Определение № 4652 от 26.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4652 гр. София, 26.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Г, в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно частно гражданско дело № 20261100501342 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх.№ 412711/17.12.2025 год. на адв. В.Х., процесуален представител на Д. П. Ф., ЕГН ********** срещу Определение № 50210/08.12.2025год. на Софийски районен съд, постановено по гр.д. №29828/2025 год., 117 състав, с което е оставена без уважение молбата й по чл.248 ГПК с вх. №398913/04.12.2025година, за изменение на постановеното по делото Решение №21055/19.11.2025 г. в частта за разноските.

Жалбоподателката излага становище за неправилност на обжалваното определение и моли определението да бъде отменено. Посочва се, че след прекратяване на съдебното дирене по горепосоченото гражданско дело, по време на проведеното открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. жалбоподателката е поискала от съда да й бъде предоставен срок за представяне на документи, удостоверяващи извършеното плащане за адвокатско възнаграждение. Съдът е уважил това искане. Твърди, че в предоставения от съда едноседмичен срок, а именно на 07.11.2025 г. е входирала електронна молба, подписана с квалифициран електронен подпис, ведно с фактура и платежно нареждане, удостоверяващи плащането на заплатеното от доверителката й адвокатско възнаграждение, както и че молбата е отразена в електронното досие на делото в Единния портал за електронно правосъдие на същия ден – 07.11.2025 г. Също сочи, че в Решение № 21055/19.11.2025г. съдът не се е произнесъл по отношение на сторените от доверителката й разноски, поради което на 04.12.2025 г. жалбоподателката е входирала молба за допълване на съдебното решение, която е била отхвърлена с процесното Определение № 50210/08.12.2025 год.

Ответникът С.Н.К. не е депозирал отговор на частната жалба.

Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и обсъди представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от страна, имаща правен интерес и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

СРС е бил сезиран с обективно и субективно съединени искове за изменение на присъдена издръжка на две непълнолетни деца, предявени от тяхната майка и законен представител Д.

П. Ф.. В проведеното открито съдебно заседание на 06.11.2025 г. са се явили и двете страни.

Процесуалният представител на ищцата адв.Х. е заявила претенция за присъждане на разноските по делото и е поискал от съда да й предостави срок, в който да представи доказателства за сторените разноски. По това искане ответникът е предоставил на съда.

Съдът е дал възможност на ищцовата страна да представи документи за разноски в 1 седмичен срок , и е обявил , че ще се произнесе с решение на 20.11.2025г.

В предоставения срок, а именно на следващия заседанието ден - на 07.11.2025г. процесуалният представител на жалбоподателката адв.Х. е входирала в съда списък с разноски за сумата 800лв. , заплатено адвокатско възнаграждение, ведно с фактура и платежно нареждане, удостоверяващи плащането му. Молбата с приложенията е подадена по електронен път, подписана е с квалифициран електронен подпис, и е отразена в електронното досие на делото в Единния портал за електронно правосъдие на същия ден – 07.11.2025 г.

С решението си по делото под № 21055/19.11.2025 г. районният съд е уважил частично предявените искове за издръжка, и не се е произнесъл по отношение претенцията на ищцовата страна за присъждане на разноските в производството.

В срока за обжалване на първоинстанционното решение, на 04.12.2025 г., Д. Ф. чрез адв.

Х. е подала молба по чл.248 от ГПК. Поискала е от съда да допълни решението в частта за разноските, като се произнесе относно сторените от нея разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лева.

С обжалваното Определение №50210/08.12.2025год. първоинстанционният съд е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК като в мотивите си е посочил, че до приключване на производството документи за плащания не са представени от ищцата, а дадения за това срок е пропуснат.

Въззивният съд намира обжалваното определение за неправилно. На първо място, районният съд не е следвало да предоставя на ищцата възможност след приключване на последното съдебно заседание по делото да представи списък с разноски и доказателства за извършването им. Чл.80 от ГПК ясно посочва крайният срок, в който страната, която иска присъждане на разноски предоставя на съда списък на разноските – а именно до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция. Независимо от това, след като вече е дал срок за представяне на доказателства за разноски, съдът е бил длъжен да съобрази като редовно извършеното от ищцовата страна процесуални действие по представяне на списък с приложения. Списък с разноски ведно с приложени доказателства за извършването им са били представени от процесуалния представител на ищцовата страна 2 в предоставения от съда срок, и то преди обявяване на решението по делото. След като е пропуснал да се произнесе по разноските в самото решение, районният съд е следвало да го допълни в частта за разноските по реда на чл.248 от ГПК след като е бил сезиран с нарочна молба за това. Определението, с което е отхвърлил молбата по чл.248 от ГПК поради липсата на представени в срок доказателства за сторени разноски от ищцовата страна, е незаконосъобразно. Фактура и платежно нареждане за 800лв. адвокатско възнаграждение са представени в срок и удостоверяват действителното извършване на претендираните разноски. В съдебно заседание ответникът не е възразил по искането на ищцата за разноски, въпреки че размерът им не е бил посочен изрично. Като въззиваема страна той не възразява и срещу частната жалба, депозирана пред въззивния съд. Следователно следва да се приеме, че липсва възражение за прекомерност на търсените разноски. На основание чл.78 ал.1 от ГПК на ищцата се следват направените пред районния съд разноски в претендирания размер, а именно 800лв.

Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се допусне допълване на решението в частта за разноските, като се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в полза на Д. П. Ф. в размер на 800 лева.

На основание Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумата за разноските следва да се превалутира и присъди в евро.

Воден от горното, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №50210/08.12.2025 год., постановено по гр.д. №29828/2025 год., Софийски районен съд, 117 състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ДОПЪЛВА Решение №21055/19.11.2025 г., по гр. д. № 29828/25 г. по описа на Софийски районен съд, като ОСЪЖДА С.Н.К., ЕГН ********** да заплати на Д. П. Ф., ЕГН **********, сторените в производството разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 409,02 евро /равни на 800 лева/.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3