Решение № 5 от 12.01.2025, Окръжен съд - Враца

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Враца, 12.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Калин Тр. Тодоров

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно гражданско дело № 20241400500689 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Въззивното дело е образувано въз основа на въззивна жалба вх. № 13972/15.10.2024 г. подадена от П. К. П., с ЕГН ********** от ***, чрез пълномощника му адв.М. Л. от АКВраца със съдебен адрес: *** против Решение № 602/30.09.2024г. постановено по гр.дело № 1462/2024г. по описа на РС-Враца, с което отхвърлил предявените от П. К. П. с ЕГН ********** от *** против С. П. Г. с ЕГН ********** и П. Д. Г. с ЕГН **********,и двамата от ***, искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.537 ал.2 от ГПК:

-за признаване за установено по отношение на ответниците,че ищецът е собственик по наследство от Е. П. Г.,бивш жител на гр.Враца,починала на ***, на 1/6 ид. части от:

1. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес *** етаж 1, с предназначение: жилище,апартамент;с площ 96.55 кв.м.,с прилежащи мазе в източната страна на сградата от 12 кв.м.,1/2 ид. части от общите части на сградата,1/2 ид. части от правото на ползване на дясната половина на таванско помещение и 1/2 ид. части от правото на строеж;

2. самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта на гр.Враца,с адрес *** етаж -1,с предназначение: гараж;с площ 18.35 кв.м.,със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж, и за осъждане ответниците да му предадат владението;

-за отмяна на констативен Н.А.№8 т.І рег. №92 дело №6/2018 г. на нотариус с район на действие ВРС В. В..

1

Осъдил П. К. да заплати на С. П. Г. сумата от

1500,00 лв. разноски по делото, както и на адв.Е. М. от АК Враца сумата от 1500,00 лв. разноски по делото.

В жалбата се навеждат доводи, че първоинстанционното решение е неправилно, поради нарушение на материалния и на процесуалния закон и е необосновано.

Счита, че съдът е нарушил материалния закон, като приел, че ответниците са придобили по давност правото на собственост върху чуждата 1/6 идеална част от всеки от двата имота, без да е установено в процеса по какъв начин всеки от тях, като държатели на чуждата идеална част с едностранни действия е превърнал държането й във владение, цитирайки TP № 1 от 06.08.2012г. по тълк. д. № 1/ 2012г. на ОСГК на ВКС.

В нарушение на материалния закон съдът приел, че е изтекъл 10-годишният период до предявяването на иска, без да е посочил началния момент на владението.Съдът приел, че Е. Г./прабабата на въззивника/ била съсобственик в процесиите имоти, притежаващ 1/2 идеална част от всеки от имотите, а останалата ½ ид.ч. е била собственост на двамата ответници, като относно този извод на съда няма възражение от страните по делото.

Съдът не е разграничил налице ли е отделна дялова съсобственост между двамата ответници при равни права от по ¼ идеални части или като съпрузи са придобили 1/2 идеална част от имотите при режим на СИО, тъй като по делото няма доказателства кога е сключен бракът между двамата ответници и в съдебното решение не са обозначени като съпрузи. Не са обсъждани действията им като отделни съсобственици и отношенията им с всеки от останалите съсобственици през различните периоди, при положение, че не ги разглежда като съпрузи.

Съдът нарушил материалния закон, като не е направил разграничение по отношение на всеки един от имотите. Същите са разгледани целокупно, без съдът да направи разграничение, че се касае за два отделни, самостоятелни имота, които макар и разположени в едно дворно място и в една сграда, са с различно предназначение и фактическа власт се упражнява отделно по отношение на всеки един от тях.

Въззивника твърди, че той е доказал качеството си на наследник на прабаба му Е. Г. и на дядо му П. С. Н., поради което е доказан предявения ревандикационен иск относно 1/6 ид.ч. от процесния гараж.

Съдът приел, че процесните два имота били построени със средства и труд на ответниците, без да съобрази, че Е. Г. и П. Н. участвали в строежа със финансови средства, чрез изтеглени кредити, които впоследствие погасявали.

Неправилно и незаконосъобразно съдът приел, че ответниците са упражнявали фактическата власт върху двата процесни имота още от построяването им и тяхното владение не било смущавано и прекъсвано от Е. и П., дори не бил изследвал налице ли е държане на процесиите идеални части от страна на ответниците, преди да достигне до извод за владение. По делото не били събрани доказателства от кого бил построен гаража.Излага правни изводи за придобивна давност на която се позовават ответниците, както и на показанията на разпитаните свидетели.

Въззивника в жалбата навежда доводи за извършени процесуални нарушения от страна на съда по доклада по делото, като не разпределил правилно доказателствената 2 тежест касаеща ответника. Твърди, че неправилно разделил производството по делото, като с отговора на исковата молба е предявен и насрещен иск, поради което част от доказателствените материали били приложени по гр.д.№ 758/2024г. по описа на РС-Враца, като иска неговото прилагане по настоящето дело.

Счита, че неправилно съдът се позовал на показанията на свидетелите на ответниците, като бил игнорирал показанията свидетелите водени от ищеца. В нарушение на процесуалния закон присъдил на ответници разноски на ответника С. Г. и на адв.М..

Въззивника счита, че първоинстанционното решение е необосновано, тъй като съдът приел, че първият етаж и гаража са построени само и единствено със средства и труд на ответниците.

Твърди, че прабаба му Е. Г. е била съсобственик на дворното място и съсобственик на първия етаж и била участвала активно с парични средства в строежа на новата къща. П. и Е. Н. били построили и втория жилищен етаж, които също са участвали в парични средства за построяването му.

Моли съдът да отмени изцяло Решение № 602/30.09.2024г. постановено по гр.дело № 1462/2024г. по описа на Районен съд - Враца, като неправилно и незаконосъобразно и да уважи предявените ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС във връзка с чл.537, ал.2 ГПК, като основателни и доказани.

Претендира разноски за първата и за въззивната инстанции.

Моли на основание чл.266, ал.3 ГПК съдът да допусне до разпит свидетелката Т. Т.

Т. при режим на довеждане, която ще установява от кого и с чии средства са били построени процесиите два имота; изтеглени ли са били кредити от наследодателите и от ответниците, от кого са изплащани тези кредити; извършвани ли са ремонти и подобрения на имотите, от кого и с чии средства; какви са били личностните отношения между П. Н. и неговите деца С. Г. и съпругът й П. Г., както и К. П..

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 14737/30.10.2024г. от въззиваемите страни С. П. Г. и П. Д. Г., чрез адв. Л. В. и адв.Е. М. от АК-Враца, с който оспорват изцяло предявената от въззивника П. К. П. въззивна жалба, като неоснователна. Считат, че първоинстанционното решение е правилно, обосновано и законосъобразно, постановено в съответствие с процесуалните правила и относимите материалноправни норми.

Считат, че не са налице допуснати нарушения на материалния закон, както се твърди във въззивната жалба. Съгласно събраните пред първата инстанция свидетелски показания съдът е направил верен извод, че владението върху процесните имоти е установено веднага след тяхното построяване, като не е прекъсвано или смущавано, нито от прабабата Е., нито впоследствие от дядото П.. Видно от приетия Констативен акт, установяващ въвеждане на жилищната сграда и гаражите в експлоатация на 15.07.1988 г., както и от схемата на гаража, същият представлява самостоятелен обект в жилищната сграда, изграден на първо ниво, респ. владението е установено от двамата ответници след построяване на сградата, част от която е и гаражът.

Твърдят, че 10 годишната давност на несмущавано и манифестирано владение е 3 изтекла до деня на съставения на 05.01.2018г. в полза на ответниците нотариален акт за собственост, въз основа на давностно владение.

Посочват, че никъде в съдебното решение не се сочи, че Е. е притежавала 1/2 ид.ч. от процесните имоти, а останалата ½ ид.ч. е принадлежала на двамата ответника при равни права. От събраните по делото доказателства и от обема на учреденото право на строеж се установило, че в полза на двамата ответници и на Е. при равни права за всеки един от тримата е учредено право на строеж на първи жилищен етаж и гараж, който се намира на ниво -1 в същата сграда, като всеки един от тях е имал право по 1/3 ид.ч. Съдът е съобразил заявената от ищеца претенция за размера на 1/6 ид.ч. от имотите.

Въззиваемите твърдят, че за първи път с въззивната жалба се навеждат твърдения от въззивника, че прабаба му Е. Г. участвала с лични средства от 8 000 лв. в строежа на къщата, както и изтеглените от дядо П. кредити за строежа на къщата били изплащани лично от него. Също така навежда доводи, че дядо му П. бил правил ремонти и подобрения на първия жилищен етаж. Считат, че тези твърдения не следва да се обсъждат от въззивната инстанция и не следва да бъдат допускани поисканите за тяхното установяване гласни доказателства.

Неоснователни са всички останали оплаквания във въззивната жалба, като въззиваемите правят анализ на гласните доказателства събирани пред първата инстанция за установяване фактите и обстоятелствата твърдени от страните по делото.

Считат, че не са налице допуснати процесуални нарушения от страна на съда, тъй като правилно бил разпределил доказателствената тежест.

Ищецът не е възразил против изготвения от съда предварителен и окончателен доклад по делото, не е направил своевременно каквито и да било искания за ангажиране на писмени, гласни или други доказателства в подкрепа на твърденията си в установените по ГПК срокове, поради което е недопустимо по реда на чл.266 от ГПК да се събират писмени и гласни доказателства пред въззивната инстанция.

Сочат, че ищецът е направил пълно признание на иска по гр.д.№ 758/2024г. по описа на РС-Враца чийто предмет е установяване право на собственост на идеални части от друг имот и не е налице взаимна връзка между двете дела. Не били направени никакви доказателствени искания пред първата инстанция, включително и за прилагане на гр.д. № 758/2024г., което било приключило.

Въззиваемите страни сочат, че е недопустимо искането на въззивника за изменение на решението в частта му за разноските, тъй като такова не е направено по реда в сроковете по чл.248 ГПК.

Считат, че въззивната жалба е изцяло неоснователна, а обжалваното решение на районния съд - правилно и законосъобразно, поради което молят въззивната жалба на П. П. да бъде оставена без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение.

Претендират съдебно-деловодни разноски, както и заплащане на адвокатски хонорар на адв. Е. М. в хипотезата на чл.38, ал.2 вр. ал.1, т.3 пр. второ от ЗА.

С Определение № 960/21.11.2024 г.постановено по ВГД № 689/2024г. по описа на ОС-Враца по реда на чл.267 от ГПК, въззивния съд допуснал до разпит свидетелката Т. Т. Т.

4 при режим на довеждане от въззивника за установяване на факти и обстоятелства посочени по-горе в определението, като изложил подробни мотиви в тази насока.

При извършената проверка по чл. 267 ГПК въззивният констатира, че въззивнaта жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от надлежна страна, в срока по чл.

259, ал. 1, ГПК и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

При констатираната редовност на жалбата, съгласно чл. 269 ГПК въззиният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси, той е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното съдебно решение е валидно и допустимо, постановено в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита, предявено с исковата молба на ищеца.

За да се произнесе по основателността на жалбата, настоящият съдебен състав обсъди събраните пред районния съд доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с изтъкнатите от страните доводи, при което приема следното от фактическа страна: