Определение № 417 от 11.02.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502076 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр.с чл.220 изр.второ ГПК и е образувано по частна жалба на община Бургас,представлявана от пълномощника и юрисконсулт Станимир Димитров подадена срещу определение №5900 от 21.10.2025 г.постановено по гр.д.№3300/2025г.по описа на БРС ,с което районният съд е оставил без уважение искането на ответника община Бургас за привличане като трети лица помагачи на страната на ответника на собствениците на поземлени имоти с идентификатори №*** и №*** по КККР на гр.Бургас.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно.Твърди,че в отговора на исковата молба е заявил твърдения,че процесното дърво се е намирало в ПИ с идентификатор №***,а този факт обуславя ангажираност на лицата,упражняващи собственически права в имота спрямо собствената им вещ.До установяване по категоричен начин,че дървото се е намирало в този ПИ,ответникът е поискал конституирането и на собствениците на ПИ с идентификатор №***,като правният интерес е обусловен от несигурните твърдения в исковата молба,че дървото се е намирало в този имот.Посочва,че ПИ с идентификатор №*** е урегулиран в два УПИ –УПИ ХIII кв.296 и УПИ ХV кв. 296 кв.132 по ПУП на ЦГЧ на гр.Бургас,като дървото е попадало изцяло върху УПИ ХV кв. 296 кв.132,в който имот ищците не са собственици,а общината желае тяхното конституиране,а те са различни от ищците.Счита,че няма конфликт и по отношение качеството на лицето Д. М. В.,тъй като тя притежава право на собственост върху УПИ –УПИ ХIII кв.296. В жалбата се твърди,че отговорността за обезщетяване на евентуални вреди ,нанесени от зле стопанисвана вещ е изцяло върху собствениците на ПИ с идентификатор №*** и в частност,собствениците на УПИ ХV кв. 296 кв.132 и /или на собствениците на ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас,а общината не е собственик,нито е лице,под чийто надзор се намира вещта. По тези съображения жалбоподателят счита,че за него е налице правен интерес да привлече посочените лица като трети лица помагачи,за да ги обвърже с мотивите на решението за тези обстоятелства.

Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалването на посочения съдебен акт, внесена е държавната такса за 1 обжалването.

Препис от частната жалба е надлежно връчен на насрещната страна- ищците Д. В.,М. В. и Д. В.,които не са представили писмено становище в законоустановения срок.

По същество,съдът намери частната жалба за неоснователна.

Пред БРС ищците Д. В.,М. В. и Д. В. са предявили иск срещу община Бургас за осъждането на ответната община да им заплати обезщетение за имуществени вреди,причинени на 03.04.2025г. настъпили вследствие на падане на дърво върху втория етаж и покрива на сградата с идентификатор №***,с адрес ***, с правно основание чл.50 ЗЗД.В обстоятелствената част на исковата молба ищците са заявили твърдения,че са собственици на втория етаж от гореописаната сграда,построена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас,а в съседния ПИ с идентификатор №*** е било разположено дърво с голяма височина,което през нощта на 03.04.2025г.е паднало върху сградата на ищците върху покрива и втория етаж.Покривът и вторият етаж претърпели деформации и увреждания в резултат на падането на дървото.

Ищците са твърдели,че община Бургас е собственик на ПИ с идентификатор №*** и следва да отговаря за обезщетяването на причинените вреди,а дори и да не е собственик,следва да отговаря за вредите с оглед вмененото и задължение съгласно Наредба на община Бургас да организира премахването на дървото.

С отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявения иск,като е твърдял,че е неосноватален. Твърдял е,че дървото е било разположено в ПИ с идентификатор №***,който е собственост на ищците и други лица.Оспорено е твърдението на ищците,че ПИ с идентификатор №*** е общинска собственост и е посочено,че този имот е собственост на физически лица. В тази връзка община Бургас е поискала да бъдат конституирани като трети лица помагачи на страната на ответника всички собственици на двата имота,които са изброени в отговора на исковата молба и между тях действително е посочена и ищцата Д. В..Представени са и обратни искове срещу В. Щ.,Ж.

Г.,М. Г. и В. Г.,всички те собственици на ПИ с идентификатор №***.

БРС е оставил без уважение искането за привличане на трети лица помагачи по съображения,че ответникът няма правен интерес от привличането им,тъй като няма регресни права срещу тях.

Съгласно чл.218 ГПК трето лице може да встъпи в делото до приключване на съдебното дирене в първа инстанция,за да помага на една от страните,ако има интерес решението да бъде постановено в нейна полза,а чл.219 ал.1 ГПК урежда възможността ищецът или ответникът по делото да привлекат трето лице,когато това лице има право да встъпи,за да помага. Нормата на чл.219 ал.3 ГПК гласи,че страната,която има обратен иск срещу третото лице може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. В чл.223 ГПК е регламентирано действието на решението в отношенията на третото лице и насрещната страна- то има установително действие,а установеното в мотивите е задължително за третото лице в отношенията му със страната,на която помага или която го е привлякла. В задължителната съдебна практика нееднократно е изразявано становище,че и в двете хипотези/встъпване и привличане/, конституирането на трето лице помагач има за цел да обвърже третото лице - помагач в отношенията му със страната, на която помага или която го е привлякла със задължителната сила на мотивите на решението.

Съобразявайки горецитираните законови разпоредби и константната съдебна практика,БОС споделя становището на БРС,че данните по делото не удостоверяват наличие на правен интерес за ответника община Бургас в настоящото производство да привлече като трети лица помагачи собствениците на ПИ с идентификатори №*** и №*** по КККР на гр.Бургас.

Правен интерес от привличане на трети лица помагачи ответникът би имал в 2 случай,че е заявил твърдения за съвместен с посочените лица принос за процесните вреди,което предпоставя позиция,в която ответникът не отрича изцяло своята отговорност за вредите,но твърди,че наред с него следва да отговарят и други лица,които той желае да привлече като трети лица помагачи. При евентуално уважаване на иска срещу него,ответникът разполага с обратен иск спрямо третите лица до размера на установената в мотивите на решението степен на общата им отговорност за вредите.

В случая обаче,ответната община Бургас оспорва изцяло своята отговорност, като твърди,че отговорността за твърдените от ищците вреди следва да носят собствениците на ПИ с идентификатор №***,между които са и ищците,както и /или собствениците н а ПИ№*** по КККР на гр.Бургас,които са физически лица.При тези твърдения, въззивният съд намира,че ответната община Бургас не разполага с правен интерес от привличането на сочените лица като трети лица помагачи на страната на ответника,тъй като не разполага с обратен иск срещу тях.

По гореизложените съображения и при споделяне на изложените от БРС мотиви,въззивният съд намери,че определението на БРС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Мотивиран от гореизложеното Бургаският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №5900 от 21.10.2025 г. ,постановено по гр.д.

№3300/2025г.по описа на БРС, с което районният съд е оставил без уважение искането на ответника община Бургас за привличане като трети лица помагачи на страната на ответника на собствениците на поземлени имоти с идентификатори №*** и №*** по КККР на гр.Бургас.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 11.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20252100502076 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.274 ал.1 т.1 ГПК вр.с чл.220 изр.второ ГПК и е образувано по частна жалба на община Бургас,представлявана от пълномощника и юрисконсулт Станимир Димитров подадена срещу определение №5900 от 21.10.2025 г.постановено по гр.д.№3300/2025г.по описа на БРС ,с което районният съд е оставил без уважение искането на ответника община Бургас за привличане като трети лица помагачи на страната на ответника на собствениците на поземлени имоти с идентификатори №*** и №*** по КККР на гр.Бургас.

Жалбоподателят намира определението за неправилно и незаконосъобразно.Твърди,че в отговора на исковата молба е заявил твърдения,че процесното дърво се е намирало в ПИ с идентификатор №***,а този факт обуславя ангажираност на лицата,упражняващи собственически права в имота спрямо собствената им вещ.До установяване по категоричен начин,че дървото се е намирало в този ПИ,ответникът е поискал конституирането и на собствениците на ПИ с идентификатор №***,като правният интерес е обусловен от несигурните твърдения в исковата молба,че дървото се е намирало в този имот.Посочва,че ПИ с идентификатор №*** е урегулиран в два УПИ –УПИ ХIII кв.296 и УПИ ХV кв. 296 кв.132 по ПУП на ЦГЧ на гр.Бургас,като дървото е попадало изцяло върху УПИ ХV кв. 296 кв.132,в който имот ищците не са собственици,а общината желае тяхното конституиране,а те са различни от ищците.Счита,че няма конфликт и по отношение качеството на лицето Д. М. В.,тъй като тя притежава право на собственост върху УПИ –УПИ ХIII кв.296. В жалбата се твърди,че отговорността за обезщетяване на евентуални вреди ,нанесени от зле стопанисвана вещ е изцяло върху собствениците на ПИ с идентификатор №*** и в частност,собствениците на УПИ ХV кв. 296 кв.132 и /или на собствениците на ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас,а общината не е собственик,нито е лице,под чийто надзор се намира вещта. По тези съображения жалбоподателят счита,че за него е налице правен интерес да привлече посочените лица като трети лица помагачи,за да ги обвърже с мотивите на решението за тези обстоятелства.

Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от лице,разполагащо с правен интерес от обжалването на посочения съдебен акт, внесена е държавната такса за 1 обжалването.

Препис от частната жалба е надлежно връчен на насрещната страна- ищците Д. В.,М. В. и Д. В.,които не са представили писмено становище в законоустановения срок.

По същество,съдът намери частната жалба за неоснователна.

Пред БРС ищците Д. В.,М. В. и Д. В. са предявили иск срещу община Бургас за осъждането на ответната община да им заплати обезщетение за имуществени вреди,причинени на 03.04.2025г. настъпили вследствие на падане на дърво върху втория етаж и покрива на сградата с идентификатор №***,с адрес ***, с правно основание чл.50 ЗЗД.В обстоятелствената част на исковата молба ищците са заявили твърдения,че са собственици на втория етаж от гореописаната сграда,построена в ПИ с идентификатор №*** по КККР на гр.Бургас,а в съседния ПИ с идентификатор №*** е било разположено дърво с голяма височина,което през нощта на 03.04.2025г.е паднало върху сградата на ищците върху покрива и втория етаж.Покривът и вторият етаж претърпели деформации и увреждания в резултат на падането на дървото.

Ищците са твърдели,че община Бургас е собственик на ПИ с идентификатор №*** и следва да отговаря за обезщетяването на причинените вреди,а дори и да не е собственик,следва да отговаря за вредите с оглед вмененото и задължение съгласно Наредба на община Бургас да организира премахването на дървото.