Протокол № 109 от 15.05.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 109 гр. Бургас, 15.05.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова

Сложи за разглеждане докладваното от Илияна Т. Балтова Въззивно гражданско дело № 20252000500271 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 10:50 часа се явиха:

Въззивницата ищца Т. Р. К., редовно призована, не се явява. За нея се явява адв. В. Б., с пълномощно по делото, като същият присъства лично в съдебното заседание в съдебната зала на Апелативен съд-Бургас.

За въззивника ответник Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, редовно призовано, се явява адв. Д. Д., с пълномощно по делото, като процесуалният представител се явява в днешното съдебно заседание в зала № 1 в сградата на Софийски районен съд, Гражданско отделение, находяща се в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ“ № 54.

Вещото лице по изпълнената специализирана съдебна експертиза за съдържание на чуждо право доцент доктор В. Х. П., редовно призован, се явява лично в горепосочената зала № 1 в сградата на Софийски районен съд.

Видеоконферентната връзка се провежда в присъствието на служител по чл.150, ал.3 ГПК М. Д. Д., на длъжност началник служба „Съдебни секретари - гражданско производство“ при Софийски районен съд, която удостовери самоличността на вещото лице В. Х. П..

В залата на Апелативен съд – Бургас присъства системният администратор П. Ф..

1

АДВ. Б.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. Д.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът, като съобрази липсата на процесуални пречки пред хода на делото,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

ПОСТАНОВЯВА изслушване на вещото лице по изпълнената специализирана експертиза.

СНЕМА самоличност на вещото лице, както следва:

От представения документ за самоличност служителят установи, че лицето, явило се в съдебното заседание е В. Х. П., л.к. *********, издадена от МВР-С. на **.**.20** г., ** години, български гражданин, неосъждан.

Предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, обеща да даде вярно и безпристрастно заключение, по съвест и разбиране.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Поддържам представеното заключение.

Въпрос на АДВ. Д.: Бих искала да отстраним нещо, което е вероятно техническа грешка – на стр. 2 от заключението, там където са описани проверени документи и източници на правото, на пред-предпоследния ред на този абзац е записано, че са проверени нормативни източници на официалната интернет страница на немската държава, а е посочен румънски домейн.

Допускам, че това е техническа грешка.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Потвърждавам, че трябва да се разчита и да се 2 разбира румънската държава и страницата, която е посочена е на румънската държава, интернет страница с официални източници на тяхното законодателство.

Въпрос на АДВ. Д.: Отново на стр. 2, последният ред, където е посочено: „като се представи писмено обосновано предположение за обезщетение (с потвърждение за получаване)“, ще моля вещото лице да разясни какво означава „потвърждение за получаване“.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това е възпроизведено съответно от текста на чл.21 от Закон № 132/2017 г. Доколкото си спомням, той е даден и в съдебната поръчка, която я има в кориците на делото. Това означава да има потвърждение на получаване на предложението за обезщетение. Случаят е такъв, че предложението за обезщетение да е получено от пострадалия. Така разбирам аз текста на румънския закон.

Въпрос на АДВ. Д.: Следващият ми въпрос е във връзка с отговора на въпрос № 4 от експертизата на стр. 7 и стр. 8, тъй като поставените задачи от съда са включвали да се проучи румънското право и съдебната практика и да се посочат източниците. Моят въпрос е: като се изключат цитираните законови разпоредби, останалата част от тълкуванията, особено в частта дали гражданският съд може да прилага наказателноправната давност извън наказателно производство, да ни кажете от къде е взета тази информация и интерпретация, какъв е източникът на тези изводи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Източникът на тези мотиви и разсъждения са публикации в румънски правни издания, които аз намерих във връзка с това за потенциално сезиране на румънския Конституционен съд, по аналогия на нашия Конституционен съд, за конституционосъобразност на тази разпоредба на чл. 1.394 от ГК и във връзка с потенциалното сезиране на Конституционния съд има публикации в румънски специализирани правни издания, които аз намерих като търсих по този повод, които именно правят този анализ – дали тази давност може да се прилага от гражданския съд, без да е имало 3 наказателно производство, при съкратено следствие и дали това не нарушава правото на защита на страната. Така че отговарям: това е от правни издания и публикации по темата.

Въпрос на АДВ. Д.: Аналогично, какви са източниците на извода Ви, че в хипотеза, когато има постановление за прекратяване, за отказ от образуване или пък постановяване на присъда, независимо дали оправдателна или прекратяване, защото сте дали по-надолу отговори за влязла в сила присъда, особено за влязла в сила присъда, от къде са направени тези изводи?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Изводите са направени по същия начин – от публикации, които намерих във връзка с потенциална противоконституционност на тази разпоредба, като Конституционният съд на Румъния не се е произнасял в посока, че е противоконституционна, но има правни публикации, правни издания, които аз намерих.

Въпрос на АДВ. Д.: И последен въпрос имам, пак на тази страница, да ни обясните какво сте имали предвид, когато сте обяснявали за чл.27 на румънския НК за случаите, в които гражданският съд може да се произнесе по престъпление, без да е налице присъда. Това произнасяне за самото престъпление ли е, или сте имали предвид, че гражданският съд може да се произнесе по гражданския иск, дори когато произтича от престъпление? Може и нещо трето да сте имал предвид, моля да обясните!

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това, което имам предвид, е за пълнота на изложението, защото в публикациите изрично се реферира и към чл.27 от румънския НК – случаите, когато граждански съд може да се произнесе по граждански иск, например по иск за обезщетение за непозволено увреждане, без да има присъда по наказателно производство, т.е. когато това непозволено увреждане може да покрива признаците на престъпление, но няма произнасяне от наказателен съд и това изрично е уредено в чл.27 на румънския НК.

4

АДВ. Д.: Аз нямам други въпроси, имам оспорване на експертизата в тази част.

Въпрос на АДВ. Б.: На въпрос № 2 посочвате, че за счупена ключица с операция обезщетенията достигат между 8000-15000 €. Това само за счупена ключица с операция ли става въпрос, без други травми?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Както съм посочил, това, което съм търсил е нещо подобно на увреждането, т.е. счупена ключица с операция.

Въпрос на АДВ. Б.: В конкретния случай има и мозъчно сътресение, има охлузвания, порезни рани.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Пак повтарям, точно тази комбинация от порезни рани, мозъчно сътресение и счупена ключица в този вид не съм намерил като съдебна практика. Относно мозъчно сътресение и порезни рани това, което намерих като съдебна практика е, че се присъждат значително по-ниски размери на обезщетения, примерно от порядъка на 3000-5000 € само за такива леки сътресения и порезни рани. По-големи размери се присъждат при травматични увреждания от рода на счупена ключица и затова съм посочил тези размери. Но точно тази комбинация от порезни рани, счупена ключица и мозъчно сътресение в комбинация в съдебен акт не съм ги намерил в този вид.

Въпрос на АДВ. Б.: А има ли значение дали операцията е една, защото в случая имаме рефрактура, отново с операция на същата. Там и възстановителният период е по-дълъг. Вещото лице каза в съдебно заседание буквално, че няма да се възстанови в тази част.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това, което разбира се има значение спрямо това, което съм проучил, критериите, които прилагат съдилищата във връзка с решение на Върховния съд от 2003 г. на Румъния, то е ключовото, което следва от съдебната практика, е, че степента, в която е засегнато лицето и 5 възстановяването, т.е. дали има няколко операции или една, безспорно са критериите за определяне на справедливия размер на обезщетението. В конкретния пример, който съм дал, става дума за една интервенция, но подълго пролежаване. Но, разбира се, съдът може да приложи тези критерии, които аз подробно съм изложил, че допреди въвеждане на точковата система и трябва да се има предвид, че това е важно, съдилищата не са имали такъв твърд обвързващ критерий с точки, а са прилагали с по-голяма степен на дискреция посочените от мен критерии. Аз мисля, че съм ги посочил поне два пъти. На стр. 6 отгоре съм ги посочил със сигурност, така че в този случай съдът следва да прецени това, че е имало повторно пролежаване в болницата, съобразявайки с тези критерии, как ще се отрази.

Въпрос на АДВ. Б.: А има ли таблични стойности на всяко увреждане и има ли някакви лимити?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Таблични стойности има със сигурност след въвеждане на точковата система. Преди въвеждането на точковата система не съм намерил такива таблични стойности.

Въпрос на АДВ. Б.: Във връзка с въпрос № 5, означава ли в случая при предявена извънсъдебна претенция, в нашия случай на 26.08.2021 г., че тридесет дни след предявяване на претенцията започва да тече нов 3-годишен давностен срок и съответно предявената искова молба на 07.09.2022 г. е подадена преди изтичане на този 3-годишен давностен срок?

АДВ. Д.: Аз възразявам срещу този въпрос, тъй като това е правен въпрос, който трябва да бъде решен от съда, дали в случая е прекъсната, в кой момент и т.н.

Въпрос на АДВ. Б.: Тогава да перифразирам: започва ли да тече нова давност 30 дни след предявяване на извънсъдебна претенция?

6

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това, което е посочено изрично във връзка с чл.2537, е акт, който поставя длъжника в забава. Актовете, които поставят длъжника на забава, са например признание на дълга. Ако застрахователят направи частично плащане и писмено потвърди, че дължи обезщетение, подаването на застрахователната претенция се счита за валидно прекъсване, както съм посочил, тъй като представлява официално искане за изпълнение на задължението и тя поставя застрахователя в забава.

Въпрос на съда: Тя го поставя в забава, но дали прекъсва давностния срок?

АДВ. Д.: Аз считам, че това също трябва да бъде решено от съда, кое от фактическа страна в настоящото дело представлява акт на поставяне на длъжника в забава.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Аз съм посочил мисля ясно моят извод, че подаването на застрахователна претенция поставя в забава застрахователя и от този момент тече давността.

Въпрос на АДВ. Б.: Какво е значението на влязлата в сила присъда на наказателния съд относно давността, нейното спиране или прекъсване?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Такъв въпрос нямам, не мога да разбера точно какво имате предвид.

Въпрос на АДВ. Б.: Влязлата в сила присъда променя ли по някакъв начин давността? Започва ли спиране от решението или прекъсване, или започва нова? В този смисъл не можах да разбера от заключението точно какво е значението на влязлата в сила присъда спрямо давностния срок?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ П.: Това, което е посочено и което аз съм установил, е, 7 че ако има влязла в сила присъда, посочил съм и на стр. 8 от заключението, ако има влязла в сила присъда на наказателния съд, гражданският съд, ако е предявен пред него граждански иск за вреди, може да прилага давността за съответното престъпление, т.е. наказателната давност. Това е отговорено и в съдебната поръчка, че има различна давност. Аз не съм се преповтарял със съдебната поръчка.

АДВ. Д.: Уважаеми апелативни съдии, аз оспорвам експертизата по отношение на отговора на въпрос № 4, по който вещото лице е дало заключение, че ако има влязла в сила присъда на наказателен съд, гражданският съд може да прилага давността за съответното престъпление.

Считам, че в това отношение експертизата е на първо място необоснована, тъй като не са цитирани публикациите, на които се позовава вещото лице. От друга страна считам, че не следва да бъде кредитирана в тази част, тъй като става ясно, дори и от отговора на вещото лице, че се позовава на практика на изразени правни мнения от юристи, които няма как да имат нормативен или обвързващ тълкувателен характер.