Решение № 980 от 22.07.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. Варна, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Теодора Шишкова при участието на секретаря Неше Еюб. Реджепова като разгледа докладваното от Теодора Шишкова Административно наказателно дело № 20243110201335 по описа за 2024 година

Производството е образувано по жалба на С. М. И., с ЕГН ********** против Наказателно постановление № 24-0442-000054/14.02.2024 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна, с което на жалбоподателя е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

В жалбата, се сочи, че издаденото НП е неправилно и незаконосъобразно, като се посочва, че при извършване на проверката органите на реда не са отчели обстоятелството, че жалбоподателят е предприел управление на МПС , тъй като му било съобщено, че дъщеря му В.ка, която е с диагноза „конвулсивни припадъци“ е получила усложнение и той е трябвало да я закара до болницата. Поради това и без да съобрази обстоятелството, че е употребил алкохол, той се качил зад волана и бил спрян от полицейските служители на който сам съобщил, че е употребил алкохол, но никой от тях не го попитал за причината.

Жалбоподателят работи като професионален шофьор и понастоящем е без работа, а трябва да издържа четиричленно семейство и е отговорен за болната си дъщеря и транспортирането й до болницата, в случай на необходимост. Поради изложеното моли за отмяна на издаденото НП.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, представлява се и от процесуален представител, който поддържа жалбата и направеното с нея искане, като моли ако не може да се отмени изцяло, то поне да се намали срока на наказанието ЛПУМПС.

Жалбоподателят И. в правото си на лична защита моли наказанията му да отпаднат, като признава, че е управлявал след употреба на алкохол, но трябва да се грижи и да издържа семейството си.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща представител и не ангажира становище, като депозира единствено писмено становище, в което прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 20.01.2024г. около 02:54 часа в гр. Долни чифлик, по ул. „Бръшлян“ до дом 12 С. М.

И. управлявал собствения си лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ В 8815 СА, когато бил спрян от полицейски служители, сред които и св. Л. и св. П., за рутинна проверка на произволен принцип.

Водачът И. бил тестван на място от дошлите да обслужат ПТП полицейски служители за концентрация на алкохол с техническо средство "Дрегер Алкотест - 7510" ARNJ-0046, като показанията на Дрегера били над 0,8 на хиляда - 1,14 промила в обема на издишания от водача въздух.

Впоследствие в 03.18 часа на Селим бил предоставен талон за медицинско изследване, в който било отразено, че същият следва да даде кръвна проба до 40 минути от връчване на талона, тъй като пробата трябвало да бъде дадена във ЦСМП Долни чифлик.

Такава така и не била дадена, като още в хода на проверката водачът не отрекъл, че е употребил алкохол.

При така установените факти, св. Л. съставил на въззивника АУАН за нарушение на чл.

5, ал.3, т.1 ЗДвП, въз основа на който е издадено обжалваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства по АНП, както и от показанията на св. Л. – актосъставител и св. П. – свидетел на събитията и при съставяне на акта.

Видно от показанията на свидетелите, които съдът изцяло кредитира, водачът не е бил сам в автомобила в процесната вечер.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното административно наказание прави следните изводи:

Жалбата е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения срок за обжалване и е приета от съда за разглеждане, но по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 22-0442-000054/14.02.2024 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна е издадено от компетентен орган, надлежно упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи.

В хода на административонаказателното производство, не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените 2 материално правни норми, като наказанието за нарушението е напълно индивидуализирано.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че И. е осъществил от обективна и субективна на страна състава на посоченото в НП нарушение, доколкото в съдебното производство с необходимата категоричност се установи от показанията на св. Л. и П. и приложените писмени доказателства, неправомерната деятелност на жалбоподателя при управление на МПС, намерила адекватен административно-наказателен израз в атакуваното наказателно постановление.

Изпълнителното деяние, „управление на МПС” включва всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици /Виж Постановление на пленума на ВС на Р България №1 от 1983 година/.

Доколкото са безспорни доказателствата ( а и той самият не отрича), че въззивника е управлявал автомобила, извършените от него действия са тези по привеждането му в движение и това не е оборено по надлежният ред, то съдът приема, че действително на посочената дата той е управлявал лек автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДП на водачът на ППС е забранено да управлява ППС под въздействието на алкохол.

В случая в хода на съдебното следствие по категоричен начин се установява, че въззивникът е управлявал МПС, когато е бил спрян за проверка, както и по отношение на това, че пробата за алкохол с техническо средство е отчела наличие на алкохол в кръвта му над 0.5промила – 1.14 промила, а резултат от впоследствие направена кръвна проба не е наличен доколкото жалбоподателят изобщо не е дал кръв за изследване.

Като съобрази горните обстоятелства съдът прецени, че въззивникът е нарушил разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като е управлявал МПС с концентрация на алкохол в обема на издишания от него въздух над 0,8 промила и това е доказано по изискуемия начин посредством използван нарочен тест.

Възражението, че полицейските служители е следвало да проявят разбиране тъй като жалбоподателят е следвало да помогне на болната си дъщеря, останаха недоказани в производството, тъй като представените епикризи не касаят процесния ден и не обясняват защо, след като сам е бил наясно с употребата на алкохол жалбоподателя се качил в автомобила и нещо повече, поел е отговорността да превозва други лица.

АНО е дал правилна квалификация на нарушението и е наложил на въззивника наказания в пределите предвидени в закона, а именно глоба в размер на 1000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната нормачл.174 ал.1, т.2 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкция за водач на МПС, който управлява с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,8 на хиляда, каквото имаме в настоящият случай, а именно – въззивника е управлявал автомобил с концентрация от 1,14 3 промила (като следва да се съобрази именно показанието на Дрегера, доколкото изобщо отсъства кръвна проба).

В този случай АНО се е позовал на резултатите от техническото средство, което настоящия съдебен състав намира за законосъобразно извършено, предвид отсъствието на такива от кръвна проба, които се дължат на виновното поведение на жалбоподателя.

Поради горното, съдът намира, че наказващият орган правилно е възприел фактическата обстановка и е наложил наказания за извършените деяния в предвидения в закона размер, който е фиксиран и не подлежи на последваща преценка от съда, поради което и не могат да бъдат удовлетворени исканията на адв. В. за редуцирането им, въпреки че в случая се касае за лице работещо като шофьор и издържащо семейство с болно дете.

С оглед посоченото, съдът намира, че следва да потвърди изцяло обжалваното НП и да присъди сумата от 80 лева за юрисконсултско възнаграждение с оглед правната и фактическа сложност на делото, както и с оглед обстоятелството, че по делото са били депозирани единствено писмени бележки от юрисконсулта.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0442-000054/14.02.2024 год. на Началника на група при 04 РУ към ОД МВР - Варна, с което на С. М. И., с ЕГН ********** е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца за нарушение на разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП.

ОСЪЖДА С. М. И., с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР – Варна сумата от 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Варна в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4