Решение № 5521 от 07.04.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5521 гр. София, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА при участието на секретаря МОНИКА В. АСЕНОВА като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20221110139465 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Предявени са обективно кумулативно съединени

„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. К. С., както следва: установителни искове от иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 133,79 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № ..., находящ се в гр.София, ж.к. „К. п.“, бл......, за периода 01.07.2017г. – 28.02.2019г.; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 37,55 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 26.08.2021г.

Ищецът твърди, че ответникът е потребител на топлинна енергия за процесния топлоснабден имот, като негов собственик, поради което е задължен да заплати стойността й, което не е сторил. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена на „Топлофикация София“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51813/2021 г. на СРС, 55 състав, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление. Представят се писмени доказателства. Правят се доказателствени искания, както и искане за привличане на трето лице-помагач. Претендират се разноски.

1

Ответника В. К. С., чрез назначения особен представител – адв. С. В., оспорва иска по основание и размер. Твърди, че не е „битов клиент на топлинна енергия“, тъй като не е собственик на имота от 04.05.2018 г. Възразява срещу услугата за дялово разпределение с доводи, че то се извършва от фирма, която не е вписана в публичния регистър и избрана от клиентите – етажната собственост, и че сключеният между тези лица договор е с изтекъл срок. Основателността на претенцията се оспорва с твърдения за липса на доказателства за доставянето на топлинна енергия, за неспазване на правилото за приспадане на топлинната енергия, отдадена на сградната инсталация. Релевира се възражение за погасяване на задълженията по давност с изтичането на 3-годишен срок с оглед тяхната периодичност.

Противопоставя се на приемането на писмени доказателства, представени с исковата молба, и се оспорва съдържанието на представените съобщение към фактура и таблица на задълженията. Прави доказателствени искания и претендира разноски.

Конституираното трето лице-помагач „Нелбо Инженеринг“ ООД изразява становище по делото, в което сочи, че предявените искове са основателни.

При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Представен е Протокол от 01.10.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение за сключване на договор с „Нелбо инженеринг“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Установява се и че такъв е бил подписан на 30.10.2002г. Решението на ОС на ЕС и подписаният договор обвързват собствениците на обекти в етажната собственост, вкл. правоприемниците, щом като не е налице последващо решение на ОС на ЕС за отказ от услугата на топлопреносното предприятие, съответно отказ от услугата дялово разпределение – така и в ТР № 2/2016г. на ОСГК на ВКС. По тази причина остава несподелено възражението на ответника, че етажната собственост не е избрала фирма за дялово разпределение и срокът на договора е изтекъл. Наистина, срокът на договора е изтекъл, но щом няма последващо решение на етажната собственост, то последните са обвързани от предходното. Освен това, на съда му е служебно известно и са представени доказателства по делото, че правата и задълженията на „Нелбо Инженеринг“ ООД по сключените от това дружество договори за отчет на уредите за дялово разпределение в сгради-етажна собственост са преминали към „Нелбо“ ЕАД, като обстоятелството, че за процесния период именно „Нелбо“ ЕАД е извършвало услугата дялово разпределение за сградата, в която се намира процесния гараж, се потвърждава както от съдебно-техническата експертиза, така и от приложените именно от това лице отчетни документи и изравнителни сметки.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение. Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139- чл.148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, 2 топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда-етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото е представен Договор от 03.06.2020 г. между „Топлофикация София” ЕАД и „Нелбо“ АД относно обстоятелството, че ищецът и третото лице-помагач са валидно обвързани по облигационно правоотношение, касаещо редовно и точно отчитане на доставената от топлопреносното предприятие енергия в обектите на етажната собственост.

Обстоятелството, че именно това лице е извършвало отчет на уредите за дялово разпределение в жилищната кооперация за процесния период и изготвяло изравнителните сметки не се оспорва в процеса.

Предвид изложеното, съдът намира за доказано, че процесният имот е топлоснабден.

Според нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия”. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване, без да е необходимо изричното писмено приемане на публично оповестените Общи условия на „Топлофикация София“ ЕАД, регламентиращи съдържанието на това правоотношение.

Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба № 44, том I, дело № 35/2018г. към 03.05.2018г. ответницата В. К. С. е била собственик на топлоснабдения имот – апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к. „К. п.“, бл...... След тази дата и по силата на посочения акт, ответницата се е разпоредила с правото на собственост върху имота в полза на друго лице. Ето защо, съдът приема, че към 03.05.2018г. включително, ответницата е била собственик на топлоснабдения имот. Изводът се подкрепя от нотариален акт от 17.01.2013 г. /л. 16/, по силата на който имотът се придобива от К. В. С., след смъртта на който се наследява от ответницата като негова дъщеря /удостоверение за наследници л.

21/.

По тази причина и именно, в качеството си на собственик, ответника се явява страна по облигационното правоотношение с „Топлофикация София“ ЕАД по договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди, сключен при публично известни Общи условия за продажба, одобрени с Решение на ДКЕВР /чл. 150, ал.1 от Закона за енергетиката/.

След 03.05.2018г. ответницата не притежава качеството на собственик на имота, поради което не се намира и в облигационни отношения с ищеца. От друга страна, ищецът не обосновава претенцията си срещу ответницата в качеството и на ползвател на имота, нито по делото се съдържат данни в нейна полза да е било учредено вещно право на ползване и едновременно с това да е сключила договор с ищеца.

По делото се възразява срещу количеството доставена за обекта топлоенергия за 3 процесния период, респ. за размера на търсените вземания, предвид възражението за изтекла погасителна давност.

За изясняване на така възникналия спор е била допусната съдебно-техническа експертиза. Съгласно приетото заключение на съдебно-техническата експертиза, сградата, в която се намира имота, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период.

Установено е редовно отчитане на общия топломер в абонатната станция /АС/, както и че същият е преминавал периодичен метрологичен контрол. Извършените измервания в АС, начисленията по фактури, дяловото разпределение и остойностяване на потребената топлинна енергия за имота са в съответствие с нормативните изисквания. Технологичните разходи на АС са приспаднати за сметка на доставчика на топлинна енергия. Дяловото разпределение е било извършвано от „Нелбо“ ЕАД. За имота е начислявана топлоенергия за отопление, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване.

По делото е изслушана и приета и съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице по която е установило, че размерът на дължимите суми по пера е в размер на търсените с исковата молба, т.е. 133.79 лева – главница за потребена топлоенергия за периода 01.10.2017г.-30.04.2019г, 37.55 лева – мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2018г. – 26.08.2021г. В табличен вид са дадени и сумите по месеци.

Задължението за заплащане на този консуматив има периодичен характер и вземането за него се погасява с изтичането на тригодишна давност – чл.111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС. В настоящото производството ответната страна е навела възражение, което съдът намира за основателно. Видно е, че се претендират суми с начална дата 01.10.2017г., а заявлението по чл. 410 ГПК, положителното решение по което в рамките на производството по чл. 422 ГПК прекъсва давността, е подадено на 03.09.2021г.

Вземанията, възникнали преди 03.09.2018г., според заключението на вещото лице, възлизат на 126.58 лева, от които 98.05 лева главница и 28.53 лева – лихва. Тези вземания, с оглед общата фактура, представена по делото, отразяват периода 01.07.2017г-30.04.2018г., в който ответницата е била потребител на топлинна енергия, но се явяват погасени по давност.

Вземанията, чиято изискуемост е настъпила след 03.09.2018 г. са в размер на 44.76 лева главница, но те се отнасят за период, към който ответницата не е притежавала качеството на потребител.

Доколкото обаче към тази дата – 03.09.2018г. ответницата не е била собственик на имота, респ. не е била потребител на топлинна енергия, то предявените искове следва да се отхвърлят изцяло както като погасени по давност /в една част/, така и като неоснователни – поради липса на качеството на ответницата на потребител на топлинна енергия.

По разноските

При този изход на спора по делото разноските следва да останат в тежест на ищеца, така, както ги е направил.

4

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като погасени по давност и като неоснователни предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ....., срещу В. К. С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. „И.“, бл. ...., обективно кумулативно съединени установителни искове, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 51813/2021г. на СРС, 55 състав, а именно: иск с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 ГПК вр.чл.150 от Закона за енергетиката (ЗЕ) за сумата 133,79 лева за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот – апартамент № 19, находящ се в гр.София, ж.к. „К. п.“, бл....., за периода 01.07.2017г. – 28.02.2019г.; иск с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за установяване съществуване на вземане за сумата 37,55 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за периода 15.09.2018г. – 26.08.2021г.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Нелбо Инженерин“ ООД, ЕИК ...., като трето лице-помагач на страната на ищеца.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.