Решение № 13036 от 02.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13036 гр. София, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20231110109965 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от М. Г. П. срещу [фирма] установителни искове с правно основание чл.

26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от 22.06.2022 г. поради заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави, кумулативно обективно съединени с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 248 лева, представляваща недължимо платена сума – въз основа на недействителен договор, евентуално съединени с установителен иск по чл. 26, ал. 4, вр. ал. 1, предл. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД за прогласяване нищожността на клаузата от специалните условия на договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на 123,78 лева, на клаузата на чл. 15.2, б. а от ОУ към договора, предвиждаща заплащането на надбавка за наказателна лихва при забава, обективно съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 118,44 лева, представляваща недължимо платена сума под формата на наказателна такса и сумата от 84 лева, представляваща недължимо платена сума под формата на комисиона.

Ищцата твърди, че между нея, в качеството й на кредитополучател и ответника [фирма], в качеството му на кредитор, бил сключен договор за кредит № *** от 22.06.2022 г., под формата на договор от разстояние, за предоставяне в полза на М. П. на паричен потребителски кредит в размер на сумата от 800 лева. Посочва се, че последната била реално предоставена на ищцата в деня на сключване на договора чрез „И.“. Съгласно клаузите на договора срокът на предоставения кредит е 30 дни, при стандартен лихвен процент от 40,97 %, лихвен процент за срока на кредита – 40,99 %, сума на лихвата за срока на кредита – 26,95 лева, годишен процент на разходите – 49,6 %, дължима такса за бързо разглеждане в размер от 123,78 лева или общо дължима сума по кредита в размер от 950,73 лева. Излага се, че същата следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок до 22.07.2022 г. Ищцата посочва, че поради допусната забава в заплащането на главницата, от страна ответното дружество била начислена като дължима сума в общ размер от 1 188,17 лева, включваща: главница от 800 лева; наказателна такса от 153,44 лева, комисиона от 84 1 лева; допълнителна услуга от 123,78 лева и лихва от 26,95 лева. Поддържа, че на 12.12.2022 г. П. превела в полза на [фирма] сумата от 1 083,03 лева, с посочено основание за превода пълно погасяване договор № ***. В исковата молба се излагат твърдения за недействителност на договора за кредит поради допуснато протИ.речие с императивни правни норми. Конкретно се посочва, че договорът нарушава изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК, тъй като в специалните условия към същия е посочен ГПР единствено като абсолютна стойност, като липсва ясно разписана методи на формирането му и описание на всички разходи, включени в посочения процент. Поддържа се, че по този начин се заобикалят изискванията на закона. Счита за нищожна и клаузата от специалните условия на договора за кредит, предвиждаща заплащането на такса за бързо разглеждане в размер на сумата от 123,78 лева, както и, че нейната нищожност обуславя недействителността на целия договор. Конкретно се посочва, че начисляването й е в протИ.речие с разпоредбата на чл.

10а, ал. 2 ЗПК, въвеждаща забрана за кредитора да изисква заплащането на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, какъвто характер има процесната такса. Наред с това, чрез невключването й в размера на ГПР по договора ищецът заобикаля ограничението, въведено с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ГПК относно допустимия му размер. Клаузата е нищожна и като накърняваща добрите нрави, тъй като води до необосновано оскъпяване на кредита, предвид размера й, равняващ се на 15,47 % от стойността на заеманата сума и преследва забранена от закона за цел – обогатяване на кредитора, без основание за това. В исковата молба се посочва, че тази клауза е и неравноправна по см. на чл. 143 ЗЗП, тъй като води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. М. П. оспорва и клаузата на чл. 15.2, б.

„а“ от Общите условия на договора за кредит, предвиждащи задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора надбавка за наказателна лихва при допусната форма на забава, тъй като протИ.речи на императивното изискване на чл. 33, ал. 2 ЗПК в този случай да се начислява само законна лихва за забава. Ето защо, начислената от ответника [фирма] наказателна такса от 153,44 лева за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г. протИ.речи на посочената разпоредба и за разликата над размера на законната лихва от 35 лева или за сумата от 118,44 лева се явява недължимо платена от ищцата. Ищцата счита, че недължимо платена от нея е и сумата от 84 лева, начислена от ответника като комисиона, тъй като се касае за задължение, което не следва от клаузите на договора, както и за такса, начислена в протИ.речие с чл. 10, ал. 2 ЗПК. Намира, че поради недействителността на договора за кредит и на основание чл. 23 ЗПК П. дължи само чистата му стойност – главница от 800 лева, както и сумата от 35 лева, представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г. или сума в общ размер от 835 лева, но не и останалата част от начислените задължения. Ето защо, пратената вповече сума от 248 лева – разлика между общо преведена на [фирма] от 1 083,03 лева и реално дължимата от 835 лева подлежи на връщане на ищцата, като получена без основание за това. С тези съображения М. П. отправя искане за прогласяване нищожността на договор за кредит № *** от 22.06.2022 г. – поради заобикаляне на закона и протИ.речие с добрите нрави и за връщане на платеното в полза на ответното дружество по силата на този договор при липсата на основание за това и конкретно на сумата от 248 лева. При условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на иска за прогласяване нищожността на договора в неговата цялост, ищцата отправя искане за прогласяване недействителността на договорните клаузи, предвиждащи заплащането на такса за бързо разглеждане и на надбавка за наказателна лихва при забава, както и за връщане от ответника на сумата от 118,44 лева и сумата от 84 лева, представляващи недължимо платени суми под формата на наказателна такса и комисиона. Претендира присъждане на разноски.

В депозирания по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът [фирма], чрез 2 пълномощника си юрк. Иванчева, оспорва исковите претенции с доводи за тяхната неоснователност. Не оспорва, че на 22.06.2022 г. между [фирма], като кредитор и М. Г. П., като кредитополучател, е сключен договор за кредит № *** в съответствие със ЗПК и ЗПФУР за предоставяне на паричен заем в размер от 800 лева за период от 30 дни или с краен падеж 22.07.2022 г. Посочва, че по договора, от страна на дружеството, са начислени следните такси и лихви: договорна лихва в размер от 26,95 лева и такса „бързо разглеждане“ в размер от 123,78 лева, като общият размер, който кредитополучателят е следвало да погаси възлиза на 950,73 лева. Поддържа, че още в процеса на кандидатстване за отпускане на кредит на ищцата е предоставен СЕФ, като същата е избрала сумата и срока, за които кандидатства, посредством платформата www.***.bg. Излага се, че считано от датата на превода на сумата – 22.06.2022 г. е започнал да тече срокът на договора. Поддържа се, че ищцата сама е избрала да ползва допълнителна услуга, която е незадължителна по своя характер – за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, за което е начислена и съответната такса – съгласно Тарифа на кредитора, налична на началната страница на посочения сайт. Предвид така заявената услуга, искането на М. П. е разгледано приоритетно, а сумата е преведена в рамките на 15 минути. С отговора ответникът излага, че при допусната забава в заплащането на дължимите суми и на основание т.15.2 а от приложимите Общи условия към договора, на кредитополучателя се начислява наказателна лихва за забава. Посочва се, че ищцата е допуснала забава, като не е върнала в срок дължимата сума, за което до същата били изготвени и изпратени три напомнителни писма. Във връзка с тази дейност били начислени такси от по 20 лева, съгласно приложимите ОУ, както и отделна такса от 24 лева на основание т.15.4 от ОУ, поради препращане на просроченото задължение за обработка от външна колекторска агенция. [фирма] твърди, че на 12.12.2022 г. – след настъпване на падежа на вземанията, М. П. превела по сметка на дружеството сумата от 1 077,11 лева, с което частично били погасени задълженията й по договора, както следва: 84 лева разходи за събиране на просрочени задължения; 160,16 лева – наказателна лихва за просрочие, начислена за периода от 22.07.2022 г. до 12.12.2022 г.; 26,95 лева- договорна лихва за периода от 22.06.2022 г. до 22.07.2022 г.; 123,78 лева – такса за услугата „бързо разглеждане“ и част от главницата – 682,22 лева. Останала непогасена другата част от главницата в размер на сумата от 117,78 лева. Ответникът оспорва твърденията на ищцата относно недействителността на договора за кредит като неоснователни. Излага подробни съображения, поради които намира, че размерът на ГПР по договора е изчислен изцяло в съответствие с формулата, установена в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК. Наред с това, начисляването на такса за „бързо разглеждане“ е в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК, която услуга е допълнителна и незадължителна по своя характер. Твърди, че тази такса не представлява част от общия разход по кредита, доколкото не се заплаща във връзка с договора и не е задължително условие за получаване на кредита при съответните условия.

Оспорва в случая да е налице накърняване на добрите нрави. Посочва, че начисляването на такси за просрочени задължения и комисиони не е в нарушение на чл. 10а ЗПК, тъй като не се касае за действия, свързани с управление на кредита, а за разходи във връзка с неизпълнение на задължения на кредитополучателя, чието договаряне е изрично предвидено като възможност в чл. 11, ал. 1, т. 15 ЗПК. С тези доводи ответникът отправя искане за връщане на исковата молба като нередовна и недопустима, а по същество за отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По главните искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД:

3

Съгласно посочените разпоредби сред основанията за недействителност на договора и конкретно за неговата нищожност са заобикаляне на закона и конкретно на въведена императивна законова забрана чрез постигане на забранен или непозволен от закона правен резултат, и накърняване на добрите нрави, като неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или произтичат от тях.

Следователно, основателността на предявените главни искови претенции, имащи за предмет прогласяване нищожността на договора в неговата цялост, е обусловена от установяване от ищцата, при условията на пълно и главно доказване, сключването между нея и ответното дружество на процесния договор за кредит № *** от 22.06.2022 г. и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, в частност уговарянето на клауза, предвиждаща задължение за кредитополучателя да заплати на кредитора такса за бързо разглеждане на искането за отпускане на кредит, както и наказателна такса при допусната забава; че договорът е недействителен на посочените основания.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи действителността на договора - съответствието му със законовите разпоредби и с добрите нрави.