Определение № 4097 от 11.05.2026, Административен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4097

Бургас, 11.05.2026 г.

Административният съд - Бургас - XXV-ти състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ТОДОР ИКОНОМОВ като разгледа докладваното от съдията Тодор Икономов административно дело № 1002/2026 г. на Административен съд - Бургас, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс(АПК) и чл. 172, ал. 6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Делото е образувано по жалба на И. З. А., [ЕГН], подадена чрез процесуален представител, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-1322753/24.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към с-р „Пътна полиция“ Бургас, ОДМВР – Бургас, с която на осн. чл. 171, т. 1, б. з)бб) от Закона за движението по пътищата, на жалбоподателя е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 5 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца.

В жалбата е направено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Изложени са доводи, че предварителното изпълнение на наложената ПАМ причинява на жалбоподателя значителни и труднопоправими вреди, тъй като същият е назначен на длъжност „търговски представител“ в „Йеттел България“ ЕАД като в изпълнение на служебните си задължения ежедневно управлява предоставен му служебен автомобил. Временното отнемане на СУМПС води до обективна невъзможност да изпълнява възложената му работа, което създава реален риск от прекратяване на трудовото му правоотношение и лишаване от възможността да упражнява професията си. Вредите се изразяват в загуба на трудови доходи, накърняване на професионалната му реализация, невъзможност да осигурява издръжка на себе си и своето семейство, включително и малолетните си деца. В подкрепа на изложените твърдения е представено удостоверение изх. № 8179/29.04.2026 г. от ръководството на „Йеттел България“ ЕАД.

Ответникът по жалбата не е изразил становище относно депозираното искане за спиране.

Искането за спиране на предварителното изпълнение на обжалваната заповед е допустимо – направено е ведно с подадена жалбата срещу ЗППАМ, от надлежна страна, в законоустанвения срок. Разгледано по същество е неоснователно, поради следното:

Съгласно чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка.

Съгласно чл. 166, ал. 4 във връзка с чл. 166, ал. 2 от АПК, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2 - ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.

Принудителните административни мерки са вид административна принуда. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната мярка е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост.

Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение.

Независимо от допуснатото по силата на закон предварително изпълнение, за да не лиши правото на съдебна защита от ефект законодателят е предвидил възможност съдът да спре предварителното изпълнение. Предпоставките, при които това може да стане, са нови факти и обстоятелства, такива, които са настъпили след издаването на акта, поради които самото предварително изпълнение би могло да причини значителна или трудно поправима вреда на оспорващия. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на молителя. Тъй като става въпрос за изключение от принцип, тълкуването на законовите предпоставки е само stricto sensu.

Твърденията на частния жалбоподател за значението на СУМПС за трудовата му дейност сами по себе си не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да управлява МПС, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта.

Следва да се посочи, че мярката е с временен характер – до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя досежно извършеното административно нарушение, за срок от три месеца. Поради това засягането съдът преценя като съразмерно - принудителната административна мярка от вида на процесната - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, но за не повече от три месеца, по своята природа има ограничителен характер, и се налага с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата.

Водим от горното, Административен съд – Бургас, XXV състав

ОПРЕДЕЛИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на И. З. А., [ЕГН], за спиране на предварителното изпълнение на ЗППАМ № GPAM-1322753/24.04.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към с-р „Пътна полиция“ Бургас, ОДМВР – Бургас.

Определението подлежи на обжалване в 7-дневен срок пред Върховния административен съд.

Съдия: