Решение № 260 от 28.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 260 гр. София, 28.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев

Членове:

Биляна М. Вранчева

Иван Ал. Стоилов при участието на секретаря Вероника Р. Димитрова в присъствието на прокурора В. П. Т. като разгледа докладваното от Биляна М. Вранчева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100605748 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава 21 от НПК.

С присъда № 20123132 от 27.05.2024 г., постановена по н.о.х.д. 4854 по описа на Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, за 2020г., Съдът е признал подс. Г. М. за невиновен в това, че: на 31.03.2017г., в гр. София с цел да набави за себе си имотна облага да е възбудил и поддържал заблуждение у Б.К. – служител на БНП „Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, че лицето, което подава заявка за закупуване на стока за изплащане – преносим компютър „Mac Book Pro 13: Retina Display с Touch Bar – Space” и подписва Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта CRX – 14645213 оторизационен код a861tx5x от 31.03.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД чрез „Екзисто“ ООД с ЕИК 130908512, за финансиране закупуването на същата стока, не е той, а Н.В.Ш. с ЕГН ********** и с това да е причинил имотна вреда на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД в размер на 4430,00 лв., поради което и го оправдал по така повдигнатото му обвинение за извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

Въззивният съд е сезиран с постъпил протест от К.Т., прокурор при Софийска районна прокуратура против така постановения първоинстанционен съдебен акт. Наблюдаващият прокурор претендира за неговата отмяна, с аргумент за извършен неправилен анализ на доказателствата по делото, довел съответно до неправилно приложение на материалния закон и неоснователното оправдаване на подсъдимия. В постъпилия допълнителен протест 1 излага подробен анализ във връзка с неправилността на първоинстанционния съдебен акт, поддържа, подс. М. да е извършил деянието, в което е обвинен, поради което иска отмяна на постановената присъда и признаването му за виновен. Счита, че следва да му бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година и 6 месеца, чието изпълнение да бъде отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от 3 години.

В сезиращия процесуален документ липсват искания за събиране на доказателства пред въззивната инстанция.

Подсъдимият Г. М. и неговият защитник – адв. Я. А., редовно уведомени, не излагат становища по аргументите, обсъдени в протеста.

В рамките на извършената служебна проверка, настоящият състав намира подадения протест за допустим, подаден срещу подлежащ на обжалване акт /първоинстанционна присъда/, от страна по делото, с признат от закона правен интерес да я обжалва, като същата е подадена в рамките на 15 – дневния преклузивен срок по чл. 319, ал. 1 НПК. Доколкото сезиращият документ отговаря на изискванията за съдържание и форма по смисъла на чл.

320, ал. 1 НПК, същият се явява редовен.

Настоящият съд, счита, че на основание чл. 327 НПК, за изясняване на фактическата обстановка по делото не се налага допускане на разпит на подсъдимия, на свидетелите или на вещите лица.

В хода на съдебната прения прокурорът счита, че присъда, с която подсъдимият Г. М. е признат за невиновен и оправдан, по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.

209, ал. 1 от НК, е неправилна и незаконосъобразна и Моля, да бъде отменена. Моли Съдът да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд, тъй като са били нарушени процесуалните правила, което е довело до ограничаване на правата на една от страните, поради това, че установените факти и обстоятелства от съда, които са възприети и изчерпателно изброени в мотивите на първоинстанционния съд, са вътрешни противоречиви и необосновани. Счита, че са налице достатъчно доказателства, които да обосноват и са събрани в хода на съдебното следствие, доказателства, подкрепящи обвинителната теза. Посочва, че Съдът погрешно е анализирал съвкупността от всички доказателства, гласни и писмени такива. Намира, че безспорно е установено, че договорът е подписан от М. и с оглед това счита, че същият е извършил така вмененото му престъпление. Изтъква, че предвид погрешната дата, на която се е случило, инкриминирана в ОА, е нарушено правото на прокуратурата да повдигне правилното и по-скоро да измени обвинението в съдебна фаза. В заключение моли съдът да върне делото на първа инстанция, да отмени присъдата и да върне за ново разглеждане делото.

Подсъдимият М., в правото си на лична защитата моли искането на прокуратурата да бъде отхвърлено. Обръща внимание на изтъкнатото от прокуратурата относно договора, че той по никакъв начин не се отнася към ощетяването на юридическото лице, тъй като става въпрос за стока, която е предадена на неустановена дата, на неустановено лице, като аз нямам никаква връзка с приемането на тази стока, което е и твърдението изначално на 2 прокуратурата, с което е нанесена материалната вреда на банковата институция. Не смята, че съдът е допуснал грешка, а точно обратното съдебният състав е разбрал цялото дело и обвинението и затова е постановил тази присъда. В заключение желае да бъде потвърдена изцяло.

В предоставена му последната дума, подс. М. моли да бъде потвърдена присъдата и да бъде признат за невинен.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, 14 въззивен състав, след като обсъди доводите в депозирания протест, допълнението към него, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:

На първо място, първоинстанционният съд е анализирал задълбочено и подробно събрания по делото доказателствен материал. При това правилно е установил фактите по делото. Ето защо няма основание присъдата да бъде отменяна.

След самостоятелен анализ на доказателствена съвкупност по делото въззивният съд приема за установена фактическа обстановка, идентична с приетата от първоинстанционния съд.

Подсъдимият Г. Г. М. е роден на ****г. в гр. Пазарджик, с ЕГН **********, българин, български гражданин, неженен, с висше образование, управител на фирма, с адрес: гр.

София, ул. ****.

Подсъдимият е осъждан два пъти, съответно за престъпления по чл. 212, ал.1 от НК и по чл.

316, вр. чл. 208, ал.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК и по чл. 309, ал.1 от НК.

Към 2017г. „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД отпускала кредити на клиенти за закупуване на стоки от различни търговци, като имало възможност за подаване на заявление по интернет. Заявлението за кредит се подавало по електронен път, а след това служители се обаждали на посочения телефон за връзка и събирали данни за клиента. След събираното на информацията системата автоматично извършвала преценка на кредитния риск и дали е възможно отпускането на кредит. В случай, че клиента бъде одобрен документите му се разпечатвали и се изпращали чрез куриерска фирма до адрес на клиета. Куриера следвало да се увери по лична карта дали данните на лицето съвпадат с тези посочени в документите за подписване и едва след това да ги предостави на клиента за подпис.

В същия период служители в „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД били свидетелите П.Л.

– старши юрисконсулт и Б.К. – кредитен консултант – стокови кредити.

На 31.03.2017г. св. К. в качеството му на кредитен консултант принтиран и подписал:

Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX – 14646213 оторизационен код a861tx5x от 31.03.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, Сертификат № CREX – 14646213; Декларация за 3 предоставяне на лични данни; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация към чл. 5, ал.2 от ЗПК.

Горецитираните документи касаели отпускането на стоков кредит за сумата от 4 430,00лв. във връзка със закупуването на преносим компютър Mac Book Pro 13” Retina Display c Touch Bar – Space” чрез посредник „Екзисто“ ООД. Документите за отпускането на кредита били подадени по В договора за кредит като данни за кредитополучател били вписани:

Н.В.Ш., ЕГН **********, лична карта № ****, издадена на ****г. от София – МВР, настоящ адрес: гр. София, община Столична, обл. София, кв. ****, е-поща: [email protected].

Същите данни били посочени в съответно заявление за кредит, подадено по електронен път и чиито данни били събрани в телефонен разговор между кредитен консултант и лицето, което е отговорило на телефона, посочен като телефон за връзка в заявлението. Посочен бил и номерът на застрахователната декларация, касаещ застраховането на стоката и погасителния план, съгласно който общата сума, която трябвало да бъде заплатена след начислението на ГПР била 5 408,16лв., като били посочени и падежните дати. В Сертификата за застрахована също били вписани имената и ЕГН на Н.В.Ш..

В декларацията за префдоставяне на лични данни като данни на клиента били вписани:

Н.В.Ш., ЕГН **********, лична карта № ****, издадена на ****г. от София – МВР, настоящ адрес: гр. София, община Столична, обл. София, кв. ****. Също така били посочени личен мобилен телефон, телефон за спешна връзка, данни за месторабота, доходи и разходи.

Св. Ш., чийто данни били посочени никога не бил подавал заявление за отпускане на кредит до „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД за закупуването на процесния преносим компютър, никога не е подписвал посочените документи, както и никога не е губил личната си карта. След като, през месец юни 2017г., получил обаждане от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД отговорил, че никога не е теглил кредит от тях.

По данни от справка от куриерска фирма “M&BM Express” пратката с горецитираните документи от дата 31.03.2017г. с номер 9001030171, с изпращач „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е била адресирана до получател Н.В.Ш. с адрес: гр. София, кв. ****, тел.

****. Св. Ц.Й., който работел като куриер в дружеството, връчил пратката на 04.04.2017г.

Видно от последната страница на договора за стоков кредит, кредитополучателят го е подписал на 04.04.2017г. Документите били подписани от подс. М. при връчването на куриерската пратка от св. Й.. При доставянето на пратката подсъдимият представил на св.

Й. копие от лична карта с изписано „Вярно с оригинала“, която била издадена на Н.В.Ш. с ЕГН ********** с адрес: гр. София, кв. ****, ап. 13. Данни в действителност отговаряли на тези на св. Ш., но снимката и подписът не били негови.

На 05.04.2017г. от „Екзисто“ ООД била издадена фактура № 2000003611 с получател Н.В.Ш. на обща стойност 4430, 00лв., касаеща закупуването на 1 бр. преносим компютър Mac Book Pro 13” Retina Display c Touch Bar – Space”.

Сумата по договор за кредит № CREX – 14646213 е била заплатена, заедно с други дължими суми, с едно платежно нареждане на 10.04.2017г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

4

От справка от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД от 18.11.2019г. е видно, че няма постъпили плащания по нито един от посочените в писмото кредити, включително и по процесния договор за кредит.

Към месец юли 2017г. в „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД имало подозрения, че лицето Г. Г. М. при телефонните разговори с кредитните консултанти се представя с различни имена. Лицето преди това е подавал заявления за кредит с неговите лични данни, но тези кредити не били погасявани след това.

Поради това на 13.07.2017г., около 11:30ч., св. П.Л. се обадила на личния номер на св. П.Н., който работел като инспектор към СДВР. Към момента на разговора, той се намирал заедно със св. З.Н. – инспектор в СДВР в района на ж.к. „Дружба“, гр. София. Св. Л. обяснила, че в дружеството има одобрен кредит на името на П.С.С., ЕГН ********** и договорът ще бъде занесен за подпис от куриер на “M&BM Express” на адрес: гр. София, ул. ****, в същия ден за времето от 12:00ч. до 14:00ч. Свидетелката също така обяснила, че при прослушване на телефонните разговори от служители на дружеството е била установено, че гласът, който следвало да е на П.С. е на друго лице, което се е обаждало за отпускане на кредити и се е представяло с различни имена.