Решение № 45 от 31.05.2023, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Бургас, 31.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

С. М. Цолова

Петя Ив. П. Дакова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова в присъствието на прокурора Л. Г. П. като разгледа докладваното от Петя Ив. П. Дакова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20222000600171 по описа за 2022 година С присъда № 10/17.06.2022г. по НОХД № 92/2022г., Окръжен съд – Сливен е признал подсъдимия К. М. Т., роден на ...г. в гр.Ямбол, ЕГН:**********, за виновен в това, че на 09.01.2020 г. на път ІІІ-5305 - на ЖП прелез в с. Желю войвода, общ. Сливен, при управление на МПС - л.а.

Фолксваген Шаран с per. № К ... АТ, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 51, ал. 1 от ЗДвП, чл.

52, т.1, предл.1 и т.2 от ЗДвП, чл. 53 ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващите в лекия автомобил Н. В.в Х., ЕГН **********, М.И.Т., ЕГН ********** и В. М. Х., ЕГН **********, като случаят е особено тежък, поради което и на основание по чл.343 ал.3 б.”б” предл.2, вр, чл.342 ал.1 от НК и чл.58а ал.1, вр. с чл. 54 от НК НК го осъдил на десет години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим.

На основание чл. 343г от НК вр. с чл. 37, т. 7 от НК , съдът е лишил подсъдимия К. М. Т. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от петнадесет години, като на основание чл. 59 ал. 4 от НК е приспаднал времето, през което същият е бил лишен от възможността да упражнява това право по реда на чл. 69а от НПК, считано от 17.01.2020 г. до привеждане в изпълнение на това наказание.

С присъдата съдът е осъдил подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител А. В. Х. сума в общ размер от 2 600 лева, представляваща 1 направени от последната разноски за адвокатски хонорар в досъдебното и съдебното производство.

Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частния обвинител С. Я. Х. сумата от 800 лева, представляваща направени в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители З. Я.

Х. и Д. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители М. Я.

Х. и А. Я. Х., чрез тяхната майка и законен представител Я. В. Х. сумата от 800 лева, представляваща направените в досъдебното производство разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати на частните обвинители К. М.

Х., И. М. Х. и Н. М. Х. сумата от 1000 лева, представляваща направените по съдебното производство разноски за адвокатски хонорар.

Осъдил е подсъдимия К. М. Т. да заплати в полза на държавата по сметка на ОД МВР - Сливен направените в досъдебното производство разноски в размер на 2 237,05 лева.

ОС-Сливен се е произнесъл и по веществените доказателства, като е разпоредил лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К ... АТ – да се върне на подсъдимия К. Т., а един брой кожена обшивка от волан на лек автомобил „Фолксваген Шаран” с рег.№ К ... АТ да се отнеме в полза на държавата и унищожи, след влизане на присъдата в сила.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от адвокат С. С. от АК-Ямбол, упълномощен защитник на подсъдимия К. М.

Т.. В жалбата се развиват доводи за явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, като се поддържа, че при индивидуализацията му съдът не се е съобразил с критериите по чл.36 и чл.54 от НК. Твърди се, че отмереното наказание от десет години лишаване от свобода е прекомерно по тежест. Направено е искане за изменяване на присъдата в нейната санкционна част и намаляване на размера на наложеното наказание лишаване от свобода.

В срока и по реда на чл. 322 от НПК срещу подадената жалба е постъпило писмено възражение от частните обвинители З. Г. Б. и В. Н. Х., чрез пълномощника на последните – адв. Р. М. от САК, в което се излагат подробни съображения в насока нейната неоснователност. Сочи се, че в процеса по индивидуализиране на наказанието, първостепенният съд задълбочено е изследвал както индивидуалните характеристики на деянието и самия деец, така и коректно е отчел наличните по делото отегчаващи вината обстоятелства, на основата на които е достигнал до обосновани изводи за справедливия размер на санкцията. Твърди се, че съдът е дал обективна 2 оценка на поведението на подсъдимия преди и по време на произшествието, както и на предходната му дейност като водач на МПС, свидетелстваща за допуснати от него множество нарушения на пътните правила, обусловили не само санкционирането му по административен ред, но и осъждането му за извършени престъпления против транспорта. Подчертава се тежестта на престъпното деяние от гледна точка на настъпилия тежък резултат, както и с оглед сериозността на допуснатите от водача нарушения на пътните правила.

Изразява се съгласие със заключението на съда относно отсъствието на обективни данни по делото, които да имат характера на смекчаващи отговорността на подсъдимия. В тази връзка се сочи, че първата инстанция основателно е отказала да цени в положителен за подсъдимия аспект изразеното от него съжаление за случилото се, определяйки го като формално, както и правилно не се е доверила на твърденията на подсъдимия за принос на останалите пътници в автомобила към настъпване на ПТП. С горните съображения се моли жалбата на подсъдимия да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда потвърдена във всичките й части.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на Апелативна прокуратура – Бургас ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при правилно изяснените по делото факти, разкриващи пряка причинна връзка между допуснатите от водача К. Т. нарушения на чл. 20, ал.1; чл. 51, ал. 1; чл. 52 и чл. 53, ал. 1 ЗДвП и настъпилата смърт на три лица, законът е приложен правилно. Присъединява се към аргументацията на съда, с която е приел, че деянието е извършено при форма на вина „самонадеяност“, както и че случаят е особено тежък. Намира, че първата инстанция основателно е отхвърлила като недоказана защитната теза на подсъдимия относно приноса на пътуващите в автомобила лица за настъпване на ПТП. Наложените на подсъдимия наказания счита за справедливи и съответни на извършеното престъпление. Сочи, че преценката на съда относно липсата в случая на смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, е правилна. Изтъква, че с признанието си по фактите на обвинението, подсъдимият не е имал за цел да подпомогне разследването, а единствено да облекчи собственото си правно положение. Поради това и намира, че процесуалното му поведение не следва да бъде отчитано като допълнително смекчаващо отговорността обстоятелство. Съгласявайки се също с приложения подход при оценката на отегчаващите отговорността обстоятелства, прокурорът акцентира върху факта на предходно осъждане на Т. за престъпление по транспорта с причинена смърт, както и върху множеството санкции, наложени на последния за допуснати нарушения на пътните правила, данните в каквато насока намира, че го очертава като лице с много висока степен на обществена опасност. Подчертавайки на следващо място тежестта на инкриминираното деяние от гледна точка на броя и характера на извършените нарушения на ЗДвП и настъпилия вредоносен резултат, прокурорът поддържа, че не са налице основания за редукция на наказанията, наложени на подсъдимия. Пледира жалбата да бъде оставена без 3 уважение, а присъдата на ОС-Сливен - потвърдена.

Частните обвинители Л. И. О. и В. Л. О. /В. М.Т./, редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от повереника - адвокат С. Р. от АК-В. Търново, преупълномощен от адв. С. Ч. от САК. Повереникът ангажира становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че искането за намаляване размера на наложените на подсъдимия наказания не може да бъде защитено с никакви аргументи.

Изтъква, че в мотивите към присъдата подробно и в пълнота са обсъдени както събраните по делото доказателства и изводимите на основата на същите релевантни факти, така и всички данни, имащи отношение към индивидуализацията на наказанието. Отмереното на подсъдимия наказание от десет години лишаване от свобода намира за съобразено с тежестта на деянието, което разкрива изключително висока обществена опасност, личността на дееца – неговото утежнено съдебно минало, множеството му наложени наказания по ЗДвП, и поведението му на пътя преди настъпване на ПТП, за което сочи, че граничи с евентуален умисъл. Поддържайки, че обжалваната присъда е постановена изцяло в унисон със съдебната практика по този род дела, без проява на снизходителност от страна на съда, повереникът пледира за нейното потвърждаване.

Частните обвинители К. М. Х., И. М. Х. и Н. М. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция. Същите се представляват от упълномощения повереник - адвокат П. Н. от АК-Сливен, който изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Счита, че при несъмнената установеност на фактите по обвинението срещу подс.Т., санкцията, определена па последния е в справедлив размер. Позовавайки се на данните за съдебното минало на подсъдимия, повереникът изтъква липсата на постигнато поправяне на Т.. Сочи, че въпреки предходните осъждания за извършени престъпления по транспорта, сред които и такива с причинена смърт, подсъдимият не е коригирал поведението си като водач на МПС, а напротив, демонстрирал е за пореден път незачитане на правилата, разписани в ЗДвП, с което е причинил смъртта на три лица, пътували в управлявания от него автомобил. Като значим изтъква факта, че настъпилото ПТП е извършено в зоната на ЖП прелез, която е рискова за преминаващите автомобили. Солидаризирайки се напълно с аргументацията на съда при отмерване на наказанието на подсъдимия, повереникът пледира за потвърждаване на първоинстанционната присъда.

Частните обвинители З. Г. Б., В. Н. Х. и Т. И. Н., както и техните повереници - адвокат Р. М. от АК-София и адвокат М. Б. от АК-Ямбол, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание пред въззивната инстанция. В писмени молби до АС-Бургас, поверениците - адвокат Б. и адвокат М. са заявили искане присъдата на ОС-Сливен като правилна да бъде потвърдена.

Частните обвинители Я. В. Х.-лично и като майка и законен 4 представител на З. Я. Х., Д. Я. Х., А. Я. Х., М. Я. Х., както и частният обвинител С. Я. Х., редовно призовани, не се явяват пред въззивната инстанция.

Частният обвинител А. В. Х., както и повереникът й – адвокат А. Б. от САК, редовно призовани, не се явяват. В писмена молба до АС-Бургас, адвокат Б. е заявил, че оспорва подадената от подсъдимия жалба срещу присъдата.

Пред въззивния съд подсъдимият К. Т. се явява лично и с упълномощен защитник – адвокат С. П. от АК-Сливен. Защитникът ангажира позиция за явна несправедливост на наказанието, наложено на подс.Т., което счита за необосновано завишено. Изтъква, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички обстоятелства, които имат значение при индивидуализацията на санкцията, а се е ограничил в анализа единствено на отегчаващите отговорността такива, някой от които е отчел повторно, в нарушение на чл.56 от НК. Изразява несъгласие с направеното от съда заключение за изключително завишена степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, като намира, че същото не почива на обективен прочит на наличните по делото данни за предходна съдимост на Т.. Твърди, че при обсъждане на справката за съдимост на подсъдимия, съдът не е отчел факта на настъпила реабилитация по чл.88а от НК за четири от общо петте осъждания на последния, както и обстоятелството, че постановената последна по време присъда, касаеща извършено престъпление по транспорта, е влязла в сила след датата на деянието, предмет на настоящото наказателно производство. Изтъква на следващо място, че съдът не е имал основание да пренебрегва обстоятелствата, смекчаващи отговорността на подсъдимия, а именно доброто му процесуално поведение, оказаното от него съдействие при разследването, изразеното разкаяние за деянието, влошеното му здравословно съС.ие, семейното му положение и липсата на други квалифициращи деянието признаци, извън установения такъв на причинена смърт на повече от едно лице. С неотчитането на същите според защитника съдът е изключил възможността за определяне на наказание в минимален размер, което стои в противоречие със закона. Поддържа, че наложеното на подсъдимия наказание е обусловено единствено от обществените нагласи и очаквания и в противоречие с принципите за определяне на наказанието, съобразно извършеното деяние и личността на дееца. Отправя искане за намаляване размера на наложените на подс. Т. наказания.