Решение № 2233 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2233 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Виктория С. Иванова Докова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело № 20241100511038 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 13156 от 03.07.2024г., постановено по гр.д. № 9369/2024г. по описа на СРС, 157. състав, е признато за установено, по предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Г. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. **** ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 1611,74 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, ж.к. ****, аб. № 132394, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, 287,26 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. и 26,74 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 30.11.2023 г. до окончателното й погасяване, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС, 151. с-в.,

С решението са отхвърлени като неоснователни предявените искове за горницата над 1611,74 лв. до пълния предявен размер 1931,60 лв. дължима 1 главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2020 г., за горницата над 287,26 лв. до пълния предявен размер от 368,31 лв. обезщетение за забава за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г. и за сумата от 6,42 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 16.12.2020 г. до 16.11.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.12.2023 г. по ч.гр.д.№ 66138/2023 г. по описа на СРС, 151. с-в.

С решението е разпределена и отговорността за разноски, като ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,78 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 780,29 лв.– разноски в исковото производство. „Топлофикация София” е осъдена и да заплати на адв. М.Л.Л., ЕГН **********, с адрес на кантората: гр. София, ул.

****, на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата сумата от 93,06 лв. – адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на ответника.

Срещу така постановеното решение в частта, с която съдът е признал за установено вземане в размер на 287,26 лева - мораторна лихва за забава върху главница за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2021 г. до 16.11.2023 г., е подадена в срок въззивна жалба от ответника, чрез адв. Кр. Б., в която са развити съображения за неправилност на решението в обжалваната част.

Жалбоподателят поддържа, че по отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия, консумирана през периода от 01/05/2020 г. до 30/04/2022 г., са приложими Общи условия на ищеца, приети с Решение по Протокол № 7 от 23/10/2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ от 2016 г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в сграда - етажна собственост (СЕС), в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването № 16-334/06.04.2007 г. (по прогнозно количество), се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата (на база реален отчет), се формира въз основа на определеното за него реално количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016 г. е предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от Търговеца, Продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл. 33, ал. 2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 на чл. 33 продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само 2 за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2.

Доколкото по делото се твърди и претендира, че на ответника, въззивник в настоящото производство, е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е чл. 32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за отоплителен сезон 2020 г. - 2021 г., издадена през месец юли 2021 г., респ. за отоплителен сезон 2021 г. - 2022 г., издадена през месец юли 2022 г. обаче разпоредбата на чл. 33, ал. 4 от ОУ е неприложима, тъй като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016 г. 45-дневен срок за плащане - общата фактура за периода 01.5.2020 г.- 30.04.2021 г. е издадена на 31.07.2021 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2021 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата -30.04.2021 г.). 45-дневен срок за плащане - общата фактура за другата част от периода- 01.05.2021 г.30.04.2022 г. е издадена на. на 31.07.2022 г., а 45-дневният срок е изтекъл на 15.06.2022 г. (45 дни след изтичане на периода, за който се отнася фактурата 30.04.2022 г.). Ето защо, при липса на възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил. Ето защо, счита искът за неоснователен, моли съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли посочения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни фактически и правни изводи.

Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната част. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия Елвеко“ ЕООД не е подало отговор на въззивната жалба.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. М.Л.Л. срещу определение от 06.08.2024г., постановено по гр.д. № 9369/2024г. по описа на СРС, 157. състав, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че при така предявените искове следвало да му бъде определено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство в размер на 1000 лева.

С оглед на това моли съда да отмени определението в обжалваната част и да му присъди претендираното възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност.

Съдът е сезиран и с частна жалба, подадена от адв. Н.И.И. срещу същото определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Жалбоподателят поддържа, че при така предявените искове следвало да му бъде определено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 800 лева. С оглед на 3 това моли съда да отмени определението в обжалваната част и да му присъди претендираното възнаграждение.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД е подала отговор на частната жалба, в която са развити съображения за нейната неоснователност.

Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства, становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал.

2 ГПК, намира следното от фактическа и правна страна:

По въззивната жалба:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са нарушени императивни материалноправни норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Доколкото първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в частта, с която е уважен предявеният установителен иск за главница за цена на топлинна енергия за сумата от 1 611,74 лева, то наличието на главен дълг се явява безспорно установено между страните.

Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът намира следното. По отношение на процесните вземания са приложими общите условия на ищеца, одобрени на 27.06.2016г. В чл. 32, ал. 1 ОУ е предвидено, че месечната дължима сума по прогнозно потребление се издава ежемесечна фактура. Според чл. 32, ал. 3 ОУ, след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки /т. нар. обща фактура/. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурите /месечни и общи/ в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на задължението по общите фактури в определения срок. Следователно при действието на общите условия от 2016г., лихвата се начислява единствено върху стойностите по общите фактури, издадени след отчитане на изравнителния резултат, а не върху прогнозно начислените месечни количества, затова падежите за плащане на сумите по месечните фактури са без значение за дължимостта на мораторната лихва. Тя се дължи от уговорената в общите условия по-късна дата, а именно след изтичане срока за плащане на сумата по общата фактура. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл.

84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо въззивникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за 4 цена на топлинна енергия.

Релевираното от въззивника оплакване, че вземането за главница ставало изискуемо след покана, тъй като общите фактури били издадени повече от 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят, е неоснователно. Както е уточнено в чл. 32, ал. 3 от ОУ, общите фактури се издават след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, а това се извършва след приключване на съответния отоплителен период. Ако общата фактура не е издадена в рамките на 45-дневния срок за плащане считано от изтичането на периода, за който фактурата се отнася съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, уговореният в общите условия 45-дневен срок за плащане в полза на длъжника не се дерогира, а е налице забава на кредитора по смисъла на чл. 95 ЗЗД, която освобождава длъжника от последиците на неговата забава. В този случай кредиторът не би могъл да претендира плащане мораторна лихва за период, предхождащ датата на издаване на общата фактура. В настоящата хипотеза, обаче, ищецът не претендира такава лихва. Видно от приетите от СРС общи фактури и експертното заключение по съдебно-счетоводната експертиза, мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2021г. е начислена считано от 15.09.2021г., а мораторната лихва върху главницата по общата фактура от 31.07.2022г. считано от 15.09.2022г. – от първия ден след изтичането на 45-дневния срок за плащане считано от датата на издаване на съответната обща фактура. Ето защо, в случая не е необходимо отправянето на покана за плащане, за да изпадне жалбоподателят в забава и възражението в тази насока е неоснователно. При това положение и с оглед липсата на оплаквания относно определения от СРС размер на мораторната лихва от 287, 26 лева /определен въз основа на данните по съдебно-счетоводната експертиза и при съобразяване на размера, до който СРС е приел за основателен иска за главница/ се налага изводът, че предявеният иск за мораторна лихва е основателен до този размер и правилно е бил уважен от СРС.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/49468da9-3a24-4cc5-9ff5-9cab41088fdc