Решение № 2159 от 08.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2159 гр. София, 08.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело № 20241100502496 по описа за 2024 година

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, ищец в първоинстанционното производство, чрез процесуален представител – юрк. И.Г. срещу решение № 1 326/24.01.2024 г. на СРС, 41 състав, постановено по гр.д. 40 319/2023 г., с което предявените искове за сумата от 357, 40 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № КН **** ВН във връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.06.2019 г. в гр. София, ул.

„Генерал Кутузов“ в района на № 11, с включени разноски за определяне на обезщетението и сумата от 110, 03 лв. – мораторна лихва за периода 22.03.2020 г. – 22.03.2023 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 15 796/23 г. по описа на СРС, 41 състав са отхвърлени срещу Столична община. В жалбата са наведени твърдения, че решението е незаконосъобразно, необосновано и в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Заявени са твърдения, че механизмът на процесното ПТП и причинната връзка между него и причинените вреди са изцяло установени с оглед протокола на СВДР и изслушаната САТЕ. Твърди се, че събраните свидетелски показания и липсата 1 на спомен у водача на лекия автомобил е лесно обясним с факта на изминалия период от време. Изложени са възражения относно заключението на съда за недоказаност на механизма на пътния инцидент. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част като бъде постановено ново, с което исковете бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника в първоинстанционното производство Столична община, чрез юрк.

А.К., в което са наведени съображения относно правилността на обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се сторените в производството съдебни разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство „Софийска вода“АД не изразява становище по жалбата.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е валиден и допустим.

Видно от ангажираните по делото доказателства, исковото производство пред СРС е по реда на чл. 415 ал.1 от ГПК след проведено заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Исковете са заявени в указания в нормата на чл. 415 ал.1 от ГПК преклузивен срок. Предметът на исковата претенция, заявен в исковото производство е идентичен с предмета, посочен в заявлението по чл. 410 от ГПК. Депозираното възражение от страна на длъжника в заповедното производство е в срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, предвид което заявените искове са процесуално допустими.

Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите към спорния предмет императивни материалноправни норми.

В първоинстанционното производство са разгледани установителни искове по чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. 410 от КЗ, съединен с акцесорен за обезщетение за забава по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно2 релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от собственика на увреденото МПС, настъпило застрахователно събитие в срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт, причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.

Фактът на ПТП и неговият механизъм на извършване се установява при съвкупен анализ на протокола за ПТП № 1726907 на ОПП- СДВР, изслушаната пред СРС съдебна авто-техническа експертиза и събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Г.В.В.. В тази връзка, настоящият съдебен състав не споделя изводите на СРС, че механизмът на ПТП не е установен. Вярно е, че констатациите на протокола за ПТП не се ползват с обвързваща материална доказателствена сила, но същите се потвърждават и от изводите на САТЕ, и от свидетелските показания.

Хипотетичната предполагаема възможност, че ПТП-то евентуално би могло да се осъществи при друг механизъм респ. липсата на сетивни усещания у водача за попадане на лекия автомобил в неравност на пътното платно, каквито са изводите на СРС, не могат да разколебаят категоричните изводи на САТЕ, че механизмът на ПТП е именно този, посочен в констативния протокол за ПТП.

С оглед нормата на чл. 8 ал.3 от ЗПътищата вр. чл. ал.2 т.1 от ЗОбС общинските пътища са публична общинска собственост. Разпоредбата на чл. 8 ал.5 от ЗП, установява, че собствеността на пътищата се разпростира върху всички основни елементи на пътя, визирани в нормата на чл. 5 от същия закон т.е. обхвата на пътя, пътните съоръжения и пътните принадлежности.

Процесният по делото инцидент се е осъществил на участък от пътя, представляващ публична общинска собственост и като такава задължение на 3

СО е да поддържа същият в безопасно и изправно състояние, с оглед вменените й задължения по чл. 31 от ЗП респ. чл. 167 ал.1 от ППЗП. На следващо място и в Наредбата за управление на общинските пътища, в чл. 28 ал.1, е установено, че общинската администрация планира ежегодно дейностите по изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища и улици, а чл. 31 от Наредбата изяснява, че поддържането включва полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за защита на неговите съоръжения и принадлежности.

С оглед на горните съображения настоящият съдебен състав намира, че в тежест на ответника е да установи при условията на пълно и главно доказване положителният факт, че е изпълнил задълженията си /чрез активни действия/ да осигури нормалната и безопасна експлоатация на пътя и неговите принадлежности с оглед обичайното им предназначение. По делото доказателства в тази насока не са ангажирани.

Размерът на причинените вреди респ. пряката причинно-следствена връзка с ПТП-то е установена от изводите на вещото лице по САТЕ – 192, 80 лв. разходи за необходимия ремонт за възстановяване на лекия автомобил и сума в размер на 158, 40 лв. – разходи за репатриране, предвид невъзможността да се придвижи на собствен ход.

Фактът на изплатено застрахователно обезщетение се установява ангажираните писмени доказателства – преводно нареждане от 01.07.2019 г.

Аритметичният сбор на двете суми, посочени в заключението на САТЕ надвишава размера на изплатеното застрахователно обезщетение /347, 40 лв./, поради което заявеният главен иск е изцяло основателен и доказан по размер.

Дължима е и сумата за ликвидационни разноски в размер на 10 лв.

Видно от данните по делото ответникът е бил надлежно поканен да възстанови сумата, изплатена като застрахователно обезщетение с надлежно връчена на 15.10.2019 г. покана. Липсват данни за изпълнение на това задължение, такова не се и твърди от страните, поради което и заявеният акцесорен иск за процесния по делото период е основателен. Същият при приложение на правилото на чл. 162 от ГПК и използване на компютърна система за изчисление е и доказан по размер.

Предвид тези съображения, жалбата се явява изцяло основателна, а 4 първоинстанционното решение следва да бъде отменено като на въззивника – ищец в първоинстанционното производство се присъди сумата 357, 40 лв. – регресно вземане и сумата от 110,03 лв. – обезщетение за забава.

При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на въззивника се следва сумата от 100 лв. – съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция, респ. сумата за ДТ за въззивно обжалване – 50 лв.

Предвид отмяната на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав дължи произнасяне и по претендираните разноски пред СРС , които се следват в пълен размер за въззивника - ищец. Същите в глобален размер възлизат на сума в размер на 750 лв. и се следват с оглед крайния изход на спора.

Предвид естеството на заявените искове, а именно след проведено заповедно производство, се дължи произнасяне и по отношение на разноските в заповедното производство, които възлизат на сумата от 75 лв. и следва да се присъдят на заявителя – ищец.

Предвид изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло решение № 1 326/24.01.2024 г. на СРС, 41 състав, постановено по гр.д. 40 319/2023 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.

„Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 415 ал.1 от ГПК вр. с чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, със седалище: гр. София ул. „Московска“ № 33, че Столична община дължи на ЗК“Лев Инс“ АД сумата от 357, 40 лв. – регресно вземане за изплатено по застраховка „Каско на МПС“ обезщетение за лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № КН **** ВН във връзка с настъпило застрахователно събитие на 06.06.2019 г. в гр. София, ул. „Генерал Кутузов“ в района на № 11, с включени разноски за определяне на обезщетението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 28.03.2023 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 110, 03 лв. – мораторна лихва за периода 22.03.2020 г. – 22.03.2023 5 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 15 796/23 г. по описа на СРС, 41 състав.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, със седалище: гр.

София ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 750 лв. – разноски в производството пред СРС и сумата от 75 лв. – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, със седалище: гр.

София ул. „Московска“ № 33 да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 150 лв. – разноски в настоящото производството.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство – „Софийска вода“ АД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6