Решение № 2832 от 21.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2832 гр. Пловдив, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330110492 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Е. А. Т. с ЕГН: **********, със седалище и адрес на управление ***************** против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК: 831830482 със седалище и адрес на управление гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Баучер“ №87, с която са предявени обективно съединени осъдителни искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, вр. с чл. 429, ал.3, вр. с ал.2, т.2 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищцата следните суми: сумата от 2 240.31 лева - съставляваща остатъкът от дължимото обезщетение, равняващо се на разликата между стойността на заплатения от ищцата ремонт и получената от застрахователя сума, ведно със сумата от 60 лева – такса за репатриране на увредения автомобил до сервиза, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на писмената претенция към застрахователя – 17.01.2023г. до окончателното изплащане на цялото задължение.

В исковата молба се твърди, че на дата ** година Т. Т. управлява автомобила на ищцата марка *, с рег.№ ***************** като се движил по автомагистрала „**“, в посока от гр. **. Някъде около **, пред управлявания от Т. автомобил възникнала ситуация, която налагала бързо и екстремно спиране на няколко автомобила един след друг. Водачът на *та успял да спре, но движещият се зад него И. Т. не успява и ударил отзад автомобила на ищцата. Предизвикалият произшествието е управлявал лек автомобил марка 1

**, модел **, с рег.№ **. Твърди, се че след сблъсъка Т. Т. е загубил съзнание, поради което виновният водач се е обадил на тел. 112 и на място е дошъл екип на МВР, който след извършен оглед и проведена анкета с участниците в събитието, е съставил протокол за ПТП № **/** година и АУАН **/** година. В резултат на сблъсъка, върху автомобила били причинени щети подробно описани в исковата молба. След ПТП-то автомобила на ищцата не бил в движение, поради което се е наложило да бъде транспортиран до ** репатриращ автомобил, като същия бил откаран до автосервиз А., където да бъде отремонтирана. За репатрирането и транспортирането на автомобила ищцата заплатила сумата от 60 лева.

Твърди, се че на дата 17.01.2023 година Т. Т., в качеството си на управлявал увредения автомобил, по време на сблъсъка, подал уведомление за щета при ответника, с искане за изплащане на обезщетение за имуществени вреди, дължими при условията на задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена между ЗД „БУЛ ИНC“АД и собственика на лек автомобил с рег.№ **. Уведомлението било подадено на 17.01.2023. Във връзка с подадената претенция била образувана прииска по щета № *****************, като били извършени три огледа на увредения автомобил и били изготвени множество снимки.

Сочи, че на дата 20.02.2023 година ответникът изплатил на ищцата сумата от 1 777. 67 лева, а същата твърди, че за ремонта на същия заплатила в Автосервиз „А.“ сумата от общо 4 017.98 лева за ремонтни дейности по процесния автомобил подробно изброени с цени в исковата молба. Твърди, че до настоящия момент ответникът отказва да изплати разликата между реално заплатената от ищцата цена за ремонта - 4017.98 лева, поради което за ищцовата страна било налице интерес от образуване на настоящото производство и осъждане на застрахователя да заплати дължимото обезщетение, равняващо се на пълния размер на причинените щети.

Ищецът излага, че ответното дружество съзнателно и целенасочено се опитвало да лиши ищцата от възможността същата да защити правата си пред компетентния съд. С оглед гореизложеното моли да се осъди ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК 831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Лозенец“, бул. „Джеймс Ваучер“ № 87, представлявано от С.П. и К.К. , да заплати на С.Н.Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес: г** следните суми:

2300.31 лева, от които сумата от 2 240.31 лева съставляваща остатъкът от дължимото обезщетение, равняващо се на разликата между стойността на заплатения от доверитЕ.та ми ремонт и получената от застрахователя сума /4 017.98 - 1777.67 лева/, ведно със сумата от 60 лева - заплатената цена за репартирането на увредения автомобил, която сума не се включва в ремонта, но следва да бъде възстановена, при условията на задължителната застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на писмената претенция към застрахователя – 17.01.2023г. до окончателното изплащане на цялото задължение. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с който оспорва същата по основание и размер. Не оспорва наличието на 2 валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите за лек автомобил „** **" с peг. № **, като се противопоставя се на искането да я представи, тъй като това обстоятелство не е спорно. Оспорва механизма на ПТП, като считаме, че представените по делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на ПТП. Единствено доказателство за механизма, което ангажира ищеца е съставения Протокол за ПТП № ** от ** г., който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото длъжностното лице, което го е съставило не възприело лично настъпването на произшествието. Без да е установен механизма на ПТП не можел да бъде направен извод за това кой от участниците е действал противоправно. С настоящия отговор оспорват изложените от ищеца твърдения относно механизма на ПТП, като считаме, че те не намират опора в доказателствения материал. Оспорва да е налице осъществен деликтен фактически състав по отношение на всеки от неговите елементи, в това число противоправност и вина в поведението на водача на МПС. Оспорва правните доводи на ищеца за допуснати от водача на МПС нарушения на правилата за движение от ЗДвП. Твърди, че не са ангажирани доказателства по отношение на каквато и да е причинно следствена връзка между твърдяната вина на застрахования, в ответното дружество, и механизма на ПТП. По делото не били представени доказателства относно вината на водача на МПС „** **" с peг. № **, и не е ясно кой е виновен за твърдяното произшествие. Оспорва описаното ПТП да е настъпило по посочения от ищеца механизъм, оспорва то да е причинено виновно от водача на МПС „** **" с peг. № **.

Твърди, че ако и доколкото бъде установен фактът на противоправно поведение, осъществено от водача на МПС „** **", счита, че ПТП и произтеклите от него вреди са съпричинени и от другия участник в ПТП, а именно водачът на МПС „* **, който бил спрял внезапно без да се съобрази с другите участници в движениетои бил нарушил нормата на чл. 24, ал. 1 от ЗДвП. В тази връзка счита, че ударът за водача на МПС ** е бил непредотвратим, тъй като не е очаквал движещото се пред него МПС да намали скоростта рязко и да спре в внезапно, като същият не е имал възможност да реагира навреме и да предотврати удара.

Оспорва иска по размер, като счита, че претендираната от ищеца цена за ремонт на процесното МПС в размер на 2 300.31 лева, е силно завишена и не отговаря на действителният размер на щетите, съобразно разпоредбата на чл. 386 във вр. с чл. 499, ал. 2 от КЗ. Твърди, че не били представени доказателства за ремонт на увреденото МПС. а ищецът твърдял, че е направил свое проучване на пазара за стойността на щетата, като представил проформа фактура от „автосервиз А." ЕООД - гр. П. на стойност 4017.98 лева, но не били представени доказателства тази сума да е платена от ищеца, както и нямало данни дали действително е извършен ремонт на автомобила.

Счита, че сервизът издал приложената проформа фактура е надписал ремонтно - възстановителни дейности, които не са били необходими, както и детайли и части, които не са били увредени следствие на процесното ПТП, също така счита, че сервизът работи на завишени над средно-пазарните цени 3 за ремонт на автомобили. В допълнение счита, че процесното увредено МПС не е било в гаранция към датата на ПТП, тъй като към момента на ПТП е било в експлоатация повече от ** и не се налага възстановяването на автомобила да бъде в оторизиран или официален сервиз при цени на предоставяните там услуги значително надвишаващи средните за пазара или в друг сервиз, който работи на цени над средно-пазарните. Счита, че автомобилът следва да бъде възстановен с алтернативни, а не оригинални части в неоторизирани или официални сервизи на марката.

Моли да се вземе предвид, че ответника бил платил част от претендираната сума в размер на 1777.67 лева, видно от платежно нареждане от 20.02.2023 г. След представяне на всички необходими документи от собственика на увреденото МПС, ответника направил калкулация на щетите и е изчислил, че необходимата сума за възстановяване на увреденото МПС е в размер на 1777.67 лева, като дори стойността на частите е от официален представител за марката.

Счита, че са надписани ремонтно-възстановителни дейности, които не са били необходими, както и дейности и части, които не са били увредени следствие на процесното събитие. На следващо място оспорва преди настъпването на ПТП увреденото процесно МПС „* ** с рег. № ** да е било в добро състояние и без щети. В допълнение счита, че претендираните вреди се дължат предимно на амортизационни процеси, които са били предпоставка за по-лесно увреждане на вещта, тъй като към датата на настъпване на процесното ПТП, увреденото ППС било в експлоатация от **.

Сочи, че в случай, че се установи основателността на исковите претенции, то действителната вреда, не можела да надвишава посочения и определен от застрахователя размер. Обезщетението не можело да надвишава действителната стойност или възстановителната стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да получи друго със същото качество.

Твърди, че в случая, че се установява, че е налице тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2, т. 2 от КЗ, моли съдът да вземе предвид, че при определяне на обезщетението следва да се приспадне и стойността на запазените части на увредения автомобил. Не били описани изрично запазени и годни части на автомобила, поради което в случая следвало да се приложи разпоредбата на чл. 22, ал. 2 от Наредба № 24/2006 г., т.е. да се приемат за запазени 25% от действителната стойност на МПС. С оглед на изложеното моли да се отхвърли изцяло предявения иск. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателността на прекия иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че в причинна връзка от виновно противоправно деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е застрахована при 4 ответника, е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в повреда на собственото му МПС, вследствие на ПТП, неговия механизъм и размера на вредите, като установи и размера на обезщетението.

С проекта за доклад по делото, съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към момента на настъпване на ПТП – **г. лек автомобил „** **“ с рег. № ** е бил застрахован при ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД.

От представеното по делото Уведомление за настъпило застрахователно събитие от 17.01.2023 г. /л. 7 от делото/, се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и е поискал да му бъде определено обезщетение, респ. спазена е процедурата по чл. 380 КЗ.

От Платежно нареждане от 20.02.2023 г. /л. 13/, се изяснява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата в размер на 1777, 67 лева, представляваща застрахователно обезщетение по заведената щета № ***************** за настъпилата увреда на лек автомобил „* **“ с рег. № **.