присъствието им във всички открити съдебни заседания също е възможност за придобиване на непосредствени впечатления от съда относно техните преживявания. По изложените съображения считат обжалваното решение за правилно, поради което се отправя искане то да се потвърди.

Претендират се разноски, за което във въззивната инстанция се представя списък по чл. 80 ГПК.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение, следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения, дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК.