Решение № 166 от 16.09.2024, Районен съд - Ловеч
- Съд
- Районен съд - Ловеч
- Дело
- Административно наказателно дело 610/2024
- Вид
- Решение № 166
- Подписан
- 16.09.2024
- В сила
- 09.10.2024
- Състав
- ЙОРДАНКА ХРИСТОВА ВУТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 27, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.165, ал.2, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.165 ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл.21, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 63 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 65 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т. 33 · Закон за движението по пътищата
- чл. 46, ал. 3 · Закон за нормативните актове
РЕШЕНИЕ
№ 166 гр. Ловеч, 16.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА при участието на секретаря ВАЛЯ ИВ. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно наказателно дело № 20244310200610 по описа за 2024 година
С Електронен фиш Серия К №7190367 за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система издаден от ОД на МВР Ловеч на името на Й. Г. С., ЕГН: ********** от гр. *******, е наложена на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.4 във вр. с ал.1, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 1200.00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, за това, че на 24.10.2022 г. в 10:55 часа в обл. Ловеч на ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, с АТСС „ARH CAM S1”, насочено в посока гр.
София, снимащо в двете посоки, при максимално разрешена скорост за населено място 50 км.ч. въведено с ПЗ Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км или 3%, е установено, че с МПС л.а. ******** вид – л.а. с рег. № **********, е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство 120cd3d. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 94 км /ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 44 км/ч. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/5635657.
Недоволна от Електронния фиш останала жалбоподателката Й. Г. С., която го обжалва в срок, чрез адв. Х. от АК Велико Търново и излага, че електронен фиш е незаконосъобразен поради нарушения на материалния и процесуалния закон, с оглед на което моли да бъде отменен изцяло, като съдът заплати на жалбоподателката заплатеното от нея адвокатско възнаграждение. Излага, че обжалваният ЕФ е незаконосъобразен, издаден при неизяснена фактическа обстановка, допуснати са и съществени нарушения на процесуални правила. Сочи, че жалбоподателката твърди, че не е управлявала процесния лек автомобил на посочените в ЕФ дата, час и място, не била го предоставяла за управление и на друго лице, както и че при управление на автомобила се стреми да спазва нормативно установената скорост на движение. Във връзка с горните твърдения, сочи, че оспорват авторството на процесното нарушение, както и самото нарушение като извършено при сочените в ЕФ обстоятелства. Излага, че неясно и в недостатъчна степен е индивидуализирано мястото на нарушението, както и че оспорват техническата изправност на АТСС или система, с която е констатирано нарушението, съответствието на процесното измервателно средство с одобрения тип, както и обстоятелството, че АТСС е било 1 разположено и използвано съгласно изискванията на производителя и нормативните предписания на чл. 6 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, спазването на реда на установяване на нарушението. С оглед изложеното моли съда да отмени обжалвания от тях ЕФ, като незаконосъобразен.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована, не се явява. За нея, редовно призована не се явява и процесуалният и представител адв. Х. от АК Велико Търново.
АНО – ОД на МВР Ловеч, редовно призован, не изпраща представител. Със съпроводителното писмо, с което е представена административно наказателната преписка молят, в случая, че бъде уважена жалбата да бъдат присъдени разноски в минималния определен размер за този вид дела, съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като към материалите по преписката присъстват доказателства за връчване на ЕФ на жалбоподателката на 27.06.2024 г., жалбата е подадена, видно от пощенското клеймо на приложения по делото пощенски плик.
Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано, че жалбоподателката е извършила административно нарушение, което е квалифицирано по чл.
21, ал.1 от ЗДвП като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 94 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, за населено място, въведено с п.з. Д-11 и приспаднат толеранс от 3 км, с превишение от 40 км/ч. Представена е като доказателство по делото и разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 50 км/ч, видно от представената схема на пътния участък и съответства на зададената скорост в протокола за използване на АТСС. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – ПП І –4, км. 34+900, землището на с. Микре, което е пътният участък, автоматично изписан в снимковия материал, както и в протокола за използване на АТСС. От снимковия материал се установява и точното отстояние на автомобила от АТСС – 74 метра, като на снимковия материал е отразено, че автомобилът е отдалечаващ се, т. е. след като АТСС е насочено в посока София и е снимало в двете посоки и заснетия автомобил е приближаващ се, то е видно, че посоката на движение на процесния автомобил е към гр.
Варна. Безспорно е и обстоятелството, че нарушението е извършено в населено място, съгласно представената схема. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от техническото средство и приложения снимков материал, като същите са годно доказателствено средство. В приложената разпечатка изрично е отразено, че превишената скорост е 97 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 км. – 94 км/ч, като тази скорост е отразена в ел. фиш, и в същия изрично е отразено, че е отчетен толеранс от 3 км. или 3 %, от което следва, че при издаване на обжалвания ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство. Рег. номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката за собственост. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено.
На следващо място, от словесното изписване на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (землището на с. Микре, област Ловеч, през което преминава участък от ПП І-4 /София – Варна/), като правилно като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.
21, ал. 1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти.
Съдът намира, че при изписване на словесното описание на нарушението и 2 обстоятелствата, при които е извършено се установява, че нарушението е извършено в населено място (с. Микре, област Ловеч), но неправилно е посочено, че ограничението е въведено с пътен знак Д - 11. Този пътен знак е от групата знаци със специални предписания и означава "Начало на населено място", като съдът приема, че с посочването му само допълнително е пояснено обстоятелството, че автомобилът е заснет да се движи в населено място. Знак Д - 11 не въвежда забрана, за да е относим към разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Забраната да не се превишава стойността от 50 км/час за населено място е въведена по силата на закона – чл.21, ал.1 от ЗДвП и именно това е конкретно нарушената норма от закона, съобразно останалите изложени в обстоятелствената част на ЕФ и установени в хода на настоящето производство факти. Така констатираното, обаче, не съставлява съществено процесуално нарушение, поради което и направените в тази насока възражения от страна на жалбоподателката, с жалбата, съдът намира за неоснователни. Не може да се приеме, че е нарушено правото на защита на наказаното лице, в частност да узнае в извършването на какво нарушение го обвиняват, тъй като тя е правоспособен водач на МПС и като такъв следва добре да познава правилата за движение по пътищата. При положение, че ясно в словесното описание на нарушението е индивидуализирано мястото, където е било заснето нарушението, а именно, че е в населеното място с. Микре, област Ловеч (с посочен конкретния километър от ПП І-4), не може да има съмнения, че това може да е "евентуално" път извън населено място или магистрала, където максимално разрешената скорост, съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е по-висока.
Въпреки обсъденото по-горе, съдът намира, че по делото не се установиха обстоятелства различни или непосочени в словесното описание на нарушението и които да касаят съществени елементи от състава на описаното нарушение и неговия автор. Безспорно е, че описаното в обстоятелствената част на електронния фиш съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Санкционната норма, която е приложена е правилната санкционна норма за нарушение на скоростния режим в населено място, тази по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
От обективна страна жалбоподателката С. като водач на МПС по смисъла на &6, т.11 от ДР на ЗДвП е управлявала моторно превозно средство, със скорост от 94 км/ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч., предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия материал. Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателката автомобил е бил засечен с техническо средство - преносима система за контрол на скоростта на МПС - АТСС „ARH CAM S1”, одобрена на 07.09.2017 год., със срок на валидност до 07.09.2027 год., която фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 издаден от БИМ на 07.09.2017 г., протокол от проверка № 58-СГ-ИСИС от 17.05.2022 год. на БИМ, от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство 120cd3d. Видно от електронния фиш вида, наименованието и номера на техническото средство присъства, като от приложената разпечатка от мобилната система за контрол на скоростния режим също е видно и точното наименование на използваната система, видно, е, че е посочено и мястото на извършване на нарушението.
Не е налице нарушение на процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са неприложими по отношение на ЕФ. Освен това според Тълкувателно решение № 1/ 26 февруари 2014 година по т.д. № 1/2013 на ВАС – Общо събрание на колегиите, легалната 3 дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От последното следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване.
Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административно наказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове).
Разпечатката съдържа 22 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/494310ca-7b25-4dd3-b15f-c285e056d5b0