Определение № 4134 от 18.12.2025, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4134 гр. Перник, 18.12.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Колева като разгледа докладваното от Симона Пл. Колева Гражданско дело № 20251720100926 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК.

С протокол от 23.06.2025 г. делото е разпределено на настоящия съдия докладчик.

При служебна проверка съдът е констатирал, че след множество давани указания по реда на чл. 129 ГПК, след частично прекратяване на делото (потвърдено от ОС-Перник), делото следва да продължи в частта, с която са предявени претенции по чл. 45 ЗЗД за заплащане на: 1/ обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1953,17 лева в периода 27.09.2024 г. – 01.03.2025 г. и 2/ неимуществени вреди в размер на 1953,17 лева за периода 27.09.2024 г. – 01.03.2025 г.

Съдът е констатирал, че в исковата молба и уточненията, депозирани до 23.06.2025 г., се твърди, че между ищеца и ответника „Обединена българска банка“ АД са сключени: 1/ договор за кредитна линия от 25.11.2015 г. в размер на 2000 лв., и 2/ договор за кредитна карта от 10.10.2006 г. в размер на 3000 лв. В уточнителна молба от 21.03.2025 г. /л. 20/ се посочва, че по договора за кредитна карта от 2006 г. получил 3000 лв., а платил обратно 5976,79 лева, а по договора за кредитна линия от 2015 г. получил 2000 лв., а платил 6500 лв.

Посочва, че 5-годишната давност е настъпила, като уточнява, че давността по отношение договора за кредитна линия от 25.11.2015 г. е настъпила на 25.11.2020 г., а за споразумението от 10.10.2006 г. – на 10.10.2011 г. Ищецът посочва, че се е позовал на давността пред ответника „Обединена българска банка“ АД с искане № 163566 от 27.09.2024 г. в клон на банката в гр. Перник, но ответникът не се произнесъл по доводите на ищеца за настъпила давност – нито в 7-дневен срок, нито до момента на депозиране на исковата молба.

Поддържа, че бездействието на ответника да се произнесе по давността причинило на ищеца-потребител неимуществени и имуществени вреди.

Твърди, че ответникът неправомерно е начислявал лихви за погасени по давност главници (главници в размер на 350 лв. месечно по двата договора), което е причинило на ищеца имуществени вреди в размер на 1953 лв. за периода от 27.09.2024 г. до 01.03.2025 г.

По отношение иска за неимуществени вреди, ищецът посочва, че след скандали и откази да му изплатят пенсията и работната заплата пред м.юни-август със забава от 15-20 дни и в резултат на отношението на служителите на банката в ************* ищецът решил да преустанови отношенията си с ОББ, след 45-годишна кредитна история, лишавайки се от възможността за кредитиране от ОББ с преференции. Посочва, че е преживял неописуем стрес, главоболие, високо кръвно налягане (което в момента лекува), травма от перманентни телефонни съобщения за задлъжнялост за задължения, за които е настъпила погасителна давност, от вулгарно неравноправно отношение, унижаващо гражданите, разрушаване на 45годишна перфектна кредитна история, 1

Иска се ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца вреди в общ размер 3906,34 лева, ведно с лихвата до 01.03.2025 г. Претендира разноски в производството в размер на държавната такса за разглеждане на иска, както и лично възнаграждение за исковата молба по чл. 26, 27, 28 ГПК в размер на 500 лв., както и по 400 лв. – за всяко открито съдебно заседание. Изрично в уточняващите молби е заявено, че по водените дела ищецът се представлява лично и не наема дружества от адвокати.

С разпореждане № 8791/25.06.2025 г. съдът е констатирал, че при тези твърдения, доколкото се посочва, че имуществените вреди в размер на 1953,17 лева са претърпени в резултат бездействието на ответното дружество след позоваване на давността и начисляването на суми по 350 лв. месечно за погасителни вноски по два договора (договор за кредитна карта от 2006 г. и договор за кредитна линия 2015 г.), не става ясно каква сума е начислена от ОББ за процесния период по всеки отделен договор. За яснота е необходимо ищецът да посочи какви са начисленията от страна на ОББ за процесния 5месечен период по всеки договор по отделно, както и да се посочи дали лихвата от 203,17 лв. е изчислена общо, или за единия договор, или как е разпределена. Необходимо е да се уточни и началният момент, от който ищецът претендира лихва върху обезщетението за вреди (посочено в исковата молба единствено с крайна дата 01.03.2025 г.). В тази връзка с разпореждане № 8791/25.06.2025 г. на ищеца са дадени подробни указания във връзка с отстраняване на констатираните нередовности

С уточняваща молба от 16.07.2025 г. ищецът е посочил, че след 27.09.2024 г. „ОББ“ АД продължавала да претендира по договора за кредитна карта сумата 350 лв., а по договора за кредитна линия – по 150 лв. месечно. Начислената лихва от ОББ по КК след 27.09.2024 г. към датата на депозиране на иска 07.03.2025 г. възлизала на 1750 лв. (бел. тоест 5 месеца Х 350 лв.), а сумата 203,17 лева вреди представлява лихва върху сумата 1750 лв. за 150 дни.

Ищецът посочва като начална дата на увреждането датата 27.09.2024 г., на която се е позовал пред „ОББ“ АД на изтекла погасителна давност.

Съдът е взел предвид горните уточнения и е съобразил вече изложените в предходните молби доводи, че ответникът неправомерно е начислявал лихви за погасени по давност главници (бел. в размер на 350 лв. месечно, в период на 5 месеца). Ищецът посочва, че начисляването на тези суми му е причинило имуществени вреди в размер на 1953,17 лв. (1750 лв. + 203.17 лв.) за периода от 27.09.2024 г. до 01.03.2025 г. (бел. 5 месеца, 156 дни).

При тези уточнения и твърдения съдът е констатирал, че ищецът следва да посочи дали реално е платил сумата от 1953,17 лв., начислена от ответника или същата му е единствено начислена, но не е платена, във връзка с което му е дал и съответни указания.

Соченото обстоятелство е от значение за квалификацията на иска – дали се предявява осъдителен иск за връщане на недължимо платени от ищеца суми в размер на 1953,17 лв., или се предявява отрицателен установителен иск за недължимост на сумите, които са му били единствено начислени, но не и платени от негова страна. Задължение на съда е с оглед изложените в исковата молба твърдения и искания, сам да определи правната квалификация по спора, с който е бил сезиран, която да е съответна на изложените в исковата молба фактически обстоятелства, независимо от правната квалификация, дадена от ищеца (така Решение № 93 от 25.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 28/2010 г., II г. о., Решение № 177 от 11.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 193/2011 г., IV г. о., Решение № 12 от 27.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 4014/2015 г., IV г. о.).

С разпореждане от 17.07.2025 г. съдът е дал указания на ищеца във връзка с предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 1953,17 лева в периода 27.09.2024 г. – 01.03.2025 г. 1) Да посочи дали на практика е платил на Банката сумата в глобален размер на 1953,17 лв., начислена за периода 27.09.2024 г. до 01.03.2025 г. (бел. 5 месеца, 156 дни) и посочена като претърпени имуществени вреди или сумата само е била начислена от банката за посочения период., както и 2) В случай, че твърди, че сумата 1953,17 лв. е начислена, но не е заплатена от ищеца към Банката, ищецът следва да посочи дали поддържа осъдителния иск същата да му бъде възстановена от Банката или всъщност предявява отрицателен установителен иск, че не дължи на Банката сумата 1953,17 лв., като неправомерно начислена.

С оглед обстоятелството, че в молбата си от 16.07.2025 г. ищецът е посочил, че производството „по иска за давност“ не е прекратено, настоящият съд му е връчил за 2 сведение и препис от акта на Окръжен съд-Перник, с който въззивният съд е посочил в коя част производството е висящо.

С уточняваща молба от 07.08.2025 г. ищецът е въвел нови твърдения, че във връзка с двата договора в периода след 10.10.2011 г. банката неправомерно е събирала от сметката му суми в глобален размер 7424,79 лв., както и 1966,89 лв. В тази връзка моли на осн. чл.

214 ГПК размерът на предявения иск за имуществени вреди да бъде увеличен на 11344,85 лв. (сбора между вече заявените 1953,17 лв. и сумата 9391,68 лв.). Уточнява, че не е заплатил сумата от 1953,17 лв. на банката, а банката го е увредила с обсебването на 9391,68 лв., като сумата 1953,17 лв. е следствие на увреждащите действия, съгласно Решение № 5/17.04.2007 г. по гр.д. № 11/2006 г. на ВКС. Във връзка с иска за неимуществени вреди уточнява от какви действия на ОББ са настъпили същите.

С разпореждане от 14.08.2025 г. съдът е констатирал, че не са налице основания за изменение на иска, съгласно формулираното в молбата от 07.08.2025 г., като е дал последна възможност на ищеца да уточни претенцията си в размер на 1953,17 лв., (доколкото вече е уточнил, че имуществените вреди в периода 27.09.2024 г. – 01.03.2025 г. са в размер на 1953,17 лв. (1750 л в . + 203.17 лв.) за периода от 27.09.2024 г. до 01.03.2025 г. (като начислената лихва от ОББ по КК след 27.09.2024 г. към датата на депозиране на иска 07.03.2025 г. възлиза на 1750 лв. (бел. тоест 5 месеца Х 350 лв.), а сумата 203,17 лева вреди представлява лихва върху сумата 1750 лв. за 150 дни), т.е., че сумата е начислена, но не е заплатена от ищеца), да посочи дали поддържа осъдителния иск същата да му бъде възстановена от Банката или всъщност предявява отрицателен установителен иск, че не дължи на Банката сумата 1953,17 лв., като неправомерно начислена.

С уточняваща молба от 12.09.2025 г. ищецът е изложил съображения във връзка с Определението на Окръжен съд Перник и позовавайки се на съдържанието на Определението на Окръжния съд посочва, че изменя иска на основание чл. 214 ГПК в размер „12261,08 лв., вместо 1953,17 лв. за периода само след 27.09.2024 г. по исковата молба“ (стр. 3-4 от уточняващата молба). Изложени са твърдения, че по двата, погасени по давност договора, ОББ е присвоила недължими от потребителя средства в размер на 12261,08 лв., съгласно приложен опис. Изложени са съображения, че „договорите с ОББ са в абсолютна 10-годишна давност“ – стр. 7 от последната уточняваща молба, а неравноправните и незаконосъобразни действия по погасените по давност договори по събиране на несъществуващи вземания са в размер на 12261,08 лв. и същите родължават и след издаването на съдебния акт за удостоверяване на давността – абсолютна 10-годишна и абсолютна 5-годишна (стр. 8) от молбата. В тази връзка и иска да му бъдат заплатени имуществени вреди в размер на 12261,08 лв., вреди от пропуснати ползи и лихви в размер на 3149,51 лв., както и неимуществени вреди в размер на 2018,08 лв., съгласно изложени обстоятелства.

След размяна на книжа ответникът е изразил подробно становище за недопустимост и нередовност на исковете. Формулирано е и възражение за местна неподсъдност на спора.

При изложените данни съдът намира следното:

Неоснователно е възражението за местна неподсъдност на спора. В конкретния случай ищецът претендира вреди, причинени в резултат действия на ответното дружество по повод сключен договор за кредит. Физическото лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и физическото лице, което като страна по договор действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност не губят качеството си потребител, когато търсят защита на правата си на извъндоговорно основание, когато претендират недействителност или последиците от недействителността на потребителския договор, както и други свои права извън основанията по съответния специален закон. В този смисъл и Определение № 160 от 30.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1101/2017 г., IV г. о.

Същевременно с оглед релевираното от ответника досежно редовността на исковете съдът намира, че в действителност въпреки многократните указания, дадени от съда по реда на чл. 129, ищецът не е формулирал редовна искова претенция.

В конкретния случай в исковата молба и множеството уточнения са изложени факти, обстоятелства и искания, които са били противоречиви и неясни. Многократно на ищеца са 3 били давани подробни и конкретни указания – от настоящия докладчик, както и от предходно определените докладчици. При депозирането на уточняващи молби ищецът не е изпълнявал конкретните указания, а е въвеждал нови факти, основания, нови искания и размер на исковите претенции.