Решение № 1237 от 30.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1237 гр. Бургас, 30.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Елеонора С. Кралева

Златомира М. Стефанова при участието на секретаря Таня Н. М.а като разгледа докладваното от Златомира М. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20232100501167 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба, подадена от Н. Д. Н., ЕГН **********, чрез процесуалния му представител адв. Здравко Радулов, БАК против Решение №119/24.03.2023г. по гр.д. №213/2022г. по описа на Районен съд Несебър. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените от Н. Д.

Н., ЕГН ********** против Г. Д. С., ЕГН ********** искове, както следва: 1/ иск по чл. 42, б. „б“ във вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН за прогласяване нищожността на саморъчно завещание от 21.03.2016г., съставено от Д. Д. Н., обявено с протокол от 31.01.2022г. от нотариус Стоян Ангелов, поради това, че не е изписано саморъчно и подписано от завещателя, 2/ иск по чл. 42, б. «в» от ЗН за прогласяване нищожността на същото завещание, поради това, че то противоречи на закона, 3/ иск по чл. 43, ал. 1, б. „а“ от ЗН за унищожаване на завещанието, поради това, че завещателят не е бил способен да завещава по време на съставяне на завещанието – не е могъл да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им, 4/ иск по чл. 43,ал. 1, б. „б“ от ЗН за унищожаване на завещанието поради измама, 5/ иск по чл. 43, ал. 2 от ЗН за унищожаване на завещанието, поради грешка в мотива, поради който е извършено. Със същото решение жалбоподателят е осъден да заплати на ответника сумата от 1500.00лева разноски за водене на делото.

С въззивната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно. По отношение на предявения иск с правно 1 основание чл. 42, б. „б“ от ЗН вр. чл. 25, ал. 1 от ЗН сочи, че от събраните по делото доказателства се установява, че под завещателното разпореждане съществуват подписи на неустановени лица, което е нарушение на закона.

Твърди, че положените допълнителни подписи са извършени ненадлежно и наличието им влече нищожност на завещателното разпореждане. На следващо място излага, че в завещанието има неяснота относно мотива, поради който то е направено. Сочи, че когато волята на завещателя е мотивирана от желанието да бъде обезнаследен законния му наследник – брат му, завещанието е недействително, а това обстоятелство се установявало от разпита на св. М.. На трето място сочи, че от показанията на св. Х.А. и И.П. се установявало какво е било здравословното състояние на завещателя, предвид което волята на завещателя към момента на съставяне на завещанието е била опорочена. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да се уважат предявените искове.

Претендира разноски. Направени са доказателствени искания.

Видно от предмета на обжалване, застъпен с подадената въззивна жалба, първоинстанционното решение не е обжалвано в частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от Н. Д. Н. иск с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“ от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание поради измама, както и е отхвърлил предявения от него иск с правно основание чл. 43, ал. 2 от ЗН за унищожаване на саморъчно завещание, поради грешка в мотива, поради който е извършено, поради което в тази му част решението е влязло в сила.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от адв. Петър Атанасов, БАК – процесуален представител на ответника Г. Д. С., с която е направено искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде потвърдено изцяло.

Намира за неоснователни изложените в жалбата основания за неправилност на решението. Оспорва твърдението, че намиращите се в завещанието подписи били на неустановени лица. Сочи, че видно от протокола за обявяване на саморъчно завещание, завещанието е подписано единствено от завещателя и е изготвено при спазване на всички императивни изисквания на чл. 25 ЗН. Установено било, че намиращите се допълнително подписи в завещанието са на молителите и нотариуса и са поставени след прочитане на завещанието в съответствие със законовото изискване. Оспорва завещанието да е било извършено с посочения от жалбоподателя единствен мотив – да се обезнаследи законния му наследник. Излага, че мотивът за извършване на завещанието е от категорията на т.н. „благодарствени мотиви“, който е обичаен при завещанията, особено когато се правят в полза на лица извън кръга на законните наследници и по никакъв начин не противоречи на закона и морала. Допълва, че дори да липсва мотив са изпълнени изискванията на чл.

25 от ЗН и завещанието е действително. Оспорва твърдението, че волята на завещателя била опорочена към момента на съставяне на завещанието като препраща към аргументите на районния съд, които намира за правилни. Няма доказателствени искания. Претендира разноски пред двете инстанции.

2

При извършената проверка по чл. 267 от ГПК Бургаският окръжен съд намира, че въззивната жалба е редовна и допустима. Същата е подадена в законоустановения двуседмичен срок срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт от лице, имащо правен интерес от обжалването.

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на Н. Д. Н. срещу Г. Д. С.. В нея се твърди, че ищецът е единствен наследник на брат си – Д. Н. Д., починал на 26.01.2022г. в с. Кошарица. Сочи се, че на 31.01.2022г. пред нотариус било обявено саморъчно изготвеното от Д. Д. Н. завещание, с което същият се разпоредил за след смъртта си с цялото си движимо и недвижимо имущество в полза на ответника Г. Д. С., живущ в с. Кошарица. Изложени са твърдения, че до смъртта си, Д. Н. не е споделял на ищеца за написването на завещанието, а той и синът му се грижели за него постоянно. Твърди се, че Д. имал алкохолна зависимост, развита до степен да не може да ръководи действията си и да разбира свойството и значението им.

Наведени са доводи, че с оглед физическото, психическото и медицинското състояние на Д. Н., процесното завещание не е било съставено и подписано от него, твърди се грешка в мотива на завещанието, поради създадени неверни представи у завещателя за емоционалната му връзка с назначения наследник.

Твърди се, че завещанието е нищожно, поради неспазване на формата по чл.

25, ал 1 от ЗН – не е написано саморъчно и подписано от завещателя, в него са налице и други подписи, че същото противоречи на закона. Твърди се още, че завещанието е унищожаемо на основанията, визирани в чл. 43 от ЗН, поради това, че завещателят е бил неспособен да завещава по време на съставяне на завещанието, че е налице грешка в мотива, че е налице измама, както и че е съставено при крайна нужда без да се навеждат конкретни фактически твърдения за това. Претендира се обявяване на саморъчното завещание за недействително чрез прогласяване нищожността му, а при условията на евентуалност да се обяви неговата унищожаемост. Направени са доказателствени искания.

Предявен е иск с правно основание чл. 42, б. „б“ във вр. с чл. 25, ал. 1 от ЗН и при условията на евентуалност последователно искове с правно основание чл. 42, б „в“ от ЗН, чл. 43, ал. 1, б „а“ от ЗН, чл. 43, ал. 1, б „б“ от ЗН и чл. 43, ал. 2 от ЗН.

В депозирания писмен отговор от адв. Петър Атанасов, БАК процесуален представител на ответника Г. С., исковата молба е оспорена като неоснователна. Твърди се, че завещанието е подписано именно от завещателя, че последният към момента на съставянето му и депозирането му е бил вменяем. Оспорени са твърденията на ищеца, че той и синът му са се грижили за Д. Н., докато е бил жив, като се твърди, че от няколко години не са имали никакви контакти. Оспорени са и твърденията за алкохолна зависимост на завещателя. Претендира се отхвърляне на предявените искове. Ангажирани са доказателства.

С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил както главния, 3 така и предявените при условията на евентуалност искове.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. При извършената служебна проверка, настоящата инстанция намира, че постановеното от Районен съд Несебър решение е валидно и допустимо. При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, след преценка на събраните пред районния съд и тези пред настоящата инстанция доказателства, съдът намира, че обжалваното решение е правилно.

Фактическата обстановка е следната:

Не е спорно между страните, а и се установява от представеното по делото удостоверение за наследници, че ищецът Н. Д. Н. е брат и единствен наследник по закон на починалия на 26.01.2022г. Д. Д. Н..

По делото е представено копие от нотариалното дело на нотариус Стоян Ангелов с рег. №208 и район на действие Районен съд Несебър. От същото се установява, че по негова молба от 23.03.2016г. Д. Д. Н. е предоставил за съхранение в кантората на нотариус Ангелов запечатано в плик саморъчно завещание. На 31.01.2022г., по молби на Н. Н. и Г. С., нотариус Ангелов обявил оставеното му на съхранение саморъчно завещание, като действията си обективирал в протокол с рег. №1140/31.10.2021г. В същият е отбелязано, че завещанието е било поставено в бял плик, формат А4, като на лицевата му страна е съставен протокол за приемане на завещанието за съхранение в кантората на нотариуса, представено от Д. Д. Н.. Пликът е бил разпечатан и в него се е намерило завещанието на Д. Д. Н.. Същото е било написано на един лист голям формат, широки редове, с поле, в което имало направени четири дупки с перфоратор, с текст само на първата страница. По саморъчното завещание нямало зачерквания, прибавки и поправки. Завещанието било датирано с дата 21.03.2016г. като под нея бил записан гр. Несебър, а на последния ред било изписано името на завещателя и поставен подписа му.

Нотариусът прочел завещанието, а след това то било приподписано на всяка страница от молителите и от нотариуса. Протоколът е подписан от нотариуса и молителите, след тяхното одобрение.

Видно от завещанието е, че същото е било съставено на 21.03.2016г. от Д. Д. Н.. В него същият е заявил, че действа с пълното съзнание на акта, който извършва, като без принуда е направил разпорежданията с имуществото, което притежава – завещава на Г. Д. С. /ответник/ - негов приятел, цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава по време на неговата смърт, където и да се намира това имущество. Посочил е, че това е волята му и желае тя да бъде изпълнена, както и това, че завещанието е написал и подписал саморъчно без принуда. В края на разпореждането е вписан гр.

Несебър и дата 21.03.2016г. като следват трите имена на завещателя и подпис.

В представеното по делото копие на завещанието са налице и още три 4 подписа, положени след имената и подписа на завещателя.

Сред материалите по нотариалното дело се съдържат скици на имоти, от които се установява, че Д. Д. Н. е бил собственик на недвижим имот в с.

Кошарица, общ. Несебър, *** – поземлен имот с идент.

№ ***, заедно с построените в него две сгради - жилищна, с площ от 48кв.м. и селскостопанска, с площ от 4кв.м.

Във връзка с оспорването автентичността на саморъчното завещание от ищеца, по делото пред първоинстанционния съд е допусната и извършена съдебно-графическа експертиза, съгласно която ръкописният текст в завещанието от 21.03.2016г. и подписът след текста „Завещател“ са изпълнени от Д. Д. Н..

В първоинстанционното производство за установяване твърденията на страните са били допуснати и разпитани четирима свидетели - св. Хасан Али Ахмед, И.П. П., водени от ищеца и св. Т.И.К. и Г. И. М., водени от ответника.

Св. Х.А. съобщава, че се познава с ищеца и се е познавал със завещателя, тъй като преди около три години започнал да работи лозята им, за което им заплащал наем. Споделя, че при завещателя е ходил общо три пъти като последният път Д. Н. не го познал, но след представянето си, се подсетил кой е и го почерпил с чаша бира. Свидетелят твърди, че всеки път като посещавал Н. пред него имало бира.