Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1530 от 30.10.2023, Районен съд - Плевен

Съд
Районен съд - Плевен
Дело
Гражданско дело 2337/2023
Вид
Решение № 1530
Подписан
30.10.2023
Състав
Биляна Великова Видолова

Цитирани разпоредби

  • чл.17, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.417, т.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 116 б.б · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 44, ал. 2 · Закон за интеграция на хората с увреждания

РЕШЕНИЕ

№ 1530 гр. Плевен, 30.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20234430102337 по описа за 2023 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Иск с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба от ***, против Ц. Д.

Д., ЕГН **********, А. Д. Д., ЕГН **********, Й. Д. Д., ЕГН **********, за признаване за установено по отношение на ***, че всеки от тях, дължи на ищеца сумата от по 72.00 лева - главница, лихва за забава в размер на по 0.79 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015 г. до изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че *** са *** на Д.К.Д., ЕГН **********, *** като го наследяват за 1/7 ид.ч. от наследството му. Твърди, че на 21.08.2015г. е подал заявление по чл.417 от ГПК до ПлРС против Д.К.Д., образувано е ч.гр.д.

4057/2015г., и по него е издадена заповед за изпълнение № 2428/24.08.2015г. и изпълнителен лист от 25.08.2015г. за заплащане на 504.00 лева - главница, лихва за забава в размер на по 5.48 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 26 .11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015г. до изплащане на вземането. Твърди, че на Д.К.Д., въз основа на подадено от него заявление-декларация с вх. ***, е предоставена на 1

19.09.2014 г. целева помощ за хора с увреждания по смисъла на чл. 42, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за интеграция на хората с увреждания (отм.) във връзка с чл. 44, ал. 2 от Закона за интеграция на хората с увреждания (отм.), за покупка на следните помощни средства/медицински приспособления и съоръжения: *** с цена 480.00 лева и *** *** с цена 24.00 лв., или обща стойност в размер на 504.00 лева. За отпускането на посочената сума като целева помощ са издадени заповеди № 3932 от 28.07.2014 г. и 3933 от 28.07.2014 г. на *** на ***. Сочи, че съгл. чл. 43а, ал. 4 ППЗИХУ (отм.), срокът за реализиране и отчитане на целевата помощ за изработка, покупка и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия е 30- дневен от датата на получаване на помощта. Твърди, че Д. не е използвал по предназначение отпуснатата му целева помощ и не е представил в *** в 30-дневен срок разходооправдателни документи - оригинална фактура, касов бон и приемо-предавателен протокол, с които да удостовери изразходването на отпуснатата му целева помощ по предназначение - за закупуването и получаването на *** и *** ***. Съобразно чл. 43б ППЗИХУ (отм.), лицата, неизползвали целевата помощ по предназначение, възстановяват пълния размер на помощта. Сочи, че на *** е била изпратена покана за доброволно изпълнение от 06.11.2014 г., връчена с обратна разписка на 14.11.2014 г., видно от клеймото върху него. Със заповед

*** е разпоредил длъжникът Д.К.Д. да възстанови сумата 504.00 лева главница и сумата 5.48 лева - законоустановена лихва за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014 г., като този заповед е връчена на длъжника Д. на 03.12.2014 г., и въз основа на тези обстоятелства е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение. Сочи, че по образуваното изп.д. 77/2022г. като длъжници са конституирани ***те на първоначалния длъжник, *** Сочи, че на *** ЗИ и съд.книжа са връчени по реда на чл.47, ал. 5 от ГПК. В заключение моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че *** дължат по 1/7 ид.ч. от задължението на техния наследодател на ***, претендират се и разноски.

Особеният представител на ***, оспорва исковете като недоказани.

Оспорва дължимостта на целевата помощ от *** на ***, сочи се че няма представени доказателства за това твърдение от ищеца. Заявява, че има разлика между непредставяне на документи и неизползване на целевата помощ, като при несвоевременно отчитане не се предвижда връщане на 2 помощта. Заявява, че към датата на предявяване на иска е изтекла погасителната давност за вземането.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено следното: Със Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 2428/24.08.2015г. по ч.гр.д. № 4057/2015г. на ПлРС, съдът е разпоредил длъжникът Д.К.Д., ЕГН ********** да заплати на кредитора ***, следните суми: 504.00 лева - главница, лихва за забава в размер на 5.48 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015г. до изплащане на вземането, 25.00лв. - ДТ. Заповедта за изпълнение е следвало да бъде връчена от съдебен изпълнител, но видно от приложеното ***, поканата за доброволно изпълнение до него, заедно със заповедта за изпълнение, е връчена нередовно на 20.07.2016г. – на съсед. От представеното в заповедното производство удостоверение за *** на Д.К.Д., същият е *** Едва след неговата смърт е образувано ***, в което като длъжници са конституирани неговите ***. По отношение на ***те Ц. Д. Д., А.

Д. Д., и Й. Д. Д., негови ***, е налице връчване на ЗИ на осн. чл. 47 ал. 5 от ГПК и съдът е указал на заявителя да подаде в едномесечен установителен иск за дължимостта на посочените в заповедта суми, съобразно деловете на тези ***. Такъв е подаден в срок, което сочи допустимост на исковото производство по чл. 415 от ГПК.

Видно от представените по делото доказателства, ***т на тримата ответници е представил пред ищеца заявление – декларация с вх. ***, за отпускане целева помощ за хора с увреждания за покупка на следните помощни средства/медицински приспособления и съоръжения: *** *** и *** ***, като е представил и съответните медицински документи за нуждата от тях. Въз основа на тях е издадена Заповеди № 3932 от 28.07.2014 г. и № 3933 от 28.07.2014 г. на *** на ***, за отпускане на помощ за покупка на следните помощни средства/медицински приспособления и съоръжения: *** с цена 480.00 лева и *** *** с цена 24.00 лв., или обща стойност в размер на 504.00 лева, като в заповедите изрично е посочено, че заповедите следвада се реализират в 30 дневен срок от получаване на помощта, и че в този срок следва да се представят разходооправдателни документи в оригинал и копие.

Поради липсата на документи, които да удостоверяват, че целевата помощ е използвана по предназначение, на Д.К.Д. е изпратена покана да възстанови 3 неусвоената помощ, връчена на 14.11.2014г. Със Заповед № РД 050392/26.11.2014 г., *** е разпоредил длъжникът Д.К.Д. да възстанови сумата 504.00 лева - главница и сумата 5.48 лева - лихва за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014 г., като тази заповед е връчена лично на длъжника Д. на 03.12.2014 г., видно от представената обратна разписка. Поради липсата на обжалване в указания 14 дневен срок, заповедта за възстановяване на получената социална помощ е влязла в сила на 19.12.2014г. - преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК на 21.08.2015г. в ПлРС.

При така събраните доказателства, съдът прави следните изводи: По делото е представен документ по чл.417, т.1 от ГПК, а именно - акт на административен орган, по който допускането на изпълнението е възложено на гражданските съдилища - Заповед № РД 05-0392/26.11.2014 г. Актът е издаден от компетентен орган в рамките на неговите правомощия, и при служебната проверка по реда на чл.17, ал.2 от ГПК се установява, че същият е валиден и е влязъл в сила на 19.12.2014г., т.е. въпросите относно неговата правилност не могат да бъдат разглеждани в настоящето производство.

Именно по тази причина, съдът няма право да преразглежда въпросите, наведени от особения представител на *** – правилно ли е констатирана недобросъвестността на получателя й. Следва да се отбележи, че доказателства за закупуване на помощни средства/медицински приспособления от *** на ***, не бяха представени по делото, за да може въобще да се обсъжда правилност на заповедта, дори и това да беше възможно в гражданския процес.

С представянето на валиден и влязъл в сила административен акт, както и цялата преписка по неговото издаване и връчване, доказваща влизането му в сила, съдът намира, че ищецът е доказал при условията на пълно и главно доказване, вземането си спрямо *** на *** за главница от 504.00 лева - главница, лихва за забава в размер на 5.48 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014г./вписана в заповедта/, по основание и размер. С приетото в заповедното производство удостоверение за *** на Д.К.Д., ***, представеното удостоверение за отказ от наследство от 26.03.2019г. от един от ***те - ***, по делото се доказва, че всеки един от *** следва да дължи на ищеца припадащата се 1/7 част от наследственото задължение, а именно - по 72.00 лева - главница, лихва за забава в размер на по 0.79 лв. за периода от 4

19.10.2014 г. до 26.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015 г. до изплащане на вземането. ***, от своя страна не твърдят и доказват плащане на сумите по заповедта, каквито могат да бъдат противопоставяни след влизане в сила на административния акт. Въпреки, че в производството е направено своевременно възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, съдът намира същото за неоснователно.

Давността за вземането е започнала да тече от деня, следващ датата на влизане на сила на административната Заповед за възстановяване на суми № РД 05-0392/26.11.2014 г. – от 19.12.2014г. На 21.08.2015г. в ПлРС е депозирано заявлението на АСП за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК въз основа на тази административна Заповед. Това заявление, съгласно чл. 422 ал. 1 от ГПК се счита за дата на подаване на настоящия иск по чл. 422 от ГПК, а съгласно чл. 116 б.б от ЗЗД, давността се прекъсва с предявяването на иск за това вземане. Поради горното, въпреки изтеклия от 2015г. срок, издадения изпълнителен лист, образуваните две изпълнителни производства, давността за вземането към настоящия момент не е изтекла, т.к. по отношение на тримата ответници издадената заповед за изпълнение не е влязла в сила и е предмет на разглеждане на настоящето производство по установяване на дължимостта на сумите.

Поради изложеното, съдът намира, че претенцията на ищеца за установяване на дължимостта на главница и на лихви по отношение и на тримата ответници, се явява основателна и следва да бъде уважена.

Съобразно изхода на спора и претенциите за разноски от ищеца, *** следва да бъдат осъдени да му заплатят направените разноски в производството в размер на 400.00 лв. – заплатено възнаграждение за техен особен представител – по 133.34лв., както и ДТ в заповедното производство в размер, съответстващ на деловете им – по 3.57лв.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК, ЧЕ Ц. Д. Д., ЕГН **********, А. Д. Д., ЕГН **********, Й. Д. Д., ЕГН

**********, и тримата като *** на Д.К.Д., ЕГН **********, *** ДЪЛЖАТ на кредитора *** ***, ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, 5 следните суми по Заповед № РД 05-0392/26.11.2014 г. на *** на ДСП – Плевен: всеки от тях, при условията на разделност по 72.00 лева главница, лихва за забава в размер на по 0.79 лв. за периода от 19.10.2014 г. до 26.11.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2015 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 2428/24.08.2015г. по ч.гр.д. № 4057/2015г. на ПлРС.

ОСЪЖДА Ц. Д. Д., ЕГН **********, А. Д. Д., ЕГН **********, Й. Д.

Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТЯТ при условията на разделност НА *** ***, ***, със седалище и адрес на управление: гр. *** ***, разноски в исковото производство в размер на по 133.34лв– заплатено възнаграждение за техен особен представител, както и разноски по ч.гр.д. № 4057/2015г. на ПлРС – в размер на по 3.57лв. за всеки от тях.

Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________ 6