Решение № 74 от 23.05.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 74 гр. Свищов, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пенка Б. Йорданова при участието на секретаря Петя Ив. Братанова като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело № 20234150100004 по описа за 2023 година за да се произнесе взема предвид:

Иск за развод по чл. 49, ал.1 от СК

Ищецът Ю. Ю. И. твърди, че с ответницата са сключили граждански брак на 02.09.1987 година, от който имат родени две деца – Ю Ю.ов И., роден на 05.12.1987г. и А Ю.ов И., роден на 17.11.1988г., понастоящем пълнолетни. Заявява, че след сключването на брака заживели в дома на родителите на ищеца в гр. *, където се родили и децата им и където живели около 12 години. Твърди, че през 1998година в отношенията между съпрузите настъпила промяна, ответницата заминала да работи чужбина.

Първоначално ангажиментът й за работа трябвало да бъде за кратко, но впоследствие обстоятелствата се стекли така, че тя се установила трайно в чужбина и по данни на синове й е в Белгия. Посочва, че откакто е заминала повече не се е връщала в страната, не контактуват, не са се виждали, живеят на практика в условията на фактическа раздяла, като всеки от тях е поел по своя път и е устроил живот, различен от този на другия. Заявява, че вече почти 24 години, двамата живеят в условията на фактическа раздяла, общуват с децата си, но не са правили опити за заздравяване на брачната си връзка, не 1 са опитвали да заживеят отново като съпрузи. Това състояние на брака било продължително и трайно и довело до разстройство в брачните отношения до степен на непоправимост. Единственото, което ги свързвало било наличието на брачното правоотношение между тях, но същото не отговаряло на законовите изисквания и на приетите в обществото разбирания за такова.

Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо разстроен, без да се произнася по въпроса за вината относно това състояние на брака. Претендира ползването на семейното жилище. Не възразява след развода ответницата да продължи да носи брачното си фамилно име И., а в случай, че тя желае, да бъде възстановено предбрачното и фамилно име Мюймюнова. Не претендира разноски.

Ответницата

К. Н. И., в законоустановения срок не е подала отговор на исковата молба. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Не взема становище в хода на устните състезания.

Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:

Страните по делото са законни съпрузи от 02.09.1987 г., видно от приложеното удостоверение за граждански брак издадено от Община Свищов по акт № 0153/02.09.1987 г. на Община Никопол. Не се спори по делото, че родените от брака деца Ю Ю.ов И. и А Ю.ов И. са навършили пълнолетие, видно и от приложените удостоверение за раждане по акт за раждане № 0186/10.12.1987г. на Община Полски Тръмбеш и удостоверение за раждане по акт за раждане № 0146/21.11.1988г. на Община Полски Тръмбеш.

Видно от превод от нидерландски език на трудов договор , ищецът считано от 1 април 2023г. е постъпил на работа при работодателя в гр. Амстердам, като шофьор.

За отношенията на страните се събраха доказателства, посредством показанията на свидетеля Ш Ю.ов, посочен от ищеца. Св. Ю.ов заяви, че познава страните по делото, десет години били съседи в гр. Полски Тръмбеш и бил в приятелски отношения с тях. Видно от показанията му, лично той получил призовката и исковата молба за ответницата и й ги е изпратил. Същият допълни, че когато и дал исковата молба, тя му заявила, че 2 иска да се развежда. Той заяви, че страните по делото имат две деца, повече от 20 години не живеели заедно, не се чуват и не си говорят, като ответницата „не иска да го вижда“, което знаел от нея при разговорите им.

Същият свидетел изнесе, че много пъти им предлагали да се съберат двамата, ако има такъв шанс, но ответницата била категорична, че не искала да живее с него. Според показанията му, жилището в което живеели в гр. Полски Тръмбеш било на родителите на ищеца, на ул. Арда.

Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът на страните е дълбоко и непоправимо разстроен.

Отношенията между тях са променили естественото съдържание на брачните отношения според морала още преди около двадесет години, когато се установи, че е настъпила фактическа раздяла между страните. Установи се от показанията на св. Ю.ов, които съдът кредитира, като непротиворечиви, че ответницата е в Белгия, не контактуват с ищеца, не се виждат, повече от 20 години не живеят заедно. Именно този свидетел е предал исковата молба за настоящото дело на ответницата и пред него тя заявила, че иска развод.

Между страните е налице трайна и необратима фактическа раздяла, която е изява на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Събраните по делото доказателства действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени, временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Между тях липсва взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление, а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.

По делото се установи безспорно, че страните не се възприемат вече като семейство и са се разделили окончателно. Установи се, че повече от двадесет години страните живеят разделено. Това обстоятелство сочи нежеланието и на двете страни да направят опити за поддържане на нормални брачни взаимоотношения. Тези отношения между страните са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод, без съдът да се произнася по въпроса за вината за това състояние на брака.

3

По въпроса за семейното жилище находящо се в гр. **, същото се претендира от ищеца, поради което и ползването му следва да бъде предоставено на него, тъй като не се спори по делото, а и се установи от показанията на св. Ю.ов, че същото е собственост на неговите родители.

По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака, ищецът не възразява след развода ответницата да носи брачното си фамилно име. Разпоредбата на чл. 53 от СК гарантира правото на съпруга, придобил след сключване на брака фамилното име на съпруга си, да поиска да бъде възстановено предбрачното му фамилно име. Единствено от титуляра на това субективно и лично право зависи дали последният ще се възползва или не от тази законова възможност да промени фамилното си име след прекратяване на брака, като върне фамилното си име отпреди брака или да запази брачното фамилно име. Предвид липсата на становище от ответницата, след развода същата следва да носи брачното си фамилно име – И..

Разноски по делото не се претендират и не следва да бъдат присъждани. При този изход на делото, ищецът и ответницата следва да заплатят допълнителна държавна такса в размер на по 15,00 лева всеки, както и по 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Ю. Ю. И. с ЕГН

********** от гр. *** и К. Н. И. с ЕГН ********** от гр. ***, сключен с акт № 0153/02.09.1987 г. на Община Свищов,

КАТО ДЪЛБОКО И

НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ в гр. *** се предоставя за ползване на Ю. Ю. И..

След влизане на решението в сила жената ще носи брачното си фамилно име- И..

4

ОСЪЖДА Ю. Ю. И. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 15,00 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА К. Н. И. с ЕГН ********** от гр. *** да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 15,00 лева, както и 5,00 лева такса за издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________ 5